Решение № 1 от 05.01.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Кърджали, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Р. Г. Г. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно административно наказателно дело № 20235100600403 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 7/18.10.2023 г., постановено по НАХД № 19/2023 г., К.ският районен съд е признал С. М. П. за виновен в това, че на 16.12.2019г. в гр.К., ул.“К. Б. І“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „С. Л.“ с рег. № *******, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП – при забрана за превишаване на скоростта в населено место от 50 км/час за категория „В“ се движил със скорост от 121 км/час; и в чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП – Водач, който изпреварва е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, по непредпазливост причинил на С. Е. П., с ЕГН ********** от с. П. Ж., общ.К. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лявата половина на таза на тялото на лявата седалищна кост, ангажиращо седалищно-кръстцовата става и на горния клон на лявата срамна кост, ангажиращо предния ръб на 1 главулечната ямка, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец - престъпление по чл. 343, ал.1, буква “б”, предл. ІI-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, буква “б”, предл. ІI-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като го е признавал за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал за това, че деянието е извършено при условията на независимо съизвършителство с Е.

Ф. К.. На основание чл.343 г, във вр. с чл. 343, ал.1, буква “б”, предл. ІI-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 78а, ал. 4 от НК съдът е наложил на С. М. П. и административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от десет месеца, считано от датата на влизане на решението в сила.

Със същото решение, съдът е признал Е. Ф. К., с ЕГН **********, роден на ********г. в гр.К., с постоянен и настоящ адрес: с.К., мах.“Д.“ №*, общ.К., за невиновен в това, че на 16.12.2019г. в гр.К., ул.“К. Б. І“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ф. г. “ с рег. № *******, собственост на Ф. Х. К. от с.К., общ.К., нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.21, ал.1 от ЗДП – при забрана за превишаване на скоростта в населено место от 50 км/час за категория „В“ се движил със скорост от 112 км/час и при условията на независимо съизвършителство със С. М. П., по непредпазливост причинил на С. Е. П. от с.П. Ж., общ.К. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лявата половина на таза- на тялото на лявата седалищна кост, ангажиращо седалищно-кръстцовата става и на горния клон на лявата срамна кост, ангажиращо предния ръб на главулечната ямка, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец – обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, буква “б”, предл. ІIро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така предявеното му обвинение.

Със същото решение, съдът е осъдил С. П. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Кърджали сумата в размер на 4286,42 лева, представляваща направени разноски по досъдебно производство № 109/2019г. по описа на РУ – К., 5 лева държавна такса при евентуално служебно издаване на 2 изпълнителен лист по сметка на Районен съд – К., както по сметка на Районен съд – К. сумата в размер на 120 лева, представляваща направени разноски по делото и 5 лева държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд - К..

Против така постановеното решение е подаден въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – Кърджали, ТО – К., в който се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие на събраните доказателства, поради следните съображения: Деянието било извършено от обвиняемия С. М. П. и обвиняемия Е. Ф. К. при условията на т.нар "независимо съизвършителство" - и двамата обвиняеми при липса на общност на умисъла у тях, всеки сам със свои самостоятелни действия бил допринесъл за настъпване на съставомерния престъпен резултат.

Безспорно по делото се установило, че както обв.С. П. е нарушил посочените и от районния съд правила за движение по пътищата, така и обвиняемият Е. Ф. К. бил нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.21, ал.1 от ЗДП - при забрана за превишаване на скоростта в населено место от 50 км/час за категория „В“ се движил със скорост от 112 км/час . Тези нарушения на правилата за движение от двамата обвиняеми били в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат-средна телесна повреда на С. Е. П.. Налице била причинна връзка между нарушените правила за движение и настъпилия резултат. Самият пострадал П. в хода на съдебното следствие заяви л, че е усетил два удара , като тези твърдения се потвърждавали и от заключението на вещите лица от повторната тройна автотехническа експертиза. Вещите лица също сочели, че имало два удара между участниците в ПТП, подробно посочени в експертизата. Повторната тройна автотехническа експертиза била извършена компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответствала на останалите доказателства относими към изследваните обстоятелства. Експертизата била обоснована и кореспондирала със събраните доказателства по делото.

Твърди се също, че е налице съпричиняване към настъпилия резултат от страна на обв.К., нарушавайки правилата за движение той създал условия за настъпване на резултата - средна телесна повреда на пострадалия П.. Той директно не бил причинил средната телесна повреда, но създал условия за настъпването на вредоносния резултат. Той в достатъчна степен бил допринесъл за настъпването на ПТП, с поведението си на пътя, което можело да се квалифицира като нерегламентирано състезание - гонка. Безспорно деянието и на двамата обвиняеми било извършено при условията на независимо съизвършителство, тъй като всеки един от тях участвал в самото 3 изпълнение на престъплението независимо един от друг. Те отделно един от друг с действията си по нарушаване на правилата за движението по пътищата допринесли за настъпването на съставомерния престъпен резултат - в случая средна телесна повреда.

При тези доказателства неправилно съдът бил стигнал до извода, че обвиняемият Е. Ф. К. не е извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.II -ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, като по този начин вместо да го осъди, го е признал за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Предлага се на основание чл.378, ал.5 във вр. с чл.334, т.2 във вр. с чл.336, т.2 от НПК, да се отмени Решение № 7/18.10.2023г. постановено по АНД № 19/2023г. на Районен съд - К., като вместо това обвиняемия Е. Ф. К. бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.“ б“, пред.ІІ –ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК при условията на независимо съизвършителство.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали поддържа протеста по изложените в същия доводи. Счита, че изводите, които е направил съдът - че между автомобила на К. и автомобила на пострадалия П. не е имало пряк удар, поради което и не е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията на П., е неправилен и противоречи на събраните пред първата инстанция доказателства, най-вече на изготвените съдебно-автотехнически експертизи – единична, тройна и повторна. Също така счита, че в мотивите на обжалваното решение липсвал какъвто и да е коментар и изложение на нарушенията, които са били допуснати от страна на самия пострадал и в този смисъл алтернативно се предлага на съда, делото да се върне за ново разглеждане, поради липса на мотиви в обжалваното решение досежно нарушенията по ЗДвП, които е допуснал самия пострадал, и които имали роля в настъпването на това ПТП, т.е. дали е налице някакво съпричиняване от негова страна. Моли, за съдебен акт в този смисъл.

В съдебно заседание подсъдимите С. П. и Е. К., не се явявт, като двамата се представляват от защитника си – адв.И. Б. от АК – Кърджали, който моли подадения протест да се остави без уважение, като неоснователен. Твърди, че основния спор по делото бил дали между управлявания от подсъдимия К. автомобил „Ф. г.“ и автомобила, управляван от пострадалия П., е имало съприкосновение. По делото имало извършен оглед на местопроизшествието и имало изготвен фотоалбум. Във фотоалбума били фиксирани ясно, категорично и цветно нанесените поражения по автомобила управляван от К..

Те били две, и двете били характерни с вдлъбнатини, причинени единствено и само когато автомобил срещне преграда във вид на дърво или стълб.

Извършени били три автотехнически експертизи - единична, повторна и тройна. Правилно и законосъобразно съдът бил кредитирал единствено и само извършените единични автотехнически експертизи, които се базирали на извършения оглед, който вещото лице взел предвид, и ги е съпоставил със 4 събраните гласни доказателства по делото. Установено било, че и двата автомобила са се движили с превишена скорост, един зад друг. Признатия за виновен П. предприел маневра „изпреварване“, в същото време пострадалия П. нарушил правилата за движение, не спазил предимство, излязъл от път без предимство на път с предимство, препречил е пътя на изпреварващия автомобил, вследствие на което между двата автомобила е имало удар, от който на пострадалия са причинени средни телесни повреди. Видно от обясненията на подсъдимия К., за да избегне участие във въпросното съприкосновение, той извършил маневра, качил се върху тротоара, ударил се в стълб, който се намирал на самото място. От силата на удара, въпреки че се е опитал със спирачната система да намали скоростта, автомобилът е отскочил, завъртял се е и се е ударил повторно със задната си част странично в същия стълб. Това сe виждало и на фотоалбума към огледа. Вещото лице Д. много ясно, много подробно, със съответните формули и обяснения за векторите на движенията и механичните въздействия върху движещите се тела, бил обяснил защо и как се е получило това нещо. От разпита на вещото лице д-р М. в съдебно заседание било видно, че за причинените наранявания на пострадалия бил необходим и достатъчен един единствен удар. Този удар с голям интензитет и с голяма сила, бил настъпил между автомобила на единия от обвиняемите, а именно - С. П., и автомобила на пострадалия П.. Нямало нито едно друго обективно или гласно доказателство, от което да става ясно, че между автомобила, управляван от К., и този от П., има съприкосновение.

Единственото доказателство в тази насока била тройната съдебна автотехническа експертиза, която се базирала на компютърен модел, програма, която давала едно предположение, опит за възстановка, но не представлявала абсолютна истина, въпреки нейната изключителна убедителност като външен вид и като изложение, но не можело да замести съвкупното разглеждане на всички доказателства. В тази си част, по отношение на удар между автомобила на К. и автомобила на пострадалия П. тази експертиза, базираща се на компютърна програма, на компютърна симулация, представлява голословно предположение. Самият пострадал, когато бил разпитван, не можел с категоричност да обясни механизма на настъпилия удар и дали ударите били един или два. Относно твърдението, че управляването с превишена скорост по някакъв начин било допринесло и било способствало за настъпване на пътно транспортното произшествие, по делото не било установено между двамата шофьори да е имало някаква общност на формиране на отношение към извършеното деяние. Вземането на решението за извършване на маневра „изпреварване“ си било изцяло на втория водач, който бил признат за виновен за извършено нарушение, извършване на изпреварване с превишена скорост. Относно поведението на пострадалия П., било установено, че е извършил също тежко нарушение на Закона за движение по пътищата, не бил спазил забранителен знак да не пресича път, по който се движат автомобили с предимство и в една значителна степен бил отговорен и той за настъпилия противоправен резултат. При всички тези доказателства, които били събрани и обсъдени от първата инстанция счита, че направения извод за това, че отговорен за 5 извършеното деяние е единия от подсъдимите, а пък този, който е привлечен заедно с него във фигурата на независимо съизвършителство, е признат за невиновен, за правилен и законосъобразен. Моли, да се потвърди първоинстанционното решение.