Решение № 338 от 23.08.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Евгений Пачиков

Йордан Воденичаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500243 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК

Предмет на подадената от името на Н. К. К. чрез пълномощника й – адвокат М.М. от ВТАК, въззивна жалба е решение № ../09.02.2021 г.по гр.д. № 2424/2020 г. на ВТРС, с което е отхвърлен предявения от нея срещу Д. К. К. иск за делба на жилищен имот в гр.В.Т. , с искане на бъде отменено и постановено друго , с което делото бъде върнато за разглеждане на друг съдебен състав или бъде допусната делбата.

Оплакванията на жалбоподателката свързват отречената правилност на решението с нарушение на основното начало съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна чл. 7, ал.1, изр.2-ро ГПК , довело до погрешния правен извод , че ответникът е едноличен титуляр на правото на собственост.

Той в писмения си отговор не се е позовал на дарствения акт на родителите им от 1997 г., узнат от нея едва в съдебно заседание , а се е позовал неоснователно на придобивна давност в своя полза, като е бил наясно , че й принадлежи правото да иска намаляване на дарението, щом е заявил, че ако иска би се приел за основателен/ употребен е термина „допустим“/ , то делбата трябва се допусне , като й се признае и отреди дял в размер на ¼ идеална част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на другата страна - адвокат Н.И. от ВТАК е подал писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на решението с материалния закон в резултат на спазване на съдопроизводствените правила.

В с.з. пълномощниците на страните съответно поддържат и оспорват жалбата.

Претендират присъждане на направените по производството разноски.

1

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявен е иск за делба с правна квалификация , изведена от нормите на чл.34, ал.1 ЗС, вр. с чл.69, ал.1 ЗН.

Ищцата твърди , че с ответника са наследници по закон на родителите си К.Д. К. , б.ж. на гр.В.Т. починал на 04.09.2011 г. и П.Д.К., б.ж. на същия град, починала на 04.09.2020 г.

Наследодателите са придобили правото на собственост върху подробно описания в исковата молба недвижим имот , находящ се в гр.В.Т. , ул. Т. № .. , вх..., ет... от жилищен блок „П.“, представляващ апартамент № .., с площ от 87,11 кв.м / самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447-514.166.1.12 по одобрените КК и КР на града / , избено помещение № 5 от 14 кв.м. и таванско помещение № 2 от 12,94 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, в резултат на изграждане на сградата от ЖСК“П.“ и подялба на обектите й , за което е издаден на основание чл.55 ж от ЗПИНМ констативен нотариален акт № ..том ... , н.д. № ../1970 г. на в.т. народен съдия.

Тъй-като вече им принадлежи при равни дялове , а не могат доброволно да си поделят имота , моли съдът да постанови решение , с което да допусне делбата му.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва делбения иск с възражения, основани на обстоятелствата , че му е прехвърлено правото на собственост по силата на договор за дарение , сключен с нотариален акт № .. , том ..н.д. № .../1997 г. на нотариус при ВТРС / позоваването на нотариалния акт подразбираемо означава позоваване на самия договор, сключен с този акт , без да е нужно непременно да е изрично упоменато името му „ дарение“ / и оттогава досега е осъществявал спокойна и непрекъсната фактическа власт върху имота с признаците на владението , което показва , че го е придобил и по давност.

Юридическите факти с придобивно вещноправно действие , както и събитията на смъртта на родителите на страните, съставляващи основание за възникване на качеството им на техни наследници по закон/ разбира се след приемане на наследството – чл. 48 ЗН/ при равни дялове/ чл.5, ал.1 ЗН/ са установени с представените заверени преписи на нотариални актове/ посочени по-горе / и удостоверения за наследници.

Дарението на имота е правна сделка по силата на която ответникът е придобил още на 17.12.1997 г. правото на собственост – чл. 77 ЗС, вр. с чл. 225, ал.1 , чл.24, ал.1 ЗЗД.

Този резултат с еднозначна категоричност показва , че към момента на смъртта на родителите пълното вещно право не е било елемент от актива на наследството им и следователно не е преминало по реда на наследяването в имуществото на ищцата до размер , съответстващ на полагащата й се по закон част, поради което между нея и ответника никога не е съществувала и не съществува съсобственост по смисъла на чл.30, ал.1 ЗС.

Без обща вещ/ съсобственост/ не възниква преобразуващото право на делба/ чл.34, ал.1 ЗС/ , защото е правно немислимо / невъзможно да възникне/ не може да се дели чужда на лицето поискало делба, вещ !/.

При положение , че не се оспорва валидността на договора за дарение на някое от основанията, уредени с нормите , включени в текстовете на чл.26, ал.1, ал.2 ЗЗД и от събраните доказателства очевидно не се установява битието му да разкрива противоречие с повелителни правила на закона, не позволяващи сключването му и/или настъпването на правните му последици , което съдът да би могъл служебно да съобрази, ответникът не е 2 придобил едновременно и по давност правото на собственост, защото е юридически невъзможно да го придобие на това основание / чл.77, пр.2-ро, вр. с чл.79, ал.1 ЗС/. Тази невъзможност се обяснява с нормативното положение , че по давност се придобива само чужда или част от чужда , а не собствена вещ , т.е. вещ върху която едно лице упражнява пълна фактическа власт с признаците на владението и в съзнанието си я възприема/ има намерение да я възприема като своя, т.е. владее я , така както собственикът й би го правил, ако тя бе в негова фактическа власт- чл. 68 ЗС. Затова без никаква стойност за правораздавателната съдба на спорното право на делба / за извода съществува ли между страните съсобственост/ са обстоятелствата, установени с изслушаните от първоинстанционния съд свидетелски показания по повод на възражението за придобиване по давност на имота.

Тъй-като ищцата не е упражнила по реда на чл.343, чл. 143, ал.3 ГПК своевременно/ няма дори и закъсняло упражняване до началото на устните състезания на делото пред първоинстанционния съд , а е недопустимо да се прави за първи път пред въззивния !/ чрез предявяване на иск или с направено възражение . предоставеното й от нормата на чл.30, ал.1 ЗН субективно преобразуващо право да поиска намаляване на дарението за допълване на размера на запазената й част от наследството на нейните родители, ако би се констатирало, че тя е накърнена с това разпореждане, съдът няма право и задължение служебно да се занимава с приложението на тази законова правна норма- чл.

6, ал.2 ГПК. Без направено нарочно искане / „моля да намалите дарението … „ / няма и не може да има упражняване на разглежданото право , тъй-като процесуалният закон не познава положение на „мълчаливо, подразбираемо“ предявяване / упражнение на иск или възражение , по причина , че едната страна знаела, че другата притежава някакво право и от смисъла на някакво нейно изявление /на „знаещата“ страна/ може да се заключи , че признава на „притежаващата“ възможност за възползване от последиците му.

По изложените съображения предявеният иск подлежи на отхвърляне като лишен от материалноправно основание .

При този изход на спора спечелилата делото страна / ответникът/ има право на присъждане на направените по въззивното производство разноски във вид адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева и тъй като го е упражнила чрез нарочно искане, другата страна следва да бъде осъдена да ги заплати, – чл.78, ал.3 ГПК. Защитаваният материален интерес изведен от данъчната оценка на имота възлиза на 66 187,50 лева , като уговореното и платено адвокатско възнаграждение е под минималното определено по реда на чл. 7, ал.4, вр. с ал. 2, т.4 на Наредба № 1/09.07.2004 г. По тази причина изявлението за прекомерност направено от пълномощника на страната- жалбоподател е неоснователно.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № ..../09.02.2021 г.по гр.д. № .../2020 г. на ВТРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н. К. К. , с ЕГН: ********** да заплати на Д. К.

К., с ЕГН: ********** сумата 2500 лева , представляваща направени по въззивното производство разноски.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4