Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 974 от 24.06.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1569/2023
Вид
Решение № 974
Подписан
24.06.2024
В сила
18.07.2024
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Велико Търново, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В. като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110101569 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател ********/ и ответникът е сключен договор за паричен заем №228603/23.01.2020г., съгласно който, на ответника е предоставен заем в размер на 3250 лв., като ответникът се задължил да върне заемната сума, като заплати сума в размер на 4398,58лв., ведно с договорната лихва, на 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 244,37лв. Сочи се, че ответникът заплатила сумата 817,62лв., като останала дължима сумата 2977,71лв. Твърди се, че ответникът е следвало да плати целия кредит в срок до 23.07.2021г.

На следващо място се излагат твърдения, че на 22.01.2021г. е сключен договор за покупкопродажба на вземания и Приложение №1 между „АКПЗ” като цесионер и /****като цедент, по силата на който вземането е прехвърлено на цесионера, който бил упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия. Ищецът заявява, че с исковата молба представя уведомление до ответника за извършена цесия, което да му бъде връчено с препис от исковата молба и счита ответникът за надлежно уведомен за цесията, като се позовава на съдебна практика. Сочи се, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 272/2023г. по описа на ВТРС, връчена на длъжника по реда на 1 чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по процесния договор за заем сумата 2977,71лв., договорна лихва в размер на 872,51лв., сумата 554,80лв.-мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответника, осъществяващ правна помощ, оспорва исковите претенции, като заявява, че начислената договорна лихва надвишава многократно минимума по закон и моли това да бъде съобразено при постановяване на съдебното решение, като плащанията направени от ответника да бъдат приложени за погасяване само на главницата по договора за кредит.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.01.2020г. между "Креди Йес“ ООД в качеството заемодател и ответника Й. Г.

Б. в качеството заемател е сключен договор за паричен заем №228603, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя сумата 3250 лв. за срок от 18 месеца, която сума заемателят се задължава да върне на заемодателя на 18 месечни погасителни вноски, с падежи посочени в договора и размер на погасителната вноска 244,37лв. В чл.4 от договора е посочено, че с полагането на подписа си върху договора заемателят удостоверява, че надлежно е получила заемната сума в размер на 3250лв., която се задължава да заплати на кредитора. В чл.3 т.6 от договора е посочен фиксиран месечен лихвен процент по заема3,400%, както и ГПР 49,424%. Датата на последната погасителна вноска е 23.07.2021г.

Видно от Договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2021г. между ****, от една страна като цедент и ****, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за прехвърляне на вземания, които се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от договора. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Й. Г. Б.. Въз основа на заявлението на **** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.01.2023г. по ч.г.гр.д.

№272/2023г. на Великотърновски районен съд против длъжника ответника Й. Г. Б. за заплащане на сумата от 2 977.71 (две хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и една ст.) лева - главница по договор за паричен заем № 228603/23.1.2020 г., сключен между „***** и Й. Г. Б., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 29.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 872.51 (осемстотин седемдесет и два лева и петдесет и една ст.) лева - договорна лихва за периода от 22.2.2020 г. до 23.7.2021 г., сумата от 554.80 (петстотин петдесет и четири лева и осемдесет ст.) лева - лихва за забава за периода от 24.7.2021 г. до 16.12.2022 г., както и сумата от 138.10 (сто тридесет и осем лева и 2 десет ст.) лева – разноски, от които 88.10 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, усвоената от ответника сума по процесния договор за заем възлиза на 3250лв.Общият размер на направените от ответника плащания по договора възлиза на 820лв., като последното плащане е от 18.06.2020г. Вещото лице е посочило, че ГПР, изчислен на база договорената лихва, срок на погасяване възлиза на 49,3643%. Вещото лице е посочило, че в случай, че направеното от ответника плащане по договора бъде отнесено за погасяване на главница и договорна лихва, непогасеното задължение ще се изчисли на 2834,58лв.непогасена главница и 744 лв.-непогасена договорна лихва. В случай, че с плащането се погаси само главницата, непогасената й част възлиза на 2530лв.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за паричен заем.

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между „**** и ответника е сключен Договор за паричен заем №228603 от 23.01.2020 г., по силата на който кредиторът е предоставило на ответника заем в размер на 3250лв., като последната се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 18 месечни вноски, с падеж на последната вноска е 23.07.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за п аричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на 3 улеснение за плащане. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.

3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Твърденията на процесуалния представител на ответника за недействителност на договора за кредит, съдът намира за неоснователно. В договора е посочен лихвения процент по кредита /3,400% месечен/, както и годишния процент на разходите по кредита / 49,424 %/.

Настоящият съдебен състав приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, доколкото с договора е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на кредита, като за спазване на изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е достатъчно същият да бъде посочен в договора, доколкото останалите изброени в нея реквизити относно лихвата по потребителския кредит, касаят хипотезата, в която страните са уговорили променлив лихвен процент. При договори за кредит с фиксиран лихвен процент за спазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е необходимо погасителният план да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В случая по делото в сключения между страните договор се съдържа погасителен план с такова съдържание, поради което следва да се приеме, че в него се описани условията за издължаване на кредита от потребителя. На следващо място следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК възнаградителната лихва е част от ГПР, а съгласно чл. 19, ал.

4 ЗПК същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. В този смисъл при договорен размер на лихвата от /3,400% месечен/и ГПР в размер на 4 9,424 %, същият се явява съобразен със закона и непротиворечащ на добрите нрави. В случая не е налице и нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочен размера на ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. Отразени са и всички дължими плащания по договора, релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложение № 1 към ЗПК начин към момента на сключване на договора.

Ето защо съдът счита, че възражението на процесуалният представител на ответника е неоснователно и не е налице нарушение на разпоредба на ЗПК, което да води до недействителност на договора за паричен заем по смисъла на чл.22 от ЗПК. Договорът е валиден и е породил облигационни последици между страните. След като е получил заема, за кредитополучателя е възникнало насрещно задължение за връщането му, на месечни вноски, съгласно уговореното в договора, включващи главница и договорна лихва.

В случая вземанията се претендират от цесионера-ищец по делото, на основание сключения между него и кредитодателя **** договор за прехвърляне на вземания.

Действително, по делото няма данни ответникът лично да е получила преди образуване на 4 настоящото производство приложените към исковата молба уведомления, изходящи от цесионера ***С получаването обаче на уведомлението от ответника в рамките на настоящото производство по предявените искове по чл.422 ал.1 от ГПК, същата следва да се счита уведомена за цесията в хода на процеса. Това е факт настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и поради това на основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен при решаване на делото, в какъвто смисъл е съдебната практика/ решение по реда на чл.290 от ГПК Решение №123 от 24.06.2009г на ВКС по т.д.