Решение № 350 от 29.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Д. К. Г. като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601084 по описа за 2024 година

С присъда № 24 от 25.04.2024г., по нохд № 479/2023г., Софийски Окръжен съд е признал подс. Н. С. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.В вр. чл.342 ал.1 от НК и във вр.чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, като на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн.чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК съдът лишил подс. Н. К. от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъдил подс.Н. К. да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство по сметка на ОД на МВР София в размер на 2 272,14 лева.

Срещу постановената присъда, в установения от закона срок е постъпил протест от Окръжна прокуратура София. В него се изразява становище, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ е явно несправедливо по размер. Съдът необосновано определил наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, което е минимално предвиденото в особената част на НК, като не е отчел високата обществена опасност на деянието и дееца.

Престъплението по чл.343 ал.1 б.В от НК засяга широк кръг от правни субекти, като през последните години този вид престъпления бележи значителен ръст, поради което и следва да се даде отговор на нуждите на обществото от справедливи наказания и адекватни мерки 1 срещу нарушителите. Излага се довод, че налагането на минимално наказание не може да изпълни целите на генералната превенция. Прокуратурата посочва, че по делото е приложена справка от системата на КАТ - МВР, от която е било установено, че подс.Н. К. е бил наказван за други нарушения на законодателството, регулиращо движението по пътищата, което е индиция за трайно несъобразяване с нормите за безопасност на движението. От фактите по делото е било установено, че подс.К. е управлявал МПС със скорост, която освен, че е несъобразена с път, който преминава през населено място /с.Маджаре/, е и три пъти над разрешената такава от 50 км/ч, което е пряка причина за ПТП.

Осъщественото престъпление по чл.343 ал.1 от НК е с висока степен на обществена опасност с оглед съставомерния резултат. Поради това, прокуратурата счита, че личната превенция не може да бъде постигната с условно наказание, като посочва, че приложението на чл.66 ал.1 от НК няма да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото да спазват стриктно правилата за движение по пътищата. В тази връзка, прокуратурата счита, че определеното от СОС наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години е твърде занижено по размер, тъй като не е в състояние да въздейства поправително на подс.К.. Въз основа на тези съображения, окръжна прокуратура предлага да бъде изменена присъдата, постановена от СОС, като бъде увеличено наказанието лишаване от свобода на подс.Н. К. на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и да бъде отменено приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и да бъде увеличено лишаването от право да управлява МПС на 5 /пет/ години и 6 /шест/ месеца.

В изготвено допълнение към протеста, прокуратурата изразява несъгласие с мотивите на съда относно приетите за смекчаващи вината на подс.К. обстоятелства. Неправилно като такова е било прието, че пострадалата И. е била приятелка на подсъдимия, тъй като тя не е била нито в роднинска, нито в брачна връзка с него и това няма отношение към индивидуализацията на наказанието. На следващо място обвинението посочва, че чистото съдебно минало и младата възраст на подсъдимия не следва да бъдат хиперболизирани, тъй като от гледна точка на законодателството и общоприетите норми на поведение, гражданите следва да се въздържат от извършване на общоопасни деяния. При оценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства би следвало подс.К. да бъде определен като недисциплиниран водач на превозно средство, поради което неправилно съдът е определил размера на наказанието лишаване от свобода към неговия минимум. Застъпва се становище, че наказанието е следвало да бъде определено при превес на отегчаващите вината и отговорността обстоятелства, като след редукцията по чл.58а от НК е следвало да бъде определено в размер на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца, които да бъдат изтърпени при първоначален общ режим, без приложение на чл.66 ал.1 от НК. На следващо място е следвало да бъде съобразено, че подс.К. за краткия си стаж на водач на МПС неколкократно е бил наказван по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП, като за едно от тях му е било временно отнето свидетелството на управление на МПС. Тези факти е следвало да доведат до извод, че налаганите наказания не са изиграли своята възпираща и превъзпитателна роля и го характеризират като водач с утвърдени навици за нарушаване на 2 правилата за движение. Именно това му поведение е довело до настъпването на ПТП и смъртта на пострадалата И.. По тези съображения се прави искане за изменение на присъдата на първия съд, като бъде увеличено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ по чл.37 ал.1 т.7 от НК на 5 /пет/ години и 6 /шест/ месеца.

Срещу постановената от СОС присъда е постъпила жалба от частните обвинители И.

И. и Н. И. чрез повереника им адв.Б.М.. В жалбата се излагат доводи за несправедливост на определеното наказание на подс.К.. Твърди се, че присъдата не е била съобразена със събраните доказателства, които характеризират както тежестта на деянието, така и личността на дееца, поради което не са били налице условия за отлагане изтърпяване на наказанието по чл.66 от НК. Прави се искане да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде увеличен размера на наложеното наказание лишаване от свобода, да бъде отменено приложението на чл.66 ал.1 от НК и да бъде постановено наказанието да бъде изтърпяно ефективно.

Възражение срещу подаденият от Софийска окръжна прокуратура протест е постъпило от подс.Н. К. чрез защитника му адв.Г.Ц.. Посочва се, че постановената присъда е правилна, обоснована и справедлива и с нейното постановяване в пълна степен се постигат целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция. При определяне размера на наказанието съдът е взел предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда в случаите на чл.372 ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. Така при определяне вида и размера на наказанието, съдът е взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства, че пострадалото лице е била близка приятелка на подсъдимия, чистото му съдебно минало, младата му възраст, добрите характеристични данни и критичното отношение към постъпката му. Обсъдени са били и отегчаващите вината обстоятелства, при което съдът правилно и обосновано е направил извод, че не е наложително подс.К. да бъде временно изолиран от обществото чрез ефективно изтърпяване на присъдата. Моли се да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставен без уважение протеста на СОП и постановената от СОС присъда да бъде изцяло потвърдена.

В съдебно заседание пред САС, представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста срещу постановената от СОС присъда. Моли да бъде изменена присъдата в частта й, с която е наложено съответното наказание на подсъдимия, като бъде увеличен размера му, така, както е поискан от прокурора в хода на съдебните прения пред първата съдебна инстанция, като бъде отменено приложението на чл.66 от НК. Моли наказанието лишаване от право да се управлява МПС да бъде увеличено на 5 години и 6 месеца.

Повереникът на частните обвинители и жалбоподатели И. Л. И. и Н. В. И. – адв.Б.М. заявява пред САС, че поддържа подадената въззивна жалба и допълнителното изложение 3 към нея, в които са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на присъдата в частта й за определяне размера на наказанието на подсъдимия К.. Излагат се доводи за противоречие на присъдата с чл.36 от НК, като се счита, че не биха се постигнали целите и задачите, които се преследват с определяне на наказанието и същото следва да бъде увеличено в размера, който е бил поискан от прокуратурата, а именно лишаване от свобода за срок от 5 години, като бъде отменено приложението на чл.66 от НК. Моли се решението на съда да бъде в този смисъл.

Частните обвинители и жалбоподатели И. Л. И. и Н. В. И. в съдебно заседание пред САС поддържат казаното от техния повереник.

В съдебно заседание пред САС, защитата на подс.К. – адв. Ц. оспорва изцяло протеста на СОП, ведно с допълнителното изложение, както и въззивната жалба на частните обвинители, ведно с подадената жалба, в които оплакванията са по отношение на размера на наказанието и относно приложението на чл.66 от НК. Изразява несъгласие с твърдението, че това наказание не може да изпълнява целите на индивидуалната и генералната превенция.

Според защитата, постановената от СОС присъда е правилна и законосъобразна и при постановяването й съдът е анализирал задълбочено и всестранно както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства. Счита, че правилно е била приложена разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като правилно е преценена както обществената опасност на подсъдимия, така и тази на деянието му. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставен без уважение протеста на СОП, както и въззивната жалба на частните обвинители и да бъде потвърдена изцяло присъдата, постановена от СОС.

Подс. К. в съдебно заседание пред САС, в своя лична защита поддържа казаното от защитника си. Реализирайки правото си на последна дума моли да бъде потвърдена постановената присъда.

Софийски апелативен съд, като взе предвид протеста и допълнението му, подадени от СОП, въззивната жалба и допълнението към нея, подадена от повереника на частните обвинители, становището по отношение на протеста и жалбата, подадено от подс.К. и защитата му, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е обсъдил събрания доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна.Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, в случая съобразно разпоредбата на чл.372 от НПК, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните 4 факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание.

Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, установил е, че подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия.

Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено следното:

Първата съдебна инстанция установила следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. С. К. е роден на ********г. в гр.***, живущ в гр.***, ул.“***“ № *, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН **********.