Решение № 3197 от 01.12.2025, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3197

Русе, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20257200700365 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС (редакция към ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г.) вр. § 10 от ПЗР на ЗИДЗДС (ДВ, бр. 74 от 9.09.2025 г.).

Образувано е по жалба на Т. В. Й. от [населено място], чрез процесуалния му представител, против решение № 212/04.04.2025 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], община Русе и [населено място], община Иваново, област Русе, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждената част от недвижим имот, собственост на жалбоподателя, представляваща поземлен имот с [идентификатор], с площ от 1,187 дка, начин на трайно ползване – нива, находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, с определен размер на обезщетението от 380 лева.

В жалбата и в хода на устните състезания жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива подробни оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Твърди, че към датата на издаване на оспореното решение той е собственик на отчуждения имот, поради което той е материално легитимиран да получи равностойно пазарно обезщетение за него. Поддържа, че административният акт противоречи на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България, както и на чл.32, ал.2 и § 1а, т.1 от ДР на ЗДС и на практиката на ЕСПЧ - конкретно на решение на ЕСПЧ от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № № 66581/12 и 25054/15). Счита, че размерът на обезщетението трябва да отразява пазарната цена на отчуждената част от имота им към датата, на която се изгубва собствеността върху нея, а не към датата на възлагане на оценката в хода на административното производство. Сочи, че при установената липса на поне две сделки, сключени в релевантния 12-месечен период преди постановяване на оспореното решение, които да могат да служат като пазарни аналози, дължимото обезщетение следва да бъде определено от съда въз основа на т.II от заключението на вещото лице по назначената съдебна оценителна експертиза, т.е. на базата на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар x 25) при годишно рентно плащане от 59 лв./дка съгласно протокол № 1/17.01.2025 г. на ОД „Земеделие“ – Русе, или в размер [рег. номер]./дка. Моли съда да постанови решение, с което административният акт бъде изменен в частта за определеното за отчуждения имот обезщетение като същото бъде увеличено от 380 лева на 1751 лева, както и в частта относно правоимащите лица като вместо посочените в административния акт като собственици наследници на Н. И. В. като собственик бъде посочен той. Претендират присъждането на направените деловодни разноски, за които представят списък.

Ответникът по жалбата – Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в представените на основание чл.38, ал.4 от ЗДС становища с вх.№ 2753/27.05.2025 г. и вх.№ 4901/14.11.2025 г. излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Сочи, че паричното обезщетение е определено въз основа на експертна оценка, извършена от лицензиран оценител на недвижими имоти и направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване. Паричното обезщетение е определено по реда на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС предвид липсата на подходящи сделки със сходни имоти в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе. Посоченият в административния акт размер на обезщетението съответствал на първия вариант от заключението на вещото лице. Счита, че направените изчисления във втория вариант на заключеието въз основа на размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище за стопанската 2024/2025 г., умножено по 25, е незаконосъобразен, тъй като той е извън законоворегламентираните критерии за определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот. Счита, че разпоредбите на ЗДС, при липса на подходящи пазарни аналози, не допускат прилагането на общи методи за оценка на недвижимите имоти. Сочи, че прилагането на всеки друг метод за определяне на равностойно парично обезщетение при отчуждаване на недвижим имот, извън регланентираните в глава трета на ЗДС и § 1а от ДР на ЗДС, съставляа нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК за прекомерност на разноските за заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба с вх.№ 2710/23.05.2025 г., в която изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище с вх.№ 2636/21.05.2025 г., в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, конституирана и призована по делото на основание чл.38, ал.5 от ЗДС, чрез процесуалния си представител, е депозирала становища с вх.№ 2682/22.05.2025 г. и вх.№ 4934/17.11.2025 г., в които счита жалбата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Сочи, че жалбоподателят не е вписан в кадастралните регистри като собстевник на имота, поради което няма как да бъде уведомен за оспореното от него решение, тъй като най-вероятно при смяната на собствеността не е бил вписан в кадастъра. По тази причина за решението на МС били уведомени наследниците на предходния собственик – Н. И. В., които са посочени като собственици в този акт. Сочи, че с оспорения административен акт обезщетението правилно е било определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, както изисква чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС. Възразява, че прилагането на всеки друг, макар и популярен, метод за определяне на равностойно парично обезщетение при отчуждаване, извън ясните и категорични указания на глава трета на ЗДС и § 1а от ДР на ЗДС, съставлява сериозно нарушение на материалния закон, финансовата дисциплина и евентуално би довело до ощетяване на държавния бюджет, чрез който се финансира отчуждителната процедура за държавна нужда. Също прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Според чл.34б, ал.2, изр. първо от ЗДС решението на Министерския съвет по чл.34а, ал.1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл.61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл.18а от същия кодекс.

По делото (на л.67 – л.78) са представени писма, изпратени с обратни разписки (известия за доставяне), с които за отчуждаването на процесния недвижим имот с [идентификатор] (33.30), находящ се в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, са уведомени наследниците на предходния собственик на имота Н. И. В., починала на 05.09.2011 г., а именно нейната дъщеря Д. Т. В. и наследниците на другата ѝ дъщеря Р. Т. А., починала на 15.02.2017 г. – А. В. А. (съпруг) и В. А. В. и Г. А. К. (син и дъщеря). Очевидно, както поддържа и Агенция „Пътна инфраструктура“ в разписния лист (кадастралния регистър на недвижимите имоти) е била вписана като собственик Н. И. В., чийто акт за собственост – договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, регистриран с вх.№ 9569/26.11.1997 г., рег.№ 170, т.VIII на Районен съд – Русе, е представен по делото. Това обстоятелство обаче, само по себе си, не лишава действителните собственици на имота, в лицето на жалбоподателя съгласно представените с жалбата документи за собственост – нотариален акт за продажба на недвижим имот – земя № 071, т.II, рег.№ 4966, д.№ 128 от 21.07.2010 г. на нотариус П. Ш., с район на действие РРС, от правото на оспорване на решението на МС. Именно собственика на имота е активно процесуално легитимиран да оспори този акт, тъй като неблагоприятните правни последици, изразяващи се в загубата на правото на собственост, настъпват в неговия патримониум, съответно именно на собственика се дължи заплащане на равностойно парично обезщетение за отчуждения за държавни нужди имот. Следва да се приеме, че щом този административен акт, в оспорената му част, не е бил съобщен на жалбоподателя, то за него 14-дневният срок по чл.38, ал.1 от ЗДС въобще не е започвал да тече. Поради това следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – собственика на отчуждения имот, против административен акт, който неблагоприятно засяга правната му сфера, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

След измененията в чл.38, ал.1 от ЗДС, извършени с ДВ, бр. 74 от 9.09.2025 г., решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Според § 10 от ПЗР на ЗИДЗДС (ДВ, бр. 74 от 9.09.2025 г.) обаче започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища се довършват по досегашния ред. Настоящото дело е образувано в Административен съд – Русе на 19.05.2025 г., поради което то следва да бъде довършено по съществувалия до изменението ред, т.е. следва да бъде разгледано от административния съд по местонахождението на имота. Следователно делото е родово и местно подсъдно на Административен съд – Русе.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение № 212/04.04.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.