Решение № 414 от 27.11.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Несебър, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20232150100404 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, и по чл.55, ал.1, предл. 1-о от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът Д. В. С., гражданин на Р.Ф. с адрес в Република България: село К., ПИ 39164.2****, блок 2, вход Б, етаж 2, ап.80, Код по Булстат *****, твърди, че е претърпял вреди, тъй като през 2019г. е осъществил две пътувания до Република България, които той отчита за ненужни, като едното от тях е осъществено с цел да се запознае с материали по съдебно дело, по което той е страна, и второто – за да присъства на открито съдебно заседание. Позовава се и на позицията изразена от насрещната страна по това съдебно дело – „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление: град София, булевард Мария Луиза № 79, която тя е заела чрез процесуалния си представител, и на процесуалното поведение на тази страна относно твърденията, които е заявила и не е заявила, или какви доказателства е представила или не е преценила, че трябва да представи, претенциите, които е заявила. Споменава и за преговори, които ищецът е водил със служители на банката във връзка с договора за кредит относно извършени и дължими плащания и разменената кореспонденция. Посочва разноските, които ищецът е направил за пътуванията си във връзка с воденото срещу него дело, а именно 3 482,61 лева, която сума посочва като размер на вредата. Отделно от това излага твърдения, че предвидените в банката месечни такси за поддръжка на банковата му сметка в размер на 2 лева, представляват скрита допълнителна форма на заемни средства, което е в противоречие с чл.143, т.12 от ЗЗПт, поради което клаузата, с която е уговорена тази такса, е нищожна. За 1 периода от месец август 2008г. до месец юли 2017г., т.е. за период от 107 месеца, банката е удържала за такси сумата в размер на 214 лева, която сума счита, че следва да му бъде възстановена. Изисква ответникът „Алианц Банк България“ АД да му възстанови сумите.

Исковата молба, подадена от името на ищеца, и която е годна да постави началото на съдебния процес за разрешаване на гражданско правен спор, е изготвена от назначения особен представител на ищеца, в полза на когото е допусната правна помощ на основание чл.95 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.2, вр. чл.21, т.1 и чл.23, ал.1 от Закона за правната помощ, която да се осъществява под формата на процесуално представителство, включваща и изготвяне на искова молба. В тази искова молба особеният представител на ищеца посочва, че през 2008г. е сключен договор за кредит „Жилище“ и че целият неизплатен размер на кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, а през 2017г. банката кредитор – „Алианц Банк България“ АД, е подала искова молба, въз основа на която е било образувано търг. дело № 1101/2017г. по описа на Варненския районен съд. По делото е било постановено неприсъствено решение № 1024/20.12.2018г., с което ответникът по него и ищец по настоящото дело – Д. В. С., е бил осъден да заплати на банката сумите, предмет на исковата претенция, както следва: сумата в размер на 16 361,85 долара, представляваща главница по договора за кредит, сумата в размер на 788,11 долара, представляваща просрочена възнаградителна лихва, сумата в размер на 749,55 долара, представляваща наказателна лихва, сумата в размер на 646,91 долара, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, присъдени са и съдебно-деловодни разноски. Въз основа на постановеното решение е бил издаден изпълнителен лист в полза на кредитора.

Апелативният съд – Варна с Решение № 216/2019г. по т.д.№ 347/2019г. по описа на съда, е отменил това съдебно решение и делото е било върнато на ОС-Варна за разглеждането му по същество. „Алианц Банк България“ АД е подал нова искова молба, с която е претендирал Д.

В. С. да му заплати сумата в размер на 18 546,42 щатски долара, включваща главница, лихви, неустойки и разноски, независимо, че той е платил през 2018г. всичко дължимо от него към банката. Било е образувано гр.д.№ 1006/2020г. по описа на ОС-Бургас, извършените експертизи по което установили факта на изплащане на задълженията към банката още през 2018г., но въпреки това банката не е оттеглила иска си, нито е заявила отказ от него или пък е направила предложение производството по това дело да приключи със спогодба. По този начин времетраенето на процеса било ненужно удължено, в резултат на което Д. В. С. похабил нерви и време, преживял несигурност, стрес и много други отрицателни емоции и преживявания. Отбелязва също, че по повод представен по това дело от страна на представител на банката документ, за който Д. С. преценил, че е неистински или с невярно съдържание, е било образувано досъдебно производство пред РП-Варна за престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, но то било прекратено поради изтекла давност. По това дело е било постановено Решение № 260017 от 19.12.2023г., с което ОСБургас е отхвърлил всички претенции на банката поради това, че сумите, претендирани срещу ищеца, са били погасени преди предявяването на иска, като с решението банката е била осъдена да му заплати сумата в размер на 3 588,11 лева, представляваща направените 2 по делото разноски. Тази сума обаче не покривала всички действително направените по делото разноски, нито компенсират тревогите и душевния му дискомфорт. Във връзка с водените производства Д. С. е осъществил 6 броя пътувания от град Санкт Петербург, Руската Федерация до България и обратно през периода от 15.07.2019г. до 31.07.2023г., при което е извършил пътни разходи и такива за визи в общ размер на 4 988,16 лева, които пътувания са били наложителни както за да се запознава с материалите по делата, така и да участва в извършването на процесуални действия. Определя тези разходи като вреди, а неправомерните действия, извършени от страна на ответника, в резултат на които вредите за причинени, се изразяват в предявяване и поддържане на неоснователни претенции пред съд, като освен това банката продължава да бездейства и да не предприема действия по заличаване на вписаната ипотека върху притежавания от ищеца недвижим имот. Освен тези имуществени вреди, с неправомерните действия ответникът му е причинил и неимуществени вреди, изразяващи се в причинени стрес, тревожност и безпокойство, безсъние, отделено ненужно време за пътувания, участия по дела и запознаване с материали по дела, отнело 5 години. Опетнено било и доброто му име, тъй като бил дискредитиран пред банкови институции. Тези неимуществени вреди ищецът оценява на сумата в размер на 3 000 лева. Ищецът излага и твърдения, че въз основа на експертното заключение по воденото с ответника дело се установило, че той е надплатил сума по кредита в размер на 1 087,66 щатски долара, с левова равностойност 1 967,34 лева, която сума подлежи на възстановяване от банката-кредитор. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати горепосочените суми.

В отговора на исковата молба, подаден от ответника „Алианц Банк България“ АД, се изразява становище за недопустимост на иска, с който се претендират имуществени вреди, тъй като Окръжен съд – Бургас се е произнесъл по разноските по друго дело, по който начин за този вид вреди била формирана сила на присъдено нещо. Не е уточнено също кой служител на банката е извършил неправомерни действия, с които на ищеца са му причинени неимуществени вреди. Този довод, както и твърдението, че по отношение на претендираната като неоснователно платена сума, не е посочено кога е заплатена тази сума, би касаело нередовност на исковата молба, но не и недопустимост на исковете, като освен това ищецът няма задължение да посочва правна квалификация на иска си. По същество на спора заявява, че искът за заплащане на имуществени вреди се явявал неоснователен, но пак с довода, че съдът по водено между страните дело за спор за дължими суми по договора за банков кредит, се е произнесъл и по разноските по делото, а след като ищецът по настоящото дело не е представил тогава списък на разноските и не е претендирал заплащане на пътни разноски, той няма право да ги претендира в отделен процес, тъй като правото му на това е преклудирано. Ищецът може да претендира вреди, които са били предвидими към момента на сключване на договора за кредит, а тъй като банката не е неизправна страна по него, няма основание да се ангажира договорната й отговорност за вреди. Намира за недоказани претърпени от ищеца неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете.

Ищецът се явява лично в съдебно заседание, заявява, че е запознат с исковата 3 молба, подадена от назначения му особен представител и че е съгласен с изложеното в нея и с исковете, предявени с нея. Признава, че е бил в забава с плащанията по сключения с „Алианц Банк България“ АД договор за кредит, но въпреки това той е намерил средства да погаси задължението си и е сторил това с окончателно плащане през месец август 2019г.

Посочва, че претенцията си за разноски по предходното дело с банката, по което той е имал процесуално качество на ответник, той я е заявил по същото това водено дело още през 2021г. Ищецът се представлява в съдебно заседание от особен представител, който заявява, че поддържа предявените искове. Намира същите за основателни и доказани и моли за тяхното уважение в пълните претендирани размери.

В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва исковата молба, конкретно оспорва искът за неимуществени вреди по основание и размер. Оспорването на иска за заплащане като имуществени вреди на пътните разходите, които ищецът е направил, се състои в отричането тези разноски да са правени във връзка с водените от банката дела, поради което липсва причинно-следствена връзка, като освен това ищецът не представя доказателства за извършване на разходи. Неоснователността на иска за заплащане на сумата в размер на 1 087,66 долара обосновава с изтеклата погасителна давност за тяхното претендиране. Намира за недоказани твърденията на ищцовата страна, че претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди да са в резултат на поведението на ответника, а преживените от него страдания се дължат основно на работата му. Поддържа позицията си за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.12.2018г. Варненският окръжен съд е постановил Неприсъствено Решение № 1024 по търг. дело № 1101/2017г. по описа на съда, според което Д. В. С., роден на **.**.****г., гражданин на Р.Ф. е осъден да заплати на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 128001319, следните суми: сумата в размер на 16 361,85 щатски долара, представляваща главница (по Договор за кредит „Жилище“ № 32370 / 28.08.2008г., сключен за сумата в размер на 29 640 щ.д.), ведно със законната лихва върху тази главница, считано о т 21.08.2017г. (датата на предявяване на иска), сумата в размер на 788,11 щ.д., представляваща просрочена лихва за периода 26.11.2016г. – 18.08.2017г., сумата в размер на 749,55 щ.д. – наказателна лихва върху просрочена главница, начислена за периода 25.10.2016г. – 18.08.2017г., сумата в размер на 646,91 щ.д. – неустойка за периода 25.11.2016г. – 18.08.2017г., както и сумата в размер на 3 039,80 лева – разноски по делото.

Издаден е и изпълнителен лист № 28 от 16.01.2019г., за сумите, присъдени с диспозитива на решението.

След като на 01.02.2019г. Д. С. е бил уведомен от банката за постановеното срещу него неприсъствено решение и се е запознал със съдържанието на съдебния акт, на 14.02.2019г. той е подал молба до Апелативен съд – Варна с искане за отмяна на неприсъственото решение, въз основа на която е образувано търг. дело № 347/2019г. по 4 описа на Апелативен съд – Варна, който с определение от 02.07.2019г. е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2019г. от 13:30 часа. Д. С. е бил надлежно призован за заседанието като призовката му е била връчена лично на адреса му в Република България, а именно: село К., блок 2, вход Б, етаж 2, ап.80, община Несебър, на който адрес се намира имота му, закупен от него на 12.09.2008г. Д. С. е призован през времето, през което той е пребивавал в Република България, а именно през периода от 15.07.2019г. до 07.08.2019г., на която дата той е отпътувал обратно за Руската Федерация. Той е участвал лично в проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.09.2019г., като е пътувал до Република България единствено с тази цел – влязъл е в Република България на 16.09.2019г. и е напуснал пределите на страната на 18.09.2019г. С Решение № 216 от 15.10.2019г., постановено по делото, Апелативен съд – Варна, след като е намерил молбата за основателна, е отменил неприсъственото решение и е върнал делото на Окръжен съд – Варна за разглеждането му и решаването на спора по същество.