Решение № 2153 от 31.05.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2153 гр. Пловдив, 31.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 12011 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от С.Б.З., Е.Л.П., Р.Л.И., Р.И.Т., Й.И.К., Л.М.В., Д.Л.В., Н.С.К., И.С.Й. и Д.Г.С., срещу Р.И.Б. и Б.А.А., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: ***, целият застроен и незастроен с площ от 1529 кв.м., кв. 17 по регулационния план на село ***, ***, ***, одобрен със заповед № 1237/1986 г., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 76 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: от север – ***, от юг – ***, от изток – ***и ***– 558, от запад – улица, при квоти: за всеки от ищците С.Б.З. и Д.Г.С. – по 36/144 идеални части; за всеки от ищците Е.Л.П. и Р.Л.И. – по 18/144 идеални части; за всеки от ищците Р.И.Т., Й.И.К., Н.С.К. и И.С.Й. – по 3/144 идеални части; за всеки от ищците Л.М.В. и Д.Л.В. – по 2/144 идеални части от имота. Претендират и отмяна в съответните квоти на нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка *** на …. ……. съставен на ***. и вписан в СВ – Пловдив под акт ***

Ищците твърдят, че с ответницата Р.И.Б. са съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в село ***, ***, ***.

Посочват, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка *** е признато правото на собственост на основание наследство и давностно владение, продължило повече от

20 години на лицата Р. С. Б., З. Б. С., И. Б.Б., С.Б.Б. и К. Б.Б. върху следния недвижим имот, а именно: празно дворно място е село ***, цялото с площ от 3840 кв.м., имот пл. № *** от кв***, при граници: Г.П., имот *** на И. И., канал, А. Г. и П. С. Ч.. Сочат, че в резултат на регулационните промени през годините след ***. имотът променил площта си. В имота била построена и сграда с площ от 76 кв.м., за която било издадено удостоверение за търпимост ***на ***. Посочената в нотариалния акт Р. С. Б. била м. на останалите съсобственици и умряла на ***., като нейните деца наследили при равни квоти нейните идеални части от процесния имот. От своя страна, З. Б. С. умира на ***и оставя двама наследници – Г. Д.

С., с., и Д.Г.С., с.. Г. Д.

С. умира на **и оставя за свой единствен наследник ищецът Д.Г.С.. К. Б.Б. почива на **и оставя трима наследници – Л. А. Б., с., Е.Л.П. и Р.Л.И. – дъщери. Л. А. Б.почива на **и оставя двама наследници – ищците Е.Л.П. и Р.Л.И., негови дъщери. И. Б.Б. почива на **и оставя двама наследници – Г. С. Б., преживяла с.а и Р.И.Б. - дъщеря, ответницата. На *** почива Г. С. и оставя за свои наследници: И.С.К., Н.С.В., М.С.Й. и С. С. Т.. И.С.К. почива на ***. и оставя двама наследници – ищците Р.И.Т. и Й.И.К.. Н.С.В. почива на ***. и оставя следните наследници – ищците Л.М.В., Д.Л.В., Л. И. Б., Л. И. Б. и С.Л. б.. М.С.Й. почива на ***г. и оставя двама наследници – ищците Н.С.К. и И.С.Й.. С.С.Т.почива на ***., без да остави низходящи наследници. След снабдяването с нотариалния акт през ***. процесното дворно място се ползвало от всички съсобственици. Ищците твърдят, че в началото на месец март 2018 г. узнали, че на **** ответницата Р.И.Б. се снабдила с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка за целия имот, находящ се в село ***, на основание наследствено правоприемство и давностно владение, продължило повече от 10 години.

Посочват, че ответницата се разпоредила с имота, като го заменила в полза на втория ответник за друг недвижим имот, находящ се в

***с нотариален акт за замяна от ***, вписан в *** под акт ***/*** Ищците поддържат, че ответницата никога не е владяла процесния имот, че не живее в село ***, както и че имотът се ползва изцяло от ищците.

Намират, че ответницата Р. Б. не притежава право на собственост върху целия недвижим имот и неправомерно се е разпоредила с него в полза на ответника А.. По изложените съображения молят за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б.А.А. и Р.И.Б., чрез адв. Н.Н., със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват изложените в исковата молба твърдения. Намират, че ответницата се е разпоредила с процесния имот въз основа на валиден титул за собственост.

Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка *** се установява, че Р. С. Б., З. Б. С., И. Б.Б.,

С.Б.Б. и К. Б.Б. са признати за собственици по наследство и давностно владение в продължение на повече от 20 години на следния недвижим имот, а именно: празно дворно място в село ***, цялото с площ от 3840 кв.м., пл. № *** от кв.13, при граници: Г.П., имот *** и И. И., канал, А. Г. и П. С. Ч..

С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка ***, вписан в СВ Пловдив под акт ***г. Р.И.Б. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение, продължило повече от 20 години на следния недвижим имот, а именно: *** с площ от 1528 кв.м., от кв. 17 по регулационния план на село ***, общ. ***, одобрен със заповед № 1237/ 1986 г., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 76 кв.м., при съседи: от север ***, от юг – ***, от изток – ***и *** и от запад – улица.

С нотариален акт за замяна на недвижим имот *** дело № ***от ***, се установява, че Р.И.Б. прехвърля на Б.А.А. процесния недвижим имот в замяна на друг описан в нотариалния акт недвижим имот.

Видно от удостоверение за търпимост №

*** от ***., издадено от гл. арх.на ***, за строеж „двуетажна жилищна сграда в *** в кв.77 по плана на село ***” са налице условията за приложимост на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ – сградата е реализирана преди ***По делото е прието заключение на СТЕ на вещо лице В.Г., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. От заключението се установява, че в плана от ***,. е заснет имот пл. № *** с площ от 3,9 дка, описан в нотариален акт ****по обстоятелствена проверка.

Регулационният план от ***,. е приложен, тъй като в действащия план от ***регулационните граници по плана от ***,. са заснети като имотни граници. В нотариален акт № *** не е описан точно ****, кв.13 по плана от ***,., но в разписната книга към плана от ***съответният му имот пл. № * е записан само на И. Б.Б., който фигурира като съсобственик в имот пл.

№ ***. Описаните по нотариален акт **** г. съседи А. Г. и П. Ч. в действащия план от ***. също са съседи (като собственици на съседни имот № *** и № ***).

Площта на *** в кв.17 е 1529 кв.м., а площта на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда е 76 кв.м.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаната на ищците свидетелка Ц.Ф. И. се установява, че знае процесния имот от 19* г., където са живеели б. Р. (б. на ответницата) и И. (баща на ответницата).

Изяснява, че след смъртта на б. Р. – около ***., И. е останал да живее в имота заедно с Р. – ответницата. с. дава сведения, че И., малко преди да почине се е оженил за Г., която след смъртта му останала да живее с имота. След смъртта на И., м.та на Р. я взела да живее при нея. От показанията на с. се установява, че Г. е гледала двора, а впоследствие бил разделен на нея и на трите сестри на И.

– К., Т. и З.. Р. не е идвала в имота, може би само веднъж.

От показанията на с. Г.Щ. К. се установява, че от знае имота от около ***., когато в него е живеела леля Г., втората жена на чичо И.. След смъртта на И., Г. и сестрите му се грижили за имота и го поддържали.

На ответниците също са разпитани двама свидетели. От показанията на с. К. Р.К. се установява, че собственик на процесния имот е бил дядо Б. Б., който имал три дъщери и един с. – И., баща на ответницата. След смъртта на Б., в имота останал да живее с.ът му И., който починал преди около 20-30 години. След неговата смърт в имота останали да живеят с.ата му Г. и дъщеря му Р.. Двете живели в имота около 10 години, а след това Г. п., а Р. се оженила в Северна България. Р. идвала в имота един-два пъти. След смъртта на Г., имотът не се стопанисвал от никого, къщата пустеела. В имота били допускани от Р. трети лица, които да живеят там, които били под наем. В момента в имота живее Б. Г..

От показанията на свидетеля Б. Г. Г. се установява, че имотът бил собственост на Б. Б.. В имота освен Б. и с.ът му И. друг не бил живял, а след смъртта на И. – дъщеря му Р.. Свидетелят изяснява, че е виждал и сестрите на И. в имота, да сеят нещо, включително и след смъртта на И..

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с установителен иск за собственост, с който ищците търсят защита на правото си на собственост с твърденията, че са собственици на процесните идеални части от имота на основание нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка *** и наследствено правоприемство от наследодателите Р. С. Б., З. Б. С., И. Б.Б. и К.

Б.Б., в чиято полза бил издаден нотариалният акт. От своя страна, ответницата Р.И.Б. се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 08.12.2017 г., с който била призната за собственик на целия процесен имот и се разпоредила с него в полза на ответника Б.А. с договор за замяна от *** При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са собственици, било по наследствено правоприемство или пък с нотариални актове - констативни или такива за правна сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест. В посочения смисъл е ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. Затова съдът е указал с доклада на всяка от страните да установи претендираното си право на собственост на наведеното основание.

Безспорно е между страните, а и се установи от събраните по делото доказателства, че процесният недвижим имот в **** е бил собственост на дядо Б. Б. и неговата с.а Р. С. Б.. В тази насока еднопосочни са свидетелските показания на разпитаните и на двете страни свидетели – така свидетелите К. Р.

К. и Б. Г. Г. изясняват, че имотът бил на дядо Б. Б.. Последният и с.ата му Р. имали четири деца – три дъщери – З., С. и К., и един с. – И.. Р.Б. и четирите й деца се снабдили с нотариален акт за обстоятелствена проверка на спорния имот през ***., като били признати за собственици на имота на основание давностно владение, продължило повече от 20 години. За тези обстоятелства страните по делото не спорят, а и се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Спорът се концентрира около това дали ответницата Р.И.Б. (дъщеря и наследница на И. Б. – един от собствениците на имота съгласно нотариалния акт от ***.) е придобила на основание давностно владение идеалните части на останалите съсобственици (сънаследници), респективно дали е могла да прехвърли правото на собственост по отношение на имота на втория ответник Б.А..

Наведеното от ответницата придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e2b8d06-05ac-4c22-894f-f764da5f41ff