Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1757 от 04.10.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 94/2021
Вид
Решение № 1757
Подписан
04.10.2021
Състав
ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.220 ал.1 · Закон за митниците
  • чл.84 ал.1 т.1 · Закон за митниците
  • чл. 74 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1757/4.10.2021г. гр.Пловдив, 04 . 10 . 2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 94/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.220 ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.

Бултекс 99 ЕООД, седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” № 31, ЕИК *********, с управител С.С.Б. и пълномощник адв.Е.Т. оспорва Решение № РТД–3000-2577/23.12.2020/32-380568г. на Директора на ТД Тракийска – Агенция Митници /сега ТД Митница Пловдив съгл.

Заповед № ЗМФ-642 от 28.07.2021г. на Министъра на финансите/, с което на основание чл.74 пар.2 б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/ е определена нова митническа стойност на стока № 1 по регистрирана на 17.01.2018г. митническа декларация /МД/ с MРН

18BG003000H0013923/17.01.2018г. и са начислени за доплащане публични задължения в общ размер на 662,16лв., от които за мито – 230,99лв. и за ДДС – 431,17лв., ведно с дължимата лихва от дата на изтичане на срока за доброволно плащане до окончателно погасяване на всяко от задълженията.

Становища на страните:

- Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби на митническото законодателство и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че в оспореното решение не са изложени фактически основания, въз основа на които митническия орган е приел, че митническата стойност на стока № 1 не може да бъде определена чрез метода по чл.70 пар.1 МКС. Поддържа, че не са обсъдени представените от жалбоподателя документи, нито са изложени мотиви защо същите са негодни да докажат декларираната договорна стойност по чл.70 пар.1 МКС. Твърди да отсъстват мотиви обуславящи „основателността” на съмнения на митническия орган, довели до прилагане на чл.140 ал.1 от Регламента за изпълнение /РИ/ и определянето на новата митническа стойност на стока № 1. Заявено е, че формално и фактически единственото основание за неприемането на декларираната от Бултекс 99 ЕООД митническа стойност по чл.70 пар.1 МКС на стока № 1 е твърдението на митническия орган за значително по-ниската й договорна стойност спрямо публикуваната в Тезей „справедлива цена”, което е прието за достатъчно основание за отхвърлянето на декларираната митническа стойност по чл.70 пар.1 МКС и определянето на нова такава. В тази вр. – методите за определяне на митническата стойност са уредени в чл.70-74 МКС, а правилата за прилагането им в чл.140-чл.144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 /РИ/. Според чл.74 пар.1 МКС ри определянето на митническата стойност, административният орган е длъжен да спазва предвидения императивен ред, като ползването на следващ метод е възможно само при невъзможност митническата стойност да бъде определена чрез предходния такъв. Хипотезата на чл.140 от РИ урежда случаите, в които митническият орган може да приема, че митническата стойност не може да бъде определена чрез основния метод на чл.70 пар.1 МКС и може да формира такава чрез някой от предвидените в чл.74 МКС вторични или резервен методи. Счита се, че разпоредбата на чл.140 от РИ е ясна и недвусмислена, като съдържанието й трудно би могло да се тълкува във възприетия в обжалваното решение смисъл. Твърди се, че противно на приетото в обжалваното решение, според пар.1 на чл.140 от РИ, възникналото основателно съмнение относно декларираната договорна стойност е достатъчно основание само за това – митническият орган да изиска от декларатора допълнителни документи в подкрепа на декларираната договорна стойност, но не е достатъчно такова за отхвърлянето на митническата стойност по чл.70 пар.1 МКС. Според пар.2 на същата разпоредба митническият орган може да определи митническата стойност чрез вторичните методи, само ако възникналите основателни съмнения относно декларираната договорна стойност не са отпаднали в резултат на предоставените от декларатора документи и информация. Тоест, нормата на чл.140 от РИ не предвижда митническата стойност да бъде определяна чрез различен от основния метод по чл.70 МКС тогава, когато е възникнало съмнение, а когато това основателно съмнение не е отпаднало поради непредставена от декларатора допълнителна информация – какъвто е случая по цитираната в решението практика на съда на ЕС, или представената информация не е убедителна за отпадането му.

Твърди се, че в случая административният орган въобще не е обсъдил представените от Бултекс 99 ЕООД документи, а априори е приел, че възникналото съмнение е достатъчно, за да отхвърли декларираната митническа стойност по чл.70 пар.1 МКС и да я определи чрез друг метод, което съставлява съществено нарушение на чл.70 пар.1 и чл.74 пар.1 МКС и чл.140 пар.2 от РИ и е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Незаконосъобразността на обжалваното решение произтича и от факта, че административният орган не е изложил никакви мотиви относно „основателността” на съмненията му. Заявено е, че твърдението за съществуваща публикувана в Тезей значително по-висока справедлива цена спрямо декларираната такава за стока №1, сериозно се разколебава от разликата в размера на същата, посочен в изпратеното на декларатора писмо рег.№ 32-251097/28.08.2020г. и тази, посочена в обжалваното решение. Изцяло неясен е и критерия, по който митническият орган е квалифицирал декларираната продажна цена на стока № 1 – 11,39лв./бр., съответстваща според решението на 14,35лв./кг., като значително по-ниска спрямо съществуващите „справедливи цени”. Очевидно е, че същата не е по-ниска с повече от 50% /съобразно посочения в решението рисков праг/ нито спрямо съобщената на декларатора справедлива цена от 20,25лв., послужила за основание за издаване на оспореното решение, нито спрямо митническите стойности на стоките, послужили като база за определянето на новата митническа стойност. Обратното – същата е близка до тях, при което произволно е прието, че декларираната договорна стойност на стока № 1 е значително по-ниска спрямо т.нар „справедливи цени” по пар.1 т.40 ДР ЗМ.

В хипотеза на валидно основание да не бъде приета декларираната митническа стойност по чл.70 пар.1 МКС /каквато не е налице в случая/, се твърди, че са допуснати съществени нарушения на материалния закон при формирането на новата митническа стойност на стока № 1 – пристъпено е към определянето на новата митническа стойност чрез вторичния метод по чл.74 пар.2 б.”б” МКС без да е обоснована невъзможността това да бъде направено чрез предходния метод по б.”а”. За изцяло несъстоятелен е определен изложения в решението довод за невъзможност митническата стойност да бъде определена чрез метода по чл.74 пар.2 б.”а” МКС поради липсата на подробна информация в кл.31 от МД, от която да бъдат извлечени необходимите характеристики на „идентични” стоки на стока № 1 по см. на чл.1 пар.2 т.4 от РИ, тъй като повече от ясно е, че като неподлежащи на деклариране, посочените характеристики няма как да бъдат установени от съдържанието на МД. Последното не освобождава митническият орган от задължението да установи същите чрез някой от множеството способи, като изиска от декларатора и от трети лица необходимата информация, изземе мостри, назначи експертизи. Според жалбоподателя – административният орган дори не е направил опит да установи дали в поддържаната от него система МИС-IIIА няма данни за „идентични” стоки на проверяваната стока № 1, с което макар и формално да обоснове извода си за невъзможност новата митническа стойност да бъде определена чрез метода на чл.74 пар.2 б.”а” МКС. Твърди се още, че са допуснати съществени нарушения и при определяне на митническата стойност по метода на чл.74 пар.2 б.”б” МКС. Ведно с посоченото, от мотивите на обжалваното решение не се установяват всички съществени характеристики, чрез които описаните в изброени три МД якета, могат да бъдат квалифицирани като „сходни” такива на стока № 1 от проверяваната митническа декларация.

Най-съществените такива, без които стоките няма как да бъдат дефинирани като „сходни” по см. на чл.1 пар.2 т.4 от РИ е държавата, в която същите са произведени, периода в който са внесени и общото им количество. Последното заедно с липсата на сходство в съставните материали, пречи да бъде установено доколко стоките, на базата на чиято митническа стойност е определена новата митническа стойност по чл.74 пар.2 б.”б” МКС могат да бъдат квалифицирани като „сходни”. Поискано е оспорения административен акт да бъде отменен с присъждане на направените съдебни разноски.

В писмено становище по същество адв.Т. представя фактологията от преписката и поддържа съображенията от жалбата, като с позоваване на приетата по делото СИк.Е е заявено, че информацията в системата Тезей е некоректно ползвана от административния орган. В тази вр. отсъства достоверност и приложимост на ползваната от митническия орган т.нар.

„справедлива цена“, при което не е доказано основание за съмнение по см. на чл.140 пар.1 от РИ. Твърди се нарушение на чл.140 пар.2 от РИ – не са обсъдени представените от декларатора документи, доказващи идентичност между декларираната договорна стойност на стока № 1 и действително платената за нея покупна цена. Посочено е, че в случая са налице условията за определяне на митническата стойност по реда на чл.70 МКС, потвърдено от СИк.Е, обсъдила и съпоставила представената документация от оспорващото дружество. Освен описаните нарушения се поддържат и допуснати съществени нарушения при формирането на новата митническа стойност чрез метода по чл.74 пар.2 б.“б“ МКС : от кл.40 на приетата по делото справка от системата МИС IIIА за 2018г. се установява, че процесната стока № 1 /ред 14/ е внесена на територията на страната на 17.01.2017г., а стоката по МД от 24.08.2018г. /ред 165/, на базата на която е определена новата митническа стойност – на 22.08.2018г., който времеви период трудно би могъл да бъде възприет като съответстващ на изискванията на чл.74 пар.2 б.“б“ МКС. Според СИк.Е не са спазени правилата на чл.141 пар.3 от РИ – т.4 от експертизата /установени са 12 много по-ниски договорни стойности на „сходни“ стоки от тази на процесната стока/.

- Ответникът Директор на Териториална дирекция Тракийска при Агенция Митници, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Т.С. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението и моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище /л.141/ е посочено, че доколкото за митническото остойностяване е отдаден приоритет на договорната стойност съгл. чл.70 МКС, този метод се счита за най-подходящ и най-често използван. Същевременно, ако след регистриране на митническата декларация са пораждат съмнения, чл.140 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447 предвижда, че когато имат основание да се съмняват, че декларираната митническа стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност и могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като са поискали представянето на цялата информация или на всички допълнителни документи или след като е дадена подходяща възможност за излагане на гледната точка на лицето относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. В тази вр., съгл. чл.74 пар.1 и чл.74 пар.3 МКС, когато митническата стойност на стоката не може да се определи по чл.70, тя се определя като се прилага на първо място методите, определени в чл.74 пар.1 и на второ място на посочения метод в чл.73 пар.3 МКС. Митническият орган е определил митническата стойност на основание чл.74 пар.2 б.”б” МКС, след като в резултат на извършената проверка в електронните системи на Агенция митници не са установени данни за стоки, които отговарят на определението за идентични стоки, съдържащо се в чл.1 пар.2 т.4 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447. Предвид изложеното е заявено, че за целите на прилагане на чл.140 от регламент /ЕС/ № 2015/2447 автентичността на документите, удостоверяващи договорната стойност на внесените стоки не е определящ елемент, а представлява един от факторите, които митническите органи трябва да вземат предвид. Съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки може да останат, въпреки автентичността на всички представени в хода на проверката документи. Предвид това митническият орган е приел декларираната договорна стойност за значително по-ниска в сравнение със средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки, като в конкретния случай по отношение на някои от стоките, декларираната цена е по-ниска от средностатистическата с повече от 50%. С позоваване на т.40 от §1 ДР ЗМ /”справедлива цена”/ е посочено, че на тази база Европейската комисия изисква цената на определени стоки от всяка митническа декларация да бъде съпоставена с рисковата прагова стойност, т.е. 50% от изчистените средни цени на равнище ЕС.