Решение № 2724 от 05.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2724 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20231100512036 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11827/06.07.2023 г., постановено по гр.д. № 42134/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 166 състав, са отхвърлени предявените искове на основание чл.

82 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД осъждане на ответника „Месембрия Ризорт“ ООД да заплати:

1) солидарно на Й. Г. Т.-М., и С. Г. Т. сумата от 6 600 лева, представляваща пропуснати ползи – нереализиран доход за месеците юли, август, септември и октомври 2017г. и месец май 2018г. поради неизпълнение задължение по Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на обекти №№ А203, В203, В205, С213, С301, С302, С306, № С312, както и сумата от 1380,85 лева, представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. – предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата

2) на М. Г. Т. сумата от 6 000 лева, представляваща пропуснати ползи – нереализиран доход за месеците юли, август, септември и октомври 2017г. и месец май 2018г. поради неизпълнение задължение по Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на самостоятелен обект № А206, самостоятелен обект № В209, както и сумата от 1 167,30 л е в а представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. – предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., 1 както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата

3) на Г. Н. Т. сумата от 800,00 лева, представляваща пропуснати ползи – нереализиран доход за месеците юли и август 2017г. и месец май 2018г, поради неизпълнение задължение по Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на самостоятелен обект № С204, както и сумата от 164,52 лева, представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. – предаване на половината обекти до 4) на К. Н. Т. сумата от 800 лева, представляваща пропуснати ползи – нереализиран доход за месеците юли и август 2017 г. и месец май 2018 г . поради неизпълнение задължение по Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на самостоятелен обект № С210, самостоятелен обект № С211, самостоятелен обект № С212, както и сумата от 164,52 лева, представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. – предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата

5) на С. Н. Т. сумата от 800 лева, представляващи пропуснати ползи – нереализиран доход за месеците юли и август 2017 г. и месец май 2018 г. поради неизпълнение задължение по Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на самостоятелен обект № А208, самостоятелен обект № А209, самостоятелен обект № А210, както и сумата от 164,52 лева, представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. – предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата

6) на Й. П. Д. сумата от 2400 лева, представляваща пропуснати ползи – нереализиран доход за месеците юли и август 2017 г. и месец май 2018 г. поради неизпълнение задължение по Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 23.10.2013 г. за предаване на самостоятелен обект № А204, самостоятелен обект № В202, самостоятелен обект № С207, самостоятелен обект № С209, самостоятелен обект № С310, както и сумата от 493,55 лева, представляваща мораторна лихва от настъпване на падежа 11.12.2019 г. – предаване на половината обекти до датата на исковата молба 15.07.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата

Съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски, като е осъдил Й. Г. Т. – М., С.

Г. Т., М. Г. Т., Г. Н. Т., К. Н. Т., С. Н. Т., и Й. П. Д., да заплатят на „Месембрия Ризорт“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1052,00 лева – разноски в производството пред СРС.

Недоволни от решението са останали ищците, които в срок обжалват решението по съображения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, поради което молят за отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове, ведно с разноските пред двете инстанции. Считат, че са доказали основателността на 2 исковете като оспореното решение било в противоречие със събрания доказателствен материал.

Конкретно са изложени оплаквания срещу извода, че липсвал правен интерес у ищците, защото макар в н.а. от 2013г. приобретателят в пункт (3) да се е задължил да построи обетите, но в следващия пункт (4) поел задължение да построи и въведе в експлоатация всички 44 обекти в напълно завършен вид в срок до 27.06.2016г., а в срок до 31.12.2016г. да ги въведе в експлоатация, както и да предаде владението на всички собственици (учредилите) в срок до 10 дни от издаване на разрешението за ползване на сградата. Собствениците били изпълнили в цялост поетите задължения. Твърди се, че от представените н.а. по делото се доказвал правния интерес у ищците, доколкото апартаментите, които ответникът се е задължил да построи и след това в определени срокове да продаде на учредителите, били прехвърлени на ищците с отделни договори, което прехвърляне се е случило преди да настъпи срока за предявяването им съгласно договореното. Сочи се, че с н.а. за делба от 2015г. Г.Т., А. Т., С.Ф. и Й. Д. разпределят помежду си правото на строеж върху имотите (предмет от 2013г.), а с н.а. за дарение на право на строеж от 2014г. Г.Т. и А. Т. са дарили на (дъщерите си) Й. Т. – М. и С. Т. всички свои собствени обекти от трите блока на апартаментния хотел (по договора за строеж от 2013г.). Именно на Й. и С. били предадени с приемо-предавателен протокол от 11.12.2019г. част от ап. №№ (А201, 202, 211, Б201, 211, С201, С208, С301 и С302). Поради това се счита, че същите са материалноправно легитимирани да претендират обезщетение по иска. На следващо място се сочи, че с н.а. за дарение от 2014г. С.Ф. дарила на М. Т. всички свои обекти от трите блока, която е дарила част от собствените си обекти на дъщерите си Г. Т., К.

Т. и С. Т.. С това ищците придобили качеството собственици на обектите в процесния апартаментен хотел преди същият да е изграден, като с приемо-предавателен протокол от 11.12.2019г. именно на тях били предадени завършените обекти.

Конкретни оплаквания са направени и срещу извода за недоказаност на исковете претенции. Твърди се, че от показанията на св.И., който от 2017г. се намирал в апарт.хотел-а, се потвърждавало, че е два в края на 2019г. собствениците получили владение на 22 ап., които можели да бъдат ползвани по предназначение (за туристическа дейност) и то едва 3г по-късно след крайния срок, уговорен за предаване в завършен вид, а останалите 22 ап., така и не били предадени. В заключението на приетата СОЕ подробно се описвало състоянието на 22 бр. ап., вкл. довършителните СМР от самите ищци, като вещото лице подробно е описало характеристиките на сградата (апартаментен хотел), в т.ч. локацията и инфраструктурата, така и е определило средна стойност на наемна цена за нощувка за всеки отделен апартамент, както за слаб така и за силен (летен) сезон, с което ставало ясно, че пазарната стойност е по-висока от претендираната. В този смисъл се твърди, че по делото било доказано сключване на предварителни и окончателни договори за процесните обекти, както и че със сигурност от предаване на апартаментите в срок за ищците са щели да е налице реализирано увеличение на имуществото и да има сключени договори с туристи на апарт.хотела, който бил изграден именно с тази цел, вкл. се счита, че е било надлежно 3 доказано, че с действията по забавяне ответникът е осуетил реализирането на увеличение на имуществото.

Твърди се, че като пряка и непосредствена последица от забавеното изпълнение ищците претърпели вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, доколкото им се отнема възможността да отдават под наем апартаментите, чието владение не е предадено през летния туристически сезон през 2017 и 2018г. С приетото в ТР 3/2012 на ОСГТК, че при иск по чл.82 ЗЗД по формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване имуществото на кредитора, която не трябва да е предполагаема, като в случая се касаело до пропусната възможност на ищците да сключат с трети лица за отдаване под наем на имотите, която възможност е била осуетена. Така сключените договори съчетавали в себе си характеристиките на договор за продажба и изработка, като с оглед чл.178 ЗУТ – преди сградата да се сдобие с разрешение съществува изрична забрана да се ползва, а ако бъдат използвани такива обекти – в правомощие на компетентното длъжностно лице е да забрани обитаването на имота.

Имотите се намирали в к.к. Слънчев бряг и тяхното предназначение било да се отдават под наем през летния сезон на туристки, като след предаването им обектите се отдават при пълна заетост през туристическия сезон. Липсата на наематели за 2017 и 2018г. е вследствие на забавеното изпълнение, за което са претендирани пропуснатите ползи.

Имотите били предадени 2г. след крайния срок – 11.12.2019г., от която да се счита, че тече давностният срок, съответно към подаване на исковата молба (19.07.2021г.) не била изтекла петгодишната погасителна давност, както по отношение на претендираните пропуснати ползи за 2017, така и за 2018г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Намира, че правилно СРС приема, че между страните не са налице облигационно отношения, доколкото не са страни по предварителния договор, отделно от това спрямо Й., С., Г., К. и С. – дарителите са запазили пожизнено право на ползване, т.е. ищците не са претърпели пропуснати ползи, а евентуалните граждански плодове биха възникнали в патримониума на ползвателите. По делото не било доказано, че с договорите за дарение са прехвърлени права по предварителните договори, а с оглед учреденото право на ползване – дарените притежават т.нар. гола собственост и не им се следвали наеми. Недоказани останали и твърденията за наличие на сигурност за отдаване под наем. Твърди се, че сградата била въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 18.07.2017г., а на посочената дата 11.12.2019г. не се отнася до получаване на разрешение за ползване. Поддържа се, че исковете са погасени по давност по чл.111, б. „б“ ЗЗД. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна 4 във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк.д. № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.