Решение № 13352 от 08.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13352 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110120412 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Р. П. П., ЕГН **********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, с която иска от съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 890,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 05.12.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 234,89 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ, дължима за периода от 16.12.2020 г. до 28.11.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66743/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК 831609046, твърди, че ответникът Р. П. П., ЕГН **********, в качеството й на собственик за процесния период на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между 1 това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 66743/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 66743/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, като обосновава правен интерес за това. Прави искане за задължаване на „Техем Сървисис“ ЕООД да представи всички относими към процесния период документи, описани в исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. П. П., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. П. П., с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че е наследила процесния апартамент, по силата на което е станала собственик на недвижимия имот, като на 07.10.2020 г. е прехвърлила собствеността на последния в полза на П.Б.И.. Не оспорва размера на ежемесечните отчети, извършеното разпределение, стойността на изравнителните сметки за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Оспорва да дължи процесното вземан, поради погасяването му чрез плащане. Твърди, че с плащания на 30.12.2019 г. и на 28.01.2020 г. в общ размер от 850 лв. е погасила процесното вземане.

Съгласно приложените към исковата молба извлечения посочените суми за главница и лихва касаели периоди след м. октомври 2020 г., когато ответницата не е била собственик на имота. Релевира възражение за погасителна давност. Оспорва основанието за начисляване на мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Възразява срещу допускане на исканите от ищеца съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза. Прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете и представя с молба вх. № 397852/06.12.2024 г. изисканите от ищеца, намиращи се в негова държане документи относно извършвания реален отчет и изготвяните изравнителни сметки за процесния имот и период, които са приети като относими писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 66743/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Заповедта е връчена на ответника лично, като в указания й едномесечен срок, същата е подала възражение срещу издадената в полза на заявителя ЗИ от 22.12.2023 г., поради което пък на последния са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал 2 на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за погасяване на задълженията си.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 от ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

По делото са приети като доказателства представените от ищеца Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 57/16.11.1989 г. /на л.15,16/; удостоверение за наследници на П.Г.

П. /на л.14/ и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 60/07.10.2020 г. /на л.17,18/; заявления-декларации от 03.11.2011 г. и 03.11.2020 г., съответно от ответника Р. П. и П.Б.И.

/на л.19-22/.

Видно от приложения по делото Н.А. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ, П.П. /баща на ответницата/ е бил признат за собственик на процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № ***, находящ се в ***. След смъртта на П., като потребител на ТЕ доставяна до имота е вписана неговата съпруга и майка на ответника – П.Г. П., а след нейната смърт на 05.02.2011 г., като нейн единствен наследник по закон, ответника Р. П. е придобила изцяло собствеността върху процесния топлоснабден имот. Същата е подала лично заявление-декларация пред ищцовото дружество, през м. 11.2011 г., партидата, открита за топлоснабдения имот – Апартамент № ***, на горепосочения адрес, с присъединен абонатен № *** да бъде прехвърлена на нейно име, като е декларирала също, че домакинството й се състои от 1 член, а бившия потребител на ТЕ е П. П.. В заявлението- декларация, ответника П. е посочила, че е запозната, че дяловото разпределение в СЕС, където се намира имота й, се извършва от ФДР, в лицето на „Техем Сървисис“ ЕООД и е посочила като адрес за кореспонденция адреса на топлоснабдения имот.

На 07.10.2020 г., след края на процесния период /посочен в ИМ като 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г./ ответника Р. П., се разпоредила с недвижимия имот, в полза на сина си П.И., като му го дарила. Няма данни, дарителката да е запазила за себе си правото на ползване върху имота, за определен срок или пожизнено. Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., единствен собственик на процесния топлоснабден имот - Апартамент № ***, находящ се в ***, се явява именно посочения в ИМ от ищеца ответник, в лицето на Р. П. П..

От горния извод следва, че ответникът П. е страна по облигационно правоотношение с 3

„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

На следващо място, по делото е представен Протокол от 19.01.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложен Договор № 2170/19.04.2002 г., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.