Решение № 914 от 14.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

И.ка П. Гоцева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300501127 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „********** против решение № 532/07.02.25г.на РС-Пловдив,3-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 6314/24г.,с което са отхвърлени предявените на осн.чл.87,ал.1 вр.чл.55,ал.1,предл.3,вр.чл.265,ал.2 и чл.86 о т ЗЗД от „******** против „******** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400лв.,като платена на отпаднало основание - развален договор за изработка на уебсайт от 03.01.2024г.,сключен между страните,както и сумата от 11,03лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.03.2024г.до 07.04.2024г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.04.2024г.,до окончателното изплащане.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв.А.К. счита решението за неправилно,незаконосъобразно и постановено при съществени нарушение на съдопроизводствените правила по съображения,изложени в жалбата.Поддържа,че закупуването на домейна и хостинга са част от сключения договор за изработка на уебсайт,както и че ответникът незаконно ги е придобил на свое име,макар те да са собственост на ищеца.Моли ПдОС да отмени решението изцяло и да постанови друго,с което да уважи исковите претенции.Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна- „******* изразява становище за неоснователност на въззивната 1 жалба по подробни съображения,изложени заседание.Претендира разноски. в писмен отговор и съдебно

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва осъдителното спрямо нея решение страна,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПРС са предявени осъдителни искове с правно основание чл.55,ал.1, пр.3,вр.с чл.87,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.265,ал.2 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че е сключил с ответника на 03.01.24г.неформален договор за изработка,по силата на който ищцовото дружество като възложител е възложило, а ответникът – като изпълнител е приело да изработи до края на месец февруари 2024г.уебсайт с домейн *********,като било договорено също между страните да се закупи домейна на сайта,заедно с хостинг за него на името на възложителя.Поддържа,че е заплатил на ответника договорената цена от общо 2472лв.с ДДС на две вноски-при сключване на договора и на 30.01.2024г.,въпреки че сайтът не е бил завършен или предаден към тази дата.В средата на м.март 2024г.ответникът поискал допълнително заплащане от ищеца в размер на 250лв.за хостинг и домейн,които придобил на свое име и отказал предаването на административните пароли за управлението на сайта на ниско ниво.

С писмо от 19.03.2024г.ищецът предоставил на ответника едноседмичен срок както за доброволно разрешаване на спора,така и за предаване на извършената работа – до 26.03.2024г.,с предупреждение,че след изтичането на срока ищецът ще счита договора за прекратен на основание чл.87,ал.1 от ЗЗД.Твърденията на ищцовото дружество са,че ответникът не прехвърлил достъпа на ниско ниво,нито прехвърлил домейна,а вместо това поставил допълнително условие за заплащане на допълнително възнаграждение от 250лв.за хостинг и домейн,въпреки че според ищеца заплащането за домейна и хостинга било част от предварително уговореното такова от 2400лв.Твърди,че изпълнителят се е отклонил от поръчката, доколкото при неоснователното претендиране на плащане на домейн и хостинг и при отказа на ответника да предаде пароли за администриране на сайта на ниско ниво,недостатъците са станали толкова съществени,че работата е станала негодна за нейното договорено или обикновено предназначение.

Ответникът от своя страна е оспорил исковете,като твърди,че съгласно условията на договора ответникът се е задължил да изработи единствено уебсайт,така както е посочено в т.1 от договора,без задължение да закупи домейн на уебсайта,нито да оказва услуга по хостинг.Поддържа,че преговорите за поемането на тези задължения-за закупуване на домейн и предоставяне на хостинг,са започнали след сключването на договора за изработка - на 26.01.2024г.,когато от ищцовата страна е направено запитване относно цената за предоставяне на хостинг и закупуване на домейн,но предложението на ответната страна не е прието от ищеца. Твърди се също,че срокът на договора,посочен в чл.18 от договора е пет 2 месеца и започва да тече от датата на сключването му, която е 03.01.2024 год., поради което и към момента на поканата за изпълнение – 19.03.2024г.и към датата на подаване на исковата молба – 08.04.2024г.,не е бил изтекъл,поради което договорът не е надлежно развален.Твърди се още,че на 12.03.2024г. изработването на уебсайта е завършено,а достъпа до него е предаден на ищеца,като същият е приел работата без възражения,с изключение на едно - за несъществен пропуск в текста на сайта,което било незабавно отстранено.Според ответника с така посоченото изпълнение договорът между страните бил прекратен.Оспорва твърденията на ищеца за неточно изпълнение,посочва,че сайтът е напълно функциониращ и достъпен.Във връзка с отправената покана от 19.03.2024г.за разваляне на договора намира,че неизпълнението на поставените с нея условия не би могло да бъде основание за разваляне на договора,тъй като за ответника не съществува задължение да подпише нов договор,макар да са започнали преговори (безуспешни) в тази насока,тъй като закупуването на домейн е извън предмета на договора от 03.01.2024г.,а и ответникът многократно правил опити да прехвърли домейна на ищеца и още на 12.03.2024г.достъпът до уебсайта,заедно с разяснително видео за неговото управление и функционалности,било предадено на ищеца.Поддържа,че не е налице и основанието на чл.265,ал.2 от ЗЗД – недостатъците на изработеното да са толкова съществени,че работата да е негодна за нейното договорено или обикновено предназначение.

По делото е представен договор от 03.01.23г.между страните с предмет изработка на пресонализиран сайт,неподписан от страните,както и е представена от двете страни вайбър кореспонденция,осъществявана между И. С. С. – управител и законен представител на ищцовото дружество и И. И. Р. – управител и законен представител на дружеството ответник.

Безспорно е установено по делото- с определение от 21.08.2024г. от съда,че на 03.01.2024г.между страните е сключен договор за изработка на уебсайт,по който ищецът е заплатил на ответника сумата от 2400лв.Заплащането на сумата се установява и от представените по делото счетоводни документи – фактура № 5/20.12.2023 год. и фактура № 11/26.01.2024г.

ПдРС е приел,че макар и двете страни да заявяват,че са сключили на 03.01.24г.неформалния договор за изработка,по делото не са събрани доказателства,които на хартиен носител да обективират волята и на двете страни,от които да се извлекат съществените елементи на облигационното правоотношение.Тези изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция.От електронната кореспонденция чрез приложението Вайбър е видно,че всяка от страните е предлагала на насрещната да подпише свой вариант на договор,но няма доказателства който и да е от тези варианти,включително представеният на хартиен носител,да носи подпис на страните-нито положен на хартиен носител,нито електронен.Ето защо правилно първостепенният съд е приел,че относно съществените елементи на възникналото между страните договорно правоотношение може да се съди единствено от изявленията на страните,направени в кореспонденцията им по вайбър,която кореспонденция е представена и от ищцовото,и от ответното дружество.Правилно е 3 прието,че приложените на хартиен носител електронни изявления имат доказателствена стойност и именно въз основа на тях са изградени и изводите на районния съд относно съществените параметри на облигационната връзка между страните.

Основният спорен въпрос,който е очертан правилно и от ПдРС се заключава в това дали закупуването на домейн и предоставянето на услуга по хостинг е част от задълженията на ответника-изпълнител по договора за изработка на уеб сайт,съответно е включено в уговореното възнаграждение от 2400лв.,или представлява допълнителна уговорка,за която се дължи допълнително възнаграждение.

След подробен анализ на електронната кореспонденция,представена от страните,съдът е стигнал до извода,че уговорката за закупуване на домейн и предоставянето на услуга по хостинг не е елемент от договора за изработка на уебсайта,както и че в цената на договора от 2400лв.не е включена цената за тяхното извършване.След сключването на договора за изработка на уебсайт и в хода на преговорите за двете допълнителни услугидомейн и хостинг,съдът е приел,че макар страните да са постигнали съгласие закупуването и прехвърлянето на закупения домейн да е безвъзмездно,то относно получаването на услугата по хостинг изобщо не се е стигнало до приемане на отправеното предложение от ответника към ищеца,съответно не е възникнало обвързващо страните договорно правоотношение с такъв предмет.Последващият опит на ответната страна за изменение на постигнатата договорка за безвъзмездно предоставяне на домейн съдът е намерил за ирелевантен,доколкото се установявало от доказателствата,че закупуването на домейна на уебсайта,безвъзмездно или не,не е било част от предмета на първоначално установената облигационна връзка между страните.Така първоинстанционният съд е стигнал до извода,че след като закупуването и прехвърлянето на домейн и предоставянето на услуга по хостинг не е било задължение на изпълнителя по договора за изработка,то и тяхното непредоставяне не може да представлява неизпълнение от негова страна на процесния договор,нито представлява отклонение от поръчката или недостатък,дотолкова съществен,че да превърне изработеното в негодно за неговото договорно или обикновено предназначение.

След като не се установявало твърдяното неизпълнение от ответната страна,то и за ищецът не съществувала възможността и правото валидно да развали договора,като отправеното от него едностранно волеизявление за разваляне на договора именно поради непрехвърлянето на домейн и непредоставянето на услуга по хостинг и съответните пароли,не е възпроизвело своето правно действие,съответно и основанието за предоставянето на договорното възнаграждение от 2400лв.не било отпаднало и ответника не дължал връщане на ищеца на заплатената сума.Отделно съдът е отбелязал,че ответната страна е изпълнила задължението си да изработи уебсайт,което се установявало от представените от ответника на хартиен носител електронни снимки на уебсайта.

Въз основа на горното районният съд е приел исковете за неоснователни и ги отхвърлил.

Пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства,поради което съдът постановява акта си на база събраните такива пред първоинстанционния съд.След 4 преценката им настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка,установена от районния съд.Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства,които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно отнесени към приложимото право.Споделят се и изводите на районният съд за начина,по който следва да се ценят доказателствата,както и правните изводи,които те обосновават,поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани,а на основание чл.272 да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.

По отношение на доводите във въззивната жалба,че нито един сайт не може да функционира без домейн и че всеки сайт има домейн и е базиран на определен хостинг,съдът също счита,че това е така.Обаче в случая следва да се уточни следното:

Изработката на уебсайт,домейн и хостинг представляват три отделни услуги,които може да се закупят или поръчат както заедно,така и поотделно.Домейнът може да се регистрира при всеки лицензиран регистратор,хостингът може също да се закупи било от същата компания,от която е домейнът,било от друга.Изработката на уебсайт е услуга,която включва страници