Решение № 17389 от 29.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17389 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110101289 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Образувано е по искова молба на Агенция ,,Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ 000695089 и адрес: гр. София, пл. ,,Македония” № 3, чрез Областно пътно управление – Ямбол, гр. Ямбол, ул. ,,Димитър Благоев” № 16, чрез юрисконсулт Я.П., доуточнена с молба с вх. № 23751/23.01.2025 г., срещу Застрахователна компания ,,ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, гр. София, п.к.

1700, р-н Студентски, бул. ,,Симеоновско шосе” № 67 А, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 1187,23 лева - главница, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди в следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.07.2023 г., реализирано от лек автомобил ,,Дайхатсу Сирион” с ДК № А **** НК с водач Г.Д.Б., на път I-7 „Мараша" – Зимница – Окоп Елхово - Гранитово – Мелница - Лесово - Граница Турция" при км 303+102 дясно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и 2/ обезщетение за забава в размер на 208,70 лева за периода от 02.10.2023 г. до 08.01.2025 г. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че в резултат на настъпило застрахователно събитие на 06.07.2023 г. на републикански път I-7 „Мараша" - Зимница - Окоп - Елхово - Гранитово - Мелница - Лесово - Граница Турция" при км 303+102 дясно (по Протокол за ПТП км 303+100), констатирано с Протокол за ПТП № 1

1763289/06.07.2023 г., били нанесени материални щети на Агенция „Пътна инфраструктура“, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности, а именно 8-метрови ограничителни системи за пътища в пътната част – еластична ограда. Уврежданията били причинени от лек автомобил ,,Дайхатсу Сирион” с ДК № А **** НК с водач Г.Д.Б..

Твърди се, че ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение с изх. № 53-00-529/29.09.2023 г., получено на 02.10.2023 г. съобразно върнатото известие за доставяне. Към заявлението за уведомяване и изплащане на претенцията пред ответното дружество била представена количественостойностната сметка относно размера на причинените щети, както и Протокол за ПТП и снимков материал, от който били видни уврежданията на пътните принадлежности.

В съставената количествено-стойностна сметка били описани причинените действителни вреди, както и всички съпътстващи възстановяването им необходими действия и тяхната цена, а именно: 1.

Доставка и монтаж на нови ограничителни системи за пътища и всички свързани с това присъщи разходи, вкл. светлоотразители - 862,40 лв. без ДДС (8 метра при единична цена 107,80 лв/м); 2. Демонтаж на стара единична ограничителна система за пътища в пътната част и всички свързани с това присъщи разходи - 126,96 лв. без ДДС (8 м. при единична цена 15,87 лв/м).

Така общата стойност на вредите, нанесени на Агенция „Пътна инфраструктура" вследствие на пътнотранспортното произшествие, възлизала на 1 187,23 лв. с ДДС.

Твърди се още, че посочената количествено-стойностна сметка била изготвена въз основа на цената по позиции 1003 и 1081 от действащия към момента на процесното ПТП Договор № РД-37-41/27.09.2022 г. за възлагане на обществена поръчка.

Посочва се още, че причина за настъпилото ПТП съгласно описанието по Протокол за ПТП № 1763289/06.07.2023 г. били несъобразяване поведението на водача с релефа на местността – а именнопри спускане на десен завой водачът, поради несъобразена скорост, се блъснал в предпазна мантинела, при което е причинил ПТП с материални щети.

За извършеното нарушение бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 555488. Отразеният механизъм на ПТП установявал по безспорен начин, както и че събитието е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на автомобила, който в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП причинил ПТП.

В исковата молба се твърди още, че към момента на настъпване на застрахователното събитие - 06.07.2023 г., управляваният от водача автомобил съгласно Протокола за ПТП бил собственост на „НИ" ЕООД и гражданската отговорност била покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между собственика на лекия автомобил и ответното дружество със застрахователна полица № BG/22/1230011543877, валидна от 29.05.2023 г. до 28.05.2024 г.

Твърди се, че след отправеното от ищеца заявление за изплащане 2 размера на нанесените щети с изх. № 53-00-529/29.09.2023 г. при ответника е образувана щета № 2801-5000-23-000173. Към датата на предявяване на исковата молба обаче не било постъпвало плащане по сметката на АПИ ОПУЯмбол.

Посочва се още, че по силата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покривал отговорността на застрахования за вредите, причинени на чуждо имущество. На основание чл. 499, ал.2 от КЗ отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" за причинени имуществени вреди е в размер на действителната стойност на вредата. Действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 от КЗ била пазарната стойност, т.е. стойността, срещу която можело да се закупи имущество от същия вид и качество като увреденото, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.

Твърди се, че тъй като ищецът имал сключен договор за възлагане на обществена поръчка, стойността на причинените вреди следвало да се определя от цените в посочения договор. Поради това стойността на ремонтните работи за възстановяване на тези щети била 1 187,23 лв. с ДДС (989,66 лв. без ДДС).

Посочва се, че застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите била предназначена да покрие гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които те отговаряли - чл. 477, чл. 480 и чл. 493 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, имал право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност". В конкретния случай и двете материалноправни предпоставки за прилагането на тази разпоредба били налице, доколкото бил осъществен деликт и бил налице валиден към момента на извършване на деликта застрахователен договор между деликвента и застрахователя.

Твърди се, че увредените от процесното ПТП пътни принадлежности били отремонтирани през 2024 г.

Във връзка с предявения иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът твърди, че застрахователното покритие включвало и лихвите по чл. 429, ал.1, т.2 от КЗ, В чл. 429, ал. 3 КЗ било регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащали от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение - която от двете дати е по-ранна. Поради тази причина и на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следвало да покрие отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от 02.10.2023 г. - датата на предявяване на претенцията със Заявление с изх. № 53-00-529/29.09.2023 г., до 09.01.2025 г. – 3 датата на депозиране на исковата молба в съда.

В допълнение към това ищецът претендира и присъждането на законна лихва върху главницата от 1187,23 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.

С исковата молба са представени: Заявление за плащане на нанесените щети с изх. № 53-00-529/06.07.2023 г.; Количествено-стойностна сметка за възстановяване на нанесените щети; Констативен протокол за ПТП № 1763289/06.07.2023 г.; Снимков материал; Известие за доставяне на писмо с изх. № 53-00-529/29.09.2023 г.; Извадка от официалната интернет страница на Гаранционен фонд, съдържаща информация за сключена застраховка „Гражданска отговорност" към 25.01.2023 г. на автомобил с рег. № СВ 8563 CT; Договор № РД-37-41/10.10.2022 г. за възлагане на обществена поръчка;

Сертификат № 101/04.04.2024 г. за действително изпълнените и приети работи, Гаранционен протокол към Сертификат № 101, Двустранен констативен протокол № 177/29.03.2024 г., Схема към двустранен констативен протокол № 177/29.03.2024 г., Планова заявка за възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ОС; Извлечение-справка от Търговския регистър за ,,ЗК ЛЕВ ИНС” АД; Пълномощно с изх. № П-113/30.04.2024 г.; Заповед № ЧР-Яб12/27.10.2021 г.; Платежно нареждане за внесена държавна такса.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.

Ответникът признава, че във връзка с твърдяното в исковата молба ПТП, реализирано на 06.07.2023 г., при ЗК „Лев Инс" АД е образувана щета № 2801-5000-23- 000173. Същата действително била отказана поради липса на извършен оглед с представител на ЗК „Лев Инс" АД след декларираното застрахователно събитие. Извършването на оглед било необходимо, за да се установи техническото естество на уврежданията и да се определи връзката с механизма и размера на увреждане по предявените имуществени щети, което било съществено обстоятелство за произнасяне по основателността на претенцията. Оспорва се искът поради това, че не било уточнено техническото естество на твърдените повреди.

В условията на евентуалност, в случай че съдът признае иска за основателен, същият се оспорва по размер, като се поддържа, че същият бил предявен в завишен размер и не отговарял на действително претърпените вреди. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди, което се дължи от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се определяло в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от КЗ и клаузите на съответния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на причинената вреда, настъпила при конкретно застрахователно събитие.

Плащане на обезщетение в размер, по-голям от действителния, щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.

Оспорва се размерът на обезщетението, посочен от ищцовото 4 дружество, да е равен на действителния размер на вредите, да е съобразен с процента овехтяване на ограничителните системи в района, да е отчетена масата на металния отпадък, чрез продажбата на който ищцовото дружество можело да реализира приход. Размерът на обезщетението, определен от ищцовото дружество, не бил съобразен и със среднопазарната стойност за възстановяване от уврежданията към момента на възникването им и не бил формиран при съобразяване на техническото естество на установените повреди.

Оспорва се на ищцовото дружество да се дължи ДДС, начислено и претендирано по исковата претенция. Твърди се, че не били представени доказателства относно претенцията в частта, отнасяща се до формирането и изчисляването на количествено стойностната сметка за възстановяване на нанесените вследствие на ПТП щети.

Посочва се още, че представеният протокол за ПТП нямал материална доказателствена сила нито относно механизма на процесното ПТП, нито относно вредите /Решение № 15 от 25.07.2014 г., по дело № 1506/2013 г., на ВКС. ТК. 1, т.0., и др./. Протоколът на основание чл. 179, ал.1 от ГПК имал обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, като посочените следвало да са възприети лично от него. В настоящият случай обаче произшествието не било извършено в присъствието на съставителя на акта.