Решение № 5176 от 28.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5176 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20251100507221 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Столична община срещу решение №7108 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. №56528/2024 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав в уважителната му част. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск в посочената част. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба в депозиран своевременно отговор. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на 1 насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД против Столична община с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 09.05.2022 г. в гр. София, кв. Бояна, при движение по ул. ****, водачът на лек автомобил „Мерцедес С 400“, с рег. № ****, преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по лекия автомобил. За последния имало сключен застрахователен договор по застраховка „Каско“ при ищеца с полица № 440122213048410. При ищеца била подадена претенция, по която образувана преписка по щета № 44012132211746, по която ищецът платил застрахователно обезщетение в размер от 274,94 лв. Твърди, че мястото, където е настъпило ПТП-то е общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, поради което и ответникът е бил длъжен да вземе необходимите мерки. Моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че Столична дължи на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД сумата от 274,94 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132211746, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответника Столична община, подаден от надлежно упълномощен процесуален представител. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на настъпване на ПТП-то, наличието на компрометиран участък по пътното платно и размера на претърпените вреди.

Излага твърдения за липса на съставен протокол за ПТП. Оспорват размера на претърпените вреди и платеното от застрахователя обезщетение, като твърди, че липсват данни за отчитане на овехтяване на автомобила от застрахователя.

Твърди, че водачът на увредения лек автомобил не е съобразил скоростта с особеностите на пътния участък. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

С решение №7108 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. №56528/2024 г.

2 по описа на СРС, ГО, 155 състав предявената претенция е уважена за сумата от 247,73 лв., като в останалата си част е отхвърлена.

Срещу така постановеното решение в уважителната му част е депозирана въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са събрани нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

За да бъде уважена претенцията на ищеца в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно че е налице валидно сключен договор за застраховка „Автокаско“ по отношение на процесния автомобил, по който договор е извършил плащане за вреди в претендирания размер, които са в причинна връзка с твърдяното ПТП, при посочения механизъм, а именно попадане в необезопасена дупка на път, стопанисван от ответника, съставляващо покрит застрахователен риск, съгласно сключения договор. При липса на дори един от посочените елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника, претенцията подлежи на отхвърляне.

От представена по делото полица Застрахователна полица № 440122213048410 от 28.04.2022 г., е видно, че между С.М.К., в качеството му 3 на собственик на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с рег. № ****, и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка “Каско+”, като срокът на покритие е от 03.05.2022 г. до 02.05.2023 г. Следователно се установява наличие на облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско+“ между ищеца и собственика на увреденото МПС - л. а.

„Мерцедес Бенц“, с рег. № ****, действаща към момента на процесното ПТП.

Видно от приетите по делото писмени доказателства в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие- ПТП, образувана е преписка по щета № 44012132211746, по повод на която се установява от събрания доказателствен материал, че застрахователят е определил и изплатил обезщетение в общ размер на 247,94 лв.

Като причина за ПТП съдът приема посочения в исковата молба механизъм- вследствие преминаване на водача през необезопасено препятствие /дупка/ на платното за движение, при което са нанесени щети на лекия автомобил, за което водачът няма вина. Същият се установява от обективираното в уведомлението, потвърдено в открито съдебно заседание от свидетеля, водач на МПС по време на процесното ПТП, Я.. Въпреки че свидетелят първоначално заявява, че не помни инцидента, след предявяване на уведомлението, потвърждава подписа си, с което съгласно съдебната практика, потвърждава обективираното в писмения документ и следва да бъде кредитирано в този смисъл.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по делото липсва съставен протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизмът на произшествието. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че подобна претенция подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, като в случая механизмът се установява от свидетелските показания, автотехническата експертиза и приложените писмени доказателства, които взаимно си кореспондират и допълват.

От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, пълно и безпристрастно, се установи причинната връзка между посочения механизъм на ПТП и наличните по автомобила увреждания на стойност 247.73 лева с ДДС.

Същевременно, не се спори, че участъкът, в който е настъпило произшествието, улиците в населените места са общинска собственост съгласно чл. 2 от ЗОС.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част..

4

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски от въззиваемата страна е заявена и на същото следва да се присъдят 85.90 евро- адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7108 от 22.04.2025 г., постановено по гр. д. №56528/2024 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, в обжалваната му част.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул.”Московска” № 33, да заплати на „ДЗИ –Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 85.90 евро, адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5