Решение № 4611 от 26.05.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4611

Бургас, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЯНА КОЛЕВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 20267040700782 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Съдът е сезиран с жалба, подадена от И. Д. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], №81, вх.1, ет.6, ап.6 против заповед №3286з-874/04.03.2025г., издадена от Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, МВР, с която на основание чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи е отказано снемането на полицейска регистрация № 22069 от 07.10.2022г. по описа на РУ-Хисаря, ОДМВР Пловдив, извършена на И. Д. Д.. След извършена поправка на явна фактическа грешка по отношение на годината на издаване на заповедта със заповед №3286з-1624/27.04.2026г. на Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, МВР съдът приема, че е надлежно сезиран с жалба против заповед №3286з-874/04.03.2026г., издадена от Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, МВР след отстраняване на техническата грешка.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед, като неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Посочва, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като жалбоподателят е реабилитиран на основание чл.86 от НК, с което се заличават последиците от осъждането. Иска се съдът да отмени оспорената заповед. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което са изложени аргументи в подкрепа на жалбата. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, МВР, не се явява и не се представлява. Представена е административната преписка.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

С молба №684 от 25.10. 2025 г. чрез РУ Хисаря до ОДМВР Пловдив жалбоподателят е поискал да му бъде снета полицейската регистрация. Изложил е съображения, че е настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1, т.3 от НК.

След извършена проверка е изготвено предложение с рег.№ УРИ 317р-15465 от 27.11.2025г. от Директора на ОДМВР-Пловдив до Директора на Главна дирекция "Национална полиция" при МВР, в което е посочено основанието за полицейската регистрация на жалбоподателя – БП № 157/2022 г. по описа на РУ Хисаря. Посочено е, че наказателното производство е приключило след одобряване на споразумение с протоколно определение по НОХД № 202253025650/2022 по описа на Районен съд Пловдив. В заключение е направено предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация № 22069 от 07.10.2022г. по описа на РУ-Хисаря, ОДМВР Пловдив, извършена на И. Д. Д. за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.

Последвало е издаването на оспорената заповед №3286з-874/04.03.2026г., издадена от Директор на Главна дирекция „Национална полиция“, МВР, с която на основание чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи е отказано снемането на полицейска регистрация № 22069 от 07.10.2022г. по описа на РУ-Хисаря, ОДМВР Пловдив, извършена на И. Д. Д..

В мотивите на заповедта е посочено следното:

На жалбоподателя е извършена полицейска регистрация № 22069 от 07.10.2022г. в РУ Хисаря за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК по БП № 157/2022г. по описа на РУ-Хисаря. С Определение от 13.10.2022 г., по НОХД № 202253025650/2022 по описа на Районен съд Пловдив, е одобрено споразумение, съгласно което И. Д. се е признал за виновен за извършено от него престъпление, поради което и на основание чл. 381, ал. 4 от НПК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 343б, ал. 1 от НК му е било определено наказание "лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на споразумението. На основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, а на основание чл. 59, ал. 4 е приспаднато времето, през което обвиняемият е бил с отнето свидетелство за управление на МПС по административен ред, считано от 30.09.2022г. и е наложена глоба в размер на 190лв.

Допълнителни аргументи е посочил за продължаващата необходимост на правоохранителните органи да разполагат със специфични данни, събрани чрез полицейска регистрация за лица, осъдени за управление на МПС след употреба на алкохол, за установяване на връзки между различни разкрити престъпления извършване на превенция на тези деяния, представляващи висока степен на опасност за обществото, както и за намаляване на пътно-транспортния травматизъм.

По преписката е приложен Протокол от съдебно заседание №6399/13.10.2022г. по НОХД № 202253025650/2022 по описа на Районен съд Пловдив, от който е видно, че с протоколно определение от същата дата е одобрено постигнатото споразумение, справка за съдимост, бюлетин за съдимост, платежно нареждане от 13.10.2022г. за заплатена глоба.

Заповедта е връчена на И. Д. на 25.03.2026г. чрез упълномощено лице, жалбата е депозирана на 26.03.2026г.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. В заповедта е отбелязана дата на връчване-25.03.2026г., жалбата е подадена на 26.03.2026г., следователно в срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР полицейската регистрация се снема/ отказва въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица. Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е министърът на вътрешните работи, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР) определя, че полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. От представената по делото Заповед № 8121з-267 от 10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 68, ал. 6, във вр. с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР е оправомощил директора и заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или за отказ за снемане на полицейска регистрация. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадено при спазване на процесуалните правила, установени в чл. 19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

В разпоредбата на чл.68 ал.6 от ЗМВР са изброени предпоставките при наличието на които полицейската регистрация се снема, а именно: 1.регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Видно от представените доказателства не се установява нито една от посочените хипотези, тъй като жалбоподателят е осъден за умишлено престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК и определението е влязло в сила на 13.10.2022г. Определеното наказание е осем месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпитателен срок от три години, глоба в размер на 190лв. и е приспаднато времето, през което свидетелството за управление е било отнето по административен ред, считано от 30.09.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1,т.1 от НК лицето се реабилитира по право, когато е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание. По делото не са събрани данни за друго осъждане, поради което този срок е изтекъл на 30.09.2025г. По аргумент от чл.87 от НК „Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.“ от доказателствата по делото се установява, глобата е заплатена на 13.10.2022г., а кумулативно наложеното наказание, след вписаното в определението приспадане на 30.05.2023г. За настъпването на реабилитацията по право не е необходим изричен акт на съд, а при наличието на предпоставките може да се констатира от съответния съдебен или административен орган, поради което в настоящия случай се налага извод, че към 14.10.2025г. жалбоподателят е реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.

При наличието на реабилитация и липса на други данни, които да обосновават необходимостта от продължаващото съхранение на данните свързани с полицейската регистрация следва да бъде спазен основният принцип, че личните данни се съхраняват само за минимален период, необходим за целите на обработването (чл. 4, параграф 1, буква д от Директива 2016/680). Административният орган е обосновал продължаващата необходимост на правоохранителните органи да разполагат със специфични данни, събрани чрез полицейска регистрация за лица, осъдени за управление на МПС след употреба на алкохол, за установяване на връзки между различни разкрити престъпления извършване на превенция на тези деяния, представляващи висока степен на опасност за обществото, както и за намаляване на пътно-транспортния травматизъм. Така посочените мотиви представляват обща формулировка, при която не е отчетено нивото на риск настоящият жалбоподателя да извърши друго престъпление или други обстоятелства, които да обосноват необходимост от запазване на данните на конкретното лице.

В този контекст съдът счита за необходимо да подчертае, че съгласно задължителното тълкуване, дадено от Съда на Европейския съюз в Решение от 30.01.2024 година по дело C-118/22, според, което в чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977 / ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, букви б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e287464-65a0-4ed2-a18a-49246235bec0