Решение № 15152 от 28.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15152 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20231110151849 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

28.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав

На седемнадесети февруари година две хиляди двадесет и шеста в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 51849 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. И. С., с ЕГН **********, от с. ..., против „....“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 6 278,40 лв. - левовата равностойност на 3 210 евро, представляваща неплатен наем по договор за наем от 01.12.2015 г., от която: 1. сумата от 1 779,83 лв. – левовата равностойност на 910 евро, представляваща сбор от незаплатените в пълен размер наеми между дължимата цена от 700 евро и платената цена от 630 евро за месец или по 70 евро за месец за периода от 01.08.2020 г. до 31.09.2021 г., 2. сумата от 4 498,57 лв. – левовата равностойност на 2 300 евро, представляваща сбор от незаплатените в пълен размер наеми между дължимата цена от 1 000 евро и платената цена от 900 евро за месец или по 100 евро за месец за периода от 12.10.2021 г. до 31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба – 20.09.2023 г. до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.12.2015 г. между ищеца и „....“ ЕАД бил сключен договор за наем, по силата на който ищецът предоставил на „....“ ЕАД под наем недвижим имот с площ от 856 кв.м., представляващ имот № 093024, находящ се в землището на с. Лопян, м. Падешки връх, община Етрополе, с начин на трайно ползване: пасище, мера, осма категория, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, при договорен месечен наем в размер на 700 евро. По силата на решение на едноличния собственик на капитала на „....“ ЕАД се преобразувало чрез отделяне на ответното дружество „....“ ЕАД, към което преминали правата по процесния договор за наем. На 12.10.2021 г. между страните бил подписан нов договор за наем на същия недвижим имот с наемна цена от 1 000 евро за месец. Твърди, че от началото на сключване на договора ответникът не заплащал пълната цена по договора и удържал 10 % от наема за авансово заплащане на данък върху доходите от наем към НАП. За периода от 01.07.2020 г. до 31.09.2021 г. не бил заплащан пълният наем и са били удържани суми от по 70 евро месечно или 136,91 лв., а за периода от 12.10.2021 г. до 31.08.2023 г. не бил заплащан пълният наем и са били удържани суми от по 100 евро месечно или 195,58 лв. Навежда доводи, че по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ доходите от земеделска земя не се облагат с данък. Ищецът направил запитване до НАП за възстановяване на суми по внесения неправомерно и без основание данък, но получил отговор, че искане може да бъде извършено само от ответника. Твърди, че и към момента на предявяване на исковата молба ответникът продължавал да удържа суми от дължимата наемна цена и не заплащал същата изцяло. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи исковите претенции като 2 основателни и доказани, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕАД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва пасивната материалноправна легитимация. Твърди, че дружеството е данъчно задължено лице – платец на дохода по процесните договори за наем, като на основание чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ е длъжно да удържа и внася съответния данък върху дохода на физическото лице по сметка на бюджета, като неизпълнението на това задължение било скрепено със санкция. Също така твърди, че е изпълнило задълженията си по закон, и ищецът е могъл да поиска възстановяване на средствата по реда на глава 16, раздел първи от ДОПК. Позовава се на съдебна практика. Оспорва исковите претенции и като неоснователни. Не оспорва наличието на облигационно отношение, както и ползване на имота за целите, посочени в договора. Излага доводи във връзка с приложението на чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ. Оспорва характера на процесния недвижим имот като земеделски. Оспорва размера на исковите претенции, като сочи, че за периода от месец септември 2020 г. до месец август 2023 г. авансово удържаният и заплатен от ответника данък възлиза на 4 224,54 лв. Също така твърди, че ответникът е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ, като не е удържало данък за последното тримесечие на всеки едногодишен период. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото заверен препис от договор за наем от 01.12.2015 г., сключен между „....“ ЕАД и Е. И. С., се установява, че ищецът е отдал под наем на „....“ ЕАД собствения си недвижим имот с площ от 856 кв.м., представляващ имот № 093024, находящ се в землището на с. Лопян, м. Пладнешки връх, община Етрополе, с начин на трайно ползване: пасище, мера, осма категория, за временно и възмездно ползване, при договорена цена от 700 евро месечно, договорът сключен за срок от 5 години. От представения по делото заверен препис от договор за наем от 12.10.2021 г., сключен между страните по делото, се установява, че ищецът е отдал на ответника за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Лопян, общ. Етрополе, с площ от 856 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска земя, с начин на трайно ползване: пасище, осма категория, при 3 договорена цена от 1 000 евро месечно, договорът сключен за срок от 3 години. Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение с изх. № РД-10-15-2 от 07.02.2022 г., издадено от ОСЗ Етрополе, имот ***, в м. Падешки връх, е с начин на трайно ползване: пасище и осма категория, определена на основание чл. 18е от ППЗСПЗЗ, като имотът е с размер 0,856 дка, а видно от Удостоверение с изх. № РД-10,13-1 от 27.01.2026 г., издадено от ОСЗ Етрополе, имот ***, в землището на с. Лопян, община Етрополе, с площ от 856 кв.м., собственост на Е. И. С., има следните характеристики: начин на трайно ползване: пасище, осма категория, среден бонитен бал: 25, вид почва: кафява горска.

От представения заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том I, рег. № 1645, дело № 67 от 03.05.2011 г. на нотариус с рег. № 552, действащ в района на РС – Етрополе, се установява, че ищецът е придобил чрез сделка покупко-продажба собствеността върху имот № 093023, находящ се в землището на с.

Лопян, общ. Етрополе, м. Падешки връх, с начин на трайно ползване: пасище, мера, осма категория, с площ от 815 кв.м., и имот № 093024, находящ се в землището на с. Лопян, общ.

Етрополе, м. Падешки връх, с начин на трайно ползване: пасище, мера, осма категория, с площ от 856 кв.м., при граници на имотите, подробно описани в нотариалния акт. Видно от представения заверен препис от Скица на поземлен имот № 15-188244-23 от 23.02.2021 г., издадена от СГКК, поземлен имот с идентификатор *** е с площ 856 кв.м., находящ се в м. Падешки връх, с трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: пасище, осма категория, като в скицата е отбелязано, че собственик на имота е ищецът, с основание: нотариален акт от 03.05.2011 г.

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че ответникът е подавал справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Като доказателства по делото са приети писма с указания от ТД на НАП, изготвена от ответника справка за изплатените суми на ищеца, както и платежни нареждания.

От постъпилата по делото справка от ТД на НАП от 05.02.2026 г. се установява, че за периода от месец септември 2020 г. до месец август 2023 г. „....“ ЕАД е подавало декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци, като дължимите данъци са внесени от дружеството.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че съгласно справки за подадени данни по чл. 73, ал.1 от ЗДДФЛ, подадени от „....“ ЕАД за ищеца, размерът на предвидените към НАП суми за данък общ доход по процесния договор за периода от месец септември 2020 г. до месец август 2023 г. са в размер на 4 224,54 лв. Вещото лице също така установява, че размерът на дължимия авансов данък по двата договора за наем, за периода от месец септември 2020 г. до месец август 2023 г., е, както следва: общо начислен брутен доход от 31 800 евро /62 195,39 лв./ и общо дължим авансов данък от 2 160 евро /4 224,59 лв./. Вещото лице прави заключение, че изчисленият размер съвпада с отразените в справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ данни.

4

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 01.12.2015 г. между „....“ ЕАД и Е. И. С., и на 12.10.2021 г. между страните, са били сключени договори за наем на собствения на ищеца недвижим имот, които договори намират правното си основание в чл. 228 и сл. от ЗЗД. Не се спори, че ответното дружество е преобразувано чрез отделяне от „....“ ЕАД, както и че е извършено частично плащане на договорената цена. Спори се относно характера на земята, както и относно удържане на сучи месечно от ответника и плащането им като данък.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че собственият на ищеца недвижим имот представлява осма категория земеделска земя, с начин на трайно ползване: пасище, мера, находяща се в землището на с. Лопян, общ. Етрополе, м. Падешки връх, с площ от 0,856 дка. По делото не са представени доказателства, установяващи промяна предназначението на земята.

Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта.

Съгласно с чл. 19, ал. 1 от процесния договор заплащането на наемната цена се извършва в срок от първите пет работни дни на текущия месец, като за дата на плащането се счита датата на платежното нареждане на наемателя. По делото не се спори, че за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2021 г. дължимият наем е бил в размер на 700 евро за месец, а за периода от 12.10.2021 г. до 31.08.2023 г. – в размер на 1 000 евро за месец.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответното дружество е декларирало и внесло данък в размер на 4 224,59 лв. за процесния период.

Действително разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ предвижда в случаите, в които платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка да се определя и данъкът да се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В конкретния случай ищецът няма качество на самоосигуряващо се лице. Същият получава граждански плодове под формата на наеми от отдадения за временно и възмездно полазване собствен недвижим имот и има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ.

Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e27fdae-f42c-4ad2-a8b2-d2977aeb763c