Решение № 608 от 26.03.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5870/2019
- Вид
- Решение № 608
- Подписан
- 26.03.2020
- В сила
- 16.08.2021
- Състав
- АДРИАН ДИНКОВ ЯНЕВ
Други актове по делото
- Решение № 1016 от 27.07.2020 · АДРИАН ДИНКОВ ЯНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 245 · Кодекс на труда
- чл. 325, т. 1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Перник, 26.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Адриан Янев като разгледа гр. д. № 05870 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Г.Х.П. срещу «Ангро Трейд» ООД, с която иска ответното дружество да му заплати сумата в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ****, **** и **** на ****, причинени от трудова злополука на 24.07.2018 г., сумата от 3 083,33 лева - законна лихва върху главницата за обезщетение на неимуществени вреди за периода от 25.07.2018 г. до 11.10.2019 г., сумата от 2 693,94 лева – обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разликата от полученото обезщетение от НОИ и дължимото от работодателя трудово възнаграждение и сумата от 257,57 лева – законна лихва върху главницата за обезщетение на имуществени вреди за периода от 21-во число на съответния месец до 04.10.2019 г.
В исковата молба е посочено, че страните по делото се намирали в трудови отношения, при което ищецът заемал длъжността „*****“.
Твърди се, че на 24.07.2018 г. е настъпил инцидент, при който мотокар е преминал през крака му, при което получил фрактура на десния крайник. С разпореждане на НОИ декларираната от работодателя злополука е приета за трудова, което разпореждане е влезнало в сила. Пояснява за извършена оперативни интервенции на крака, както и че се е намирал в отпуск поради трудова неработоспособност за времето от 24.07.2018 г. до 19.01.2019 г. Твърди, че договорът е прекратен на основание чл. 325, т. 1 КТ. Пояснява за претърпени неимуществени вреди - ****, **** и **** на ****. Пояснява, че е бил лишен да получава в пълен размер трудовото си възнаграждение през времето, когато се е намирал в отпуск поради нетрудоспособност. Допълва, че е получил 2000 лева от работодателя, които били необходими за заплащане на средствата за лечение.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Излагат се твърдения, че ищецът е проявил груба небрежност, тъй като се е возил странично на капака на двигателя на мотокара, без да има седящо място за него и при слизането е скочил в движение. Пострадалият грубо е нарушил инструкциите и правилата за експлоатация на мотокари, с което 95% е допринесъл за настъпването на злополуката. Счита, че не е установено фрактурите да се дължат на инцидента. Излага становище, че е завишено претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Излага аргументи, че обезщетението за имуществени вреди би следвало да се изчислява на базата на нетното трудово възнаграждение. С допълнителна молба пояснява, че ищецът е направил изявление, че е обезщетен за всички вреди, причинени от злополуката.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен трудов договор от 03.07.2018 г., от който се установява, че страните се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „*****” с място на работа гр. С., бул. „****. Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на 900 лева, което е платимо на 20 – то число, следващ месеца, за който се начислява работната заплата, както и 0,6 % за придобит професионален опит и стаж.
От заповед на работодателя се установява, че на 21.01.2019 г. е прекратен трудовия договор по взаимно съгласие на страните. В заповедта е отбелязано, че на работникла следва да се изплати сумата от 1119,64 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е връчена на работника, като същия се е подписал, че е получил трудовата си книжка и няма финансови претенции към работодателя. Изявлението на работника, че няма финансови претенции към ответника е ирелевантно за настоящия спор, тъй като същото по същността си представлява предварителен отказ от иск, което е недопустимо. Освен това изявлението не е конкретизирано и не става ясно за кое няма претенции. Подобно изявлвение следва да се тълкува заедно с целия текст на заповедта, в която единственото описано парично задължение е обезщетението за непозлване на платен отпуск, при което обсъжданото изявление се отнася до него.
Разпитаните свидетели И.Н. и Г.С. дават информация, че на работното място се намират само едноместни мотокари. Поясяват, че на мотокоратите не е позволено да се вози втори човек, за което били инструктирани устно, както и съществувала писмена заповед в склада. Също така на гърба на седалката на мотокра имало стикер с надпис и схема, забраняваща возенето на втори човек на мотокара. Водачът на мотокара имал задължение да преустанови неговото движение, когато се качи някое лице.
На 24.07.2018 г. горепосочените двама свидетели са наблюдавали служителят Д.А. да управлява мотокар марка „Тойота”, а ищецът Г.П. се е возил на същия мотокар, като е седнал странично на капака на двигателя. Тогава свидетелят И.Н. (заемащ длъжността ****) изпратил служител, който да преддаде на ищеца да слезе от превозното средство. Свидетелят С. дава информаци, че ищецът скочил в движение и в този момент водачът А. предприел маневра да завива, при което гумата преминала през крака му. Скачането от движение се подкрепя и от показанията на И.Н., който препредава информация от водача на мотокара. Веднага след това ищецът започнал да вика от болка. Събрали се служители, включително и началникът на склада И.Н., които установили рана на глезена на десния крак на ищеца и оказали първа помощ, а впоследствие бил откаран до болницата.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И.Н. и Г.С., въпреки че същите се намират в трудови отношения с ответника. Показанията им са последователни, логични и непротиворечиви. Двамата непосредствено са в наблюдавали как ищецът се е возил на капака на двигателя на моткора, а свидетелят С. е възприел допълнително и скачането в движение (единствено не е видял как гумата минава през крака). Също така част от показанитя им кореспондират с писмените доказателства по делото (заповед за придижване с мотокари, книга за извършен инструктаж и други).
По делото са разпитани още свидетелите Р. Б. и Х.А., които са съседи на ищеца и подробно описват за здравословното състояние на Г.П. (счупване на крака и за извършените две операции). Поясняват, че през първия месец ищецът се е намирал в легнало положение, а впоследствие се придвижвал с патерици, като за периода от 3 – 4 месеца е изилзал само пред болка, а после се разхождал само в квартала. Към настоящия момент ищецът куцал. Споделят, че ищецът е живеел заедно с брат си, който му е помагал в битовото обслужване, а двамата свидетели са му помагали с извършваето на покупки от магазина и аптеката. Ищецът споделял с тях за извършването на рехабилитации, както и за наличието на болки, които продължавали и към настоящия момент. Споделят за
Настоящият състав дава вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като логични и последвоателни.
Двамата са съседи на ищеца и имат чести контакти с ищеца, позволяващи възприемане на неговото ежедневие и състояние.
От приложените епикризи и изслушаното заключение на СМЕ става ясно, че в резултат на инцидента ищецът е получил *** (***) ***. Счупени били двете кости (***), което било съпроводено с разместване на костни фрагменти. Съществувало увреждане на кожата (***), което се дължало на притискане от гумата. Става ясно, че ищецът бил опериран в деня на инцидента, при което било извършено наместване на костите и фиксирането им чрез плака и винтове от външната и вътрешната страна. След една година била извършена втора операция за отсраняване на остеосинтезния материал, която била част от процедурата по лечението. След първата операция болничното лечение е продължило около една седмижа, а след втората – около 3 дни.
Вещото лице дава информация, че възстановяването на ищеца продължило около 6 - 8 месеца, като за първите 45 дни ходил с две патерици, а след това още около един месец с една патерица. Посочва, че през първите 20 - 30 дни е търпял ограничения в битово и хигиенно отношение, за което се е нуждаел от чужда помощ. Изпитвал силни **** през първите дни, които постепенно с времето намалявали до отстраняването на конците. Към момента глезенната става е зарастнала и движенията били възстановени, а походката била самостоятелсна и без помощни средства.
Съществували белези в областта на глезена, а при физическо натоварване и промяна на времето се появявала болка, но без функционален дефицит в движенията на крака. Към момента съществувало накуцване, което юяло да отшуми след 1 – 2 години, през който период продължава да съществува психоогическия ефект от фрактурата.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, тъй като е компетентно дадено, обоносвано и намиращо опора в писмените доказателства по делото (епикризи, амбулаторни листове и други медицински документи).
Горното дава основание на съда да приеме, че злополуката е довела до счупването на крака на ищеца, което е наложило извършенето на двете операции. В резулатат на това ищецът е изпитал силни ****, които в началото са били с голям интензитет и с времето са отшумявали, но към момента са налични при промяна на времето и извършването на физически натоварвания на крака. Ищецът е изпитал психически и емоционални терзания заради ограниченията, които е търпял в ежедневието (невъзможност самостоятелно да се обслужва битово и хигиенно; да пазарува; да се придвижда).
По делото е представено, а и страните не спорят, че с влязло в сила разпореждане № 49 от 13.09.2018 г. на длъжностно лице на НОИ, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Не спори от страните, а и от приложеното платежно нареждане става ясно, че ответната страна е изплатила на ищеца сумата в размер на 2 000 лева. Видно от решение на съдружниците на дружеството работодател, а и от стр. 2 на отговора на исковата молба става ясно, че тази сума е дадена за извършване на лечение, т. е. за покриване на разходите свързани с лечението.
Представени са болнични листове, от които става ясно, че ищецът се е намирал във временна неработоспособност за периода от 24.07.2018 г. до 19.01.2019 г. Видно тези документи и заключението на съдебно - медицинската експертиза се установява, че нетрудоспособността се дължи на травматичното увреждане, причинено от трудовата злополука.
Изслушано е основно и допълнително заключение на съдебно – счетоводна ексепртиза, които не са оспорени от страните по делото. Основното заключение на експертизата дава информация, че разликата между уговореното брутно трудово възнаграждение, което ищецът би получил за периода от 24.07.2018 г. до 19.01.2019 г., ако не ползвал отпуск поради неработоспособност и полученото от НОИ обезщетение, е в размер на 2419,69 лева, а разликата между нетното възнаграждение и обезщетението от НОИ възлиза на 1264,96 лева. При изчиславане на тези размери, вещото лице е ползвало уговореното основно месечно възнаграждение от 900 лева (не са начислявани суми за трудов стаж), като посочва, че платеното от работодателя за първите три дни от болничния отпуск е 213,76 лева. Пояснява, че ищецът е получил възнаграждение в размер на 1 425 лева за месец юли 2018 г., но до датата на трудовата злополука, т. е. за периода от 04.07.2018 г. до 24.07.2018 г. В съдебно заседание вещото лице посочва, че сумата над основоното месено възнаграждение е във връзка с начислени суми по пътни листа, които не са уговорени в трудовия договор.
Допълнително заключение отчита пропуснатата заплата през първите три дни от отпуска за неработоспосбност, като се вземе предвид среднодневното възнаграждение при реално полученото възнаграждение за целия месец юли, а не единствено за основаната месечна работна заплата. Според този вариант разликата между брутното трудово възнаграждение и обезщетението от НОИ е 2693,94 лева.
Съдът приема за правилен подходът в основното заключение, тъй като получените сумите над уговорената в договора основна месечна заплата, се отнасят за реално осъществени транспортни курсове, доколкото според вещото лице са свързани с пътните листове. В трудовия договор липсват подобни уговорки и не се представиха писмени доказателства в тази насока, поради което не следва да се вземат като част основата служеща за изчисление на дължимото от работодателя на работника през първите три дни при отпуск за неработоспособност.
Разпечатката съдържа 30 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e25b446-5f76-4c72-a9c9-75938d16c9e5