Определение № 20931 от 20.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20931 гр. София, 20.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.К.Г като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20221110150274 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗД „Б.И“ АД срещу М. М. Т., с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на дружеството 928,51 лева – регресно обезщетение за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Г.О“ на автомобилистите за причинените вреди от ответника при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 13.12.2019 г. пред № 11 на ул. „А“ в Б., кв. „Д.Е“, когато ответникът при управление на лек автомобил „А А3“ с рег. № СВ ***** КХ ударил лек автомобил „П. 206“, паркиран на улицата, като ответникът е напуснал мястото на ПТП, както и 25 лева – ликвидационни разноски, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените по-горе две суми за периода от 15.09.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че към 13.12.2019 г. ответникът застраховал гражданската си отговорност за вреди, причинени при управление на автомобил с полица от 03.07.2019 г. На същата дата сутринта ответникът управлявал автомобила си с рег. № СВ ***** КХ по ул. „А“ в Б., кв. „Д.Е“, като пред № 11 се ударил в паркиралия автомобил „П. 206“. На 13.12.2019 г. собственикът на колата подал пред ищеца застрахователна претенция, като бил направен оглед и се установило, че вредите са за 928,51 лева. На 28.04.2020 г. ищецът направил общо плащане за автомобила в размер на 928,51 лева. Тъй като при ПТП ответникът бил напуснал местопроизшествието, се иска възстановяване на тази сума от него.

Претендира и разноски в съдебното производство.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – М. М. Т., чрез особения му представител, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че при ПТП не е имало очевидци, не се знае кой е управлявал автомобила, причинил щетите, и това може да не е ищецът. Не се оспорва механизма на ПТП и стойността на ощетените части, както и това, че ищецът е заплатил.

Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т.

1

3 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че причинените на 13.12.2019 г. на лек автомобил „П.“ вреди са с възстановителна стойност 928,51 лева; че ищецът е платил тази сума на собственика на автомобила; че вредите са причинени от друг автомобил, който е ударил лекия автомобил „П.“, докато последният е бил паркирал.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; изискване на административнонаказателна преписка.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканата от ищеца експертизи, тъй като обстоятелствата, за които се искат, не са спорни; разпит на свидетеля, тъй като не е очевидец, а за възприетите от него факти спор няма.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 50274 по описа за 2022 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 12 юни 2024 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявен е иск за заплащане на регресна претенция срещу водач, чиято Г.О ищецът е застраховал, но той е напуснал мястото на ПТП, както и лихва за забава, с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ във връзка с чл. 45, ал.

1 ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е застраховал гражданската отговорност на ответника, ищецът е заплатил обезщетение за поправянето му; ако увреждането (вредите върху пострадали автомобил) е настъпило в рамките на застрахователното покритие по застраховката в причинна връзка с неправомерно поведение на ответника, който и е отказал да бъде тестван за алкохол от органите за контрол на автотранспорта.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че причинените на 13.12.2019 г. на лек автомобил „П.“ вреди са с възстановителна стойност 928,51 лева; че ищецът е платил 2 тази сума на собственика на автомобила; че вредите са причинени от друг автомобил, който е ударил лекия автомобил „П.“, докато последният е бил паркирал.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

– по претенцията по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – противоправно поведение на ответника;

– по претенцията спрямо ответника по чл. 500 КЗ – че ответникът е напуснал мястото на произшествието.

НЕ СЕ НУЖДАЕ от доказване поради установена презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) вината на застрахования при ответника водач.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение – сектор „П.П“ при ОД на МВР – Б., да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението следните намиращи се у него документи: административнонаказателна преписка, образувана срещу М. М. Т. въз основа на АУАН серия СА, № ********** г.

УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91 ГПК в размер до 300 лева (триста лева).

ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците при неизпълнение!

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ищеца за експертиза и разпит на свидетел.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – ЗД „Б.И“ АД, че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

3

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4