Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 25.03.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1816/2024
Вид
Решение № 112
Подписан
25.03.2025
В сила
01.07.2025
Състав
МЛАДЕН ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Велико Търново, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.А-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20244110201816 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. *** п.к. ****, ж.к. ***, ул. ***, представпявамо от управителя Ангел Тухов, с процесуален представител адв.Д., оспорва наказателното постановление № 793633- F783242/24.10.2024г., издадено от В. А. И. — Началник на отдел „Оперативни дейности" — Велико Търново, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦY на HAП № 783868F777728/13.08.2024r. издадено от Началник отдел “Оперативни дейности“ В.Търново, Дирекция Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, с оглед тежестта на случая.

Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на страната, юрисконсулт Г., поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна представлявана от ю.к. К. поддържа издаденото 1

НП, като правилно и законосъобразно, както от материална така и от процесуална страна. Намира, че безспорно са установени нарушенията и не е налице възможност за приложение на реда по чл.28 от ЗАНН, поради времето на просрочие на задължението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещната претенция за разноски.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Административнонаказателното производство е образувано на 27.08.2024г., със съставянето на акт за административно нарушение, cep. AN № F783242 /27.08.2024г., съставен от Р. Х., на длъжност старши инспектор по приходите в Централно управление на НАП, срещу „***“ ООД, в който е констатирано, че на 12.08.2024 г., в 11:00 часа, е извършена съвместна проверка със служител на БИМ, в търговски обект пo смисъла на параграф 1, т.41 от ДP на ЗДДC - ***, находящ се в гр. ***, ул. ***, стопанисван и експлоатиран ат „***" OOД с EИK *********. B обекта имало налични, монтирани, въведени в експлоатация и работещи електронни системи, с фискална памет /ЕСФП/ модел Евро ШОП-вер.11.хх-KL 01, с централни регистриращи устройства /ЦРУ/ модел Epson TM-T810F модел 01, с индивидуален номер на фискалното устройство ******** и индивидуален номер на фискална памет № ********, регистрирана в НАП с потвърждение № 4499622 на 21.06.2021 г., индивидуален номер на фискалното устройство ******** и индивидуален номер на фискална памет № ********, регистрирана в HAП с потвърждение № 4499630 на 21.06.2021 г. и индивидуален номер на фискалното устройство ******** и индивидуален номер на фискална памет № ********, регистрирана в HAП, с потвърждение №4499626 на 21.06.2021 г.

От предоставена одобрена и заверена блок-схема на обекта било установено, че последната периодична проверка е извършена на 14.06.2022 г.

Направен е извод, че „***" OOД с EИK ********* е нарушило разпоредбата на чл.1 ба, ал.9 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от 3акон за данък върху добавената стойност, a имeннo: да подаде заявление за последваща периодична проверка на ECФП в БИM, не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на валидност на предходната проверка.

Заявлението е следвало да бъде подадено в срок до 31.05.2024 г. , докато 2 дружеството е подало заявление за извършване на проверка след ремонт в обекта, заведено с вх. № 000029-52420/05.08.2024 г. в БИМ.

Въз основа на съставения акт е издадено Наказателно постановление № 783868- F777728/13.08.2024г., издадено от Началник отдел “Оперативни дейности“ В.Търново, Дирекция Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол, с което е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта за установяване на административно нарушение, квалифицирал е като нарушение на разпоредбата на чл.16а, ал.9 от Наредбa Н18/13.12.2006 на MФ, във връзка с чл.118, aл.4 от ЗДДС, като е наложил на „***" OOД, на осн. чл.185, ал.2, изр. второ, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Наказващият орган е приел също, че деянието макар и да не води до неотразяване на приходи, не следва да бъде преценено, като маловажно, тъй като нарушението не покрива критериите за маловажност заложени в §1, т.4 oт ДP на ЗАНН, поради което не следва да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН .

От показанията на св. Х. и св.В. старши инспектори по приходите към Централно управление на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Оперативни дейности – Велико Търново, се установи, че на 12.08.2024г., съвместно със служители на Българския институт по метрология са извършили проверка на обект на „***“ООД, в гр. ***, ул. ***, в който е бил извършен ремонт. В хода на проверката, при преглед на документи, установили, че актуалната към момента блок схема е била с изтекъл срок на валидност, одобрена на 14.06.2022г.

АУАН бил съставен в ТД на НАП – Велико Търново , на 27.08.2024 г., в присъствието на представител по пълномощие на „***“ЕООД - С. М Видно от приложените по делото писмени доказателства е подадено заявление №000029-52420 от 05.08.2024г от „***“ЕООД, за извършване на последваща периодична проверка на ECФП , поради извършен ремонт в бензиностанция №1217, в гр.В.Търново, на ул.“***“.

Видно от Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдел "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в ГД"ФК" в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават НП, за нарушения по чл. 185 от ЗДДС - т.1.1. Със същата заповед органите по приходите са оправомощени за установяват административни нарушения, чрез 3 съставянето на АУАН.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, според описаното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник отдел Оперативни дейности в ЦУ на НАП, съгласно приложената заповед на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на представляващ дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, като предвид формата на деянието – бездействие, коректно е индивидуализирано по време, с посочване на крайния срок за изпълнение на задължението.

Макар и във фактическите констатации в АУАН, така и в НП, да липсва изрично посочена дата на която е станало съставомерно бездействието, то могат да бъдат изведена от описанието на релевантните в обстоятелствената част на двата процесуални акта. Ето защо, макар и непрецизна индивидуализацията на нарушението по време и място, може да бъде възприета от санкционираното лице, поради което не е налице съществено процесуално нарушение, което да опорочи издаденото наказателно постановление.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващо го лице.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Ето защо, съдът не споделя изложените от дружеството- жалбоподател доводи за наличие на съществени процесуални нарушения опорочаващи на 4 наказателното постановление до степен на незаконосъобразност.

От друга страна, всички приложени и събрани по делото писмени и устни доказателства – отразени в акта, в наказателното постановление и представени в съдебно заседание доказват по безспорен начин фактическите констатации приети в АУАН и НП.

По същество :

Съставът на нарушението по чл. 185, ал.2, вр с ал.1 от ЗДДС, е бланкетен и се попълва от нарушеното правило за поведение по чл. 118, ал.4 от ЗДДС и свързаните актове по прилагането – в случая разпоредбата на 16а, ал.9 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, която изисква електронните системи с фискална памет подлежат на последващи периодични проверки със срок на периодичност 2 години. Заявленията за последващи периодични проверки на ЕСФП се подават в БИМ не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на валидност на предходната проверка.

По същество, съдът намира, че неправилно е б и л а ангажирана отговорността на дружеството, тъй като видно от приложеното заявление е налице неточно изпълнение, преди да бъде извършена проверката, а не на изпълнение след намесата на контролни органи.

Налице е форма на до доброволно, макар и неточно изпълнение, просрочие допуснато след извършване на ремонт в обекта, като според съда са били налице основания за квалифициране на деянието, като маловажен случай. Заявлението е подадено от санкционираното дружество като макар и да е пропуснат срокът за това, не е настъпила щета за бюджета, нито пък по някакъв начин съществено е засегната поддържаната система. Няма данни за други неизпълнения на задължения при дружеството, а отново следва да се подчертае, че е налице доброволно изпълнение.

В тази връзка съдът намира, че макар и да се касае до имуществена санкция на юридическо лице, то следва да намери разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, въвеждаща целите на административното наказване, а имено да да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Общо казано се касае до търсене на дисциплиниращ ефект, който в 5 случая на доброволно изпълнение, макар и неточно, може да се постигне по реда по чл.28 от ЗАНН, като се предупреди дружеството.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН, при маловажен случай, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Според легалната дефиниция на пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Анализът на легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ сочи, че редът по чл.28 от ЗАНН, намира съответно приложение и при юридическите лица.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, подлежи на отмяна и прилагане на процедурата по чл.28 от ЗАНН.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, въззиваемата страна следва да бъде осъдена, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.