Решение № 19844 от 22.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19844 гр. ******, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110103802 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба на К. Д. И. срещу „*******“ ЕООД, за прогласяване недействителността на договор за кредит № **********/09.02.2025 г., сключен между страните, както и за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 1 765.69 лева с еквивалент 902.73 евро, представляваща недължимо платена сума въз основа на недействителен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2026 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.02.2025 г. К. Д. И. е сключила договор за паричен заем № **********с „*******“ ЕООД /с предишна фирма „4 ******“/ за сумата от 1200 лв., при погасяване в срок до 03.03.2025 г. В посочения договор кредиторът е уговорено, че годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 49,80 %, лихвеният процент за кредита в размер на 40,94 %, като заемополучателят следвало да върне сума в общ размер на 1229.61 лв., с включена такса за бързо разглеждане в размер на 162.13 лв.

Твърди, че е погасила сумата по договора в общ размер на 2 965.59 лв., включително такса за експресно разглеждане. Ищецът излага доводи, че процесният договор за заем е недействителен, тъй като противоречи на императивни правни норми, а именно – неверен ГПР, различен от действителния по кредитното правоотношение, доколкото в него не е включена таксата за експресно разглеждане, която представлявала разход по кредит. В случай, че същата била включена, то приложимият по договора ГПР ще надхвърли допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, и този смисъл договорът нарушава и тази императивна норма. Наред с това се сочи, че неточното посочване на ГПР следвало да се приравни на липса на такъв. Счита, че в договора следва да се посочват изчерпателно всички разходи, които кредитополучателят ще стори във връзка с кредита и които са включени в ГПР, като непосочването им по същество нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че клаузата, регламентираща ГПР е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 ЗЗП, както и че клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна, тъй като заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не било налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а е свързана с усвояването и управлението на кредита и поради това за нейното предоставяне не се дължат такси. Ето защо, включената в съдържанието на договор за паричен заем клауза е недействителна на основание чл. 21, ал. 1 1

ЗПК. Твърди, че договорът е нищожен и предвид обстоятелството, че клаузите му се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, не са индивидуално уговорени. Излага подробни съображения, че поради недействителността на договора, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на процесния договор за кредит, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 765.69 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „*******“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Признава фактите, обуславящи сключването на договора, а именно, че страните са били обвързани от процесния договор, по който ищецът е погасил всички дължими суми по пера така, както са описани в договора, в това число и таксата за допълнителната незадължителна услуга.

Оспорва процесният договор да не отговаря на нормативните изисквания на ЗПК, в това число и чл. 11, ал. 1, т. 10. Сочи, че ГПР по договора е фиксиран, като същият е под нормативно установения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че клаузата за такса за експресно разглеждане представлява допълнителна услуга, която не е задължителна. Същата не представлява условие за сключване на договора и отпускането на заявената сума, а е предвидена като допълнителна възможност в полза на заемополучателя да получи отговор по подаденото заявление за кредит в за по-кратък срок. Същата е била ясно и точно определена както в договора, така и в преддоговорната информация и е била разбираема за ищеца, съответства на чл. 10 ЗПК и не накърнява добрите нрави. Твърди, че между страните са сключвани няколко анекса след процесния договор за кредит и оспорва претендираната сума по осъдителния иск. Счита, че кредиторът е получил процесната сума на годно правно основание, поради което следва да бъде отхвърлен и осъдителният иск. Изложени са съображения, че в действителност ищцата е заплатила всички суми по договора, но размерът на общо заплатеното е 2 540.52 лева, поради което и надплатената сума била единствено 970.52 лева, като оспорва за разликата над този размер предявения иск.

Претендира разноски.

С определение № 32287/04.09.2026 г. съдът е прекратил частично настоящото производство относно предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен от К. Д. И. срещу „*******“ ЕООД за разликата над 496.22 евро с равностойност 970.52 лева на основание чл. 233 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за кредит № **********/09.02.2025 г. за сумата от 1200 лв., при погасяване в срок до 03.03.2025 г., при ГПР в размер на 49,80 %, ГЛП в размер на 40,94 %, обща размер на сумата за връщане по договора – 1 229.61 лв., с включена такса за бързо разглеждане в размер на 162.13 лв., които суми ищецът е погасил изцяло, както и че възнаграждението за такса за експресно разглеждане не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,80 %. Не се спори между страните и досежно обстоятелството, че между тях е последвало сключването на допълнителни анекси от 25.08.2025 г., от 10.09.2025г., от 23.09.2025 г., от 27.10.2025 г. и от 05.12.2025 г.за отпускане на допълнителни суми към главницата.

По делото са представени Общи условия на договор за кредит на ответника, действащи през процесния период, в който е посочено, че таксата бързо разглеждане на кредит била допълнителна услуга, която се предоставяла при изрично искане на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставянето на отговор до 15 минути от изпращането. За заявката на допълнителната услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане, която се изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Представен е и СЕФ.

2

Съгласно чл. 4.4. от ОУ за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит.

Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на Договора за кредит и е включена в Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница. Чл. 4.5. от ОУ предвижда допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения Кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя да получи Кредит.

Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят К. Д. И. е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство не се явява спорно по делото.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 09.02.2025 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредитОбн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 1 200 лв. със срок на връщане до 03.03.2025 г., при лихвен процент по заема 40.94 %, годишен процент на разходите на заема 49.80 %, с такса за бързо разглеждане е 162.13 лв.

Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК . Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО.

Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл.

146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. По делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен.

Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В аспекта на горното следва да се посочи, че таксата за експресно разглеждане на документи при кандидатстване на потребителя за отпускане на кредит е свързано с отпускането /усвояването/ на кредита, поради което такса не се дължи. Включването на същата като задължение за потребителя по договора за кредит чрез клаузите от ОУ, 3 регламентиращи същата /дадената дефиниция, чл. 2, ал. 2 – ал. 5/, се явява в пряко противоречие с нормата на чл. 10а ЗПК, с оглед което и е нищожна на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД. Освен това посочената клауза се явява и неравноправна, доколкото възлага допълнителна ******ова тежест за потребителя, оскъпява „цената на кредита“ и по съществото си представлява реализирана за кредитора печалба.

На следващо място с оглед заявените възражения срещу действителността на процесния договор, съдът дължи обсъждане на доводите за нарушение на императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с изискванията на закона към годишния процент на разходите по договор за потребителски кредит.