Решение № 688 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1769/2026
- Вид
- Решение № 688
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.2, ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 688 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330201769 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 870637 – F858636/ 14.01.2026г., с което на ГМЕ – Ганчеви ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 520 евро за нарушение на чл. 33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал.
4 ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание управителят на дружеството – жалбоподател навежда конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Конкретно се сочи, че не е извършено твърдяното административно нарушение, алтернативно се поддържа, че е налице маловажност на случая. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, действаща чрез юр. М. ангажира становище за неоснователност на жалбата, като конкретно се противопоставя на всяко едно от релевираните възражения. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.
1
Съображенията за този извод са следните:
НП е издадено за нарушение със следните фактически параметри:
При извършена проверка на 06.11.2025 г.. в 11:35 часа на обект магазин за детски дрехи, игрички и храни, находящ се в град Пловдив, ул.
„Гевгели“ № 19, стопанисван от „ГМЕ Ганчеви“ ЕООД с ЕИК: 208050459 се констатира, че в деня на проверката в наличното в обекта фискално устройство модел „Datecs DP – 150 MX" и номер на ФУ DT984319 и номер на фискална памет 02984319, монтирано и въведено в експлоатация в обекта магазин за детски дрехи, игрички и храни, стопанисван от „ГМЕ Ганчеви“ ЕООД с ЕИК: 208050459, не се регистрира всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/, извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени суми".
В резултат на събраните при проверката доказателства/дневен финансов отчет с номер 0004131/06.11.2025г., изведен от ФУ Datecs DP150MX с номер на ФУ DT984319 и номер на фискална памет 02984319, опис на наличните пари в касата на същото фискално устройство и др./ се установи :
Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ 168.50лв.
Фактическа наличност на паричните средства, описани в Опис 108.20лв.
Сума на паричните средства в началото на работния ден - 0.00лв Други служебно въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката - 56.15 лв.
Служебно изведени пари във фискалното устройство към момента на проверката - 0.00лв.
Констатирана е отрицателна разлика между разчетената касова наличност и фактическата такава в размер на 60.30 лв., които, според писмени обяснения на управителя на дружеството се дължат на неизведена сума чрез касовия апарат в размер на 60,30 лв. При извършена проверка на техническите параметри на регистрираното за обекта фискално устройство се установи, че същото притежава тази функция.
Нарушението е извършено на 06.11.2025г. и е констатирано и документирано с ПИП cep. АА № 0177527/06.11.2025г. и доказателствата към него и не води до неотразяване на приходи.
Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН, както и от приложената по делото писмена документация. Следва да се отбележи и че изложената фактическа обстановка не се оспорва от страна на жалбоподателя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед се установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушената правна норма. Спазени са и изискванията за законоустановени реквизити на АУАН и НП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на 33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като обективно е била налице разлика между фактическата и отразената с фискалното устройство наличност на парични средства, като са били налични и функциониращи съответните операционни команди на фискалното устройство, с които разликата е могла да бъде отчетена. Във връзка с възраженията на жалбоподателя е необходимо да се отбележи, че същият не ангажира каквито и да било доказателства за това касовата разлика да се дължи на продажба, която да е отразена във ФУ, но която да не е платена. Видно от КЛЕН в 11,28 мин е направена контролна покупка в размер на 33,75 лева за която е издаден ФБ № 0004129. Преди това в 10,21 часа е направена покупка за сумата от 16,90 лева за която е издаден ФБ № 0004126, пет минути по – късно е издаден ФБ № 004127 за покупка за сумата от 55 лева, в 11,13 мин е издаден ФБ № 0004128 за сумата от 4,20 лева, а от 11,34 е отчетена продажба за сумата от 2,50 лева с ФБ № 0004130. Или иначе казано – анализа на изводимото от КЛЕН сочи, че няма нито една продажба на стойност от 60,30 лева поради което и възраженията на жалбоподателя съдът намира за изцяло неоснователни.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2, вр. чл.
185, ал.1 ЗДДС. Във визираната разпоредба изрично е посочено, че в приложното й поле попадат всички нарушения на чл. 118 ЗЗДС или на нормативен акт по неговото прилагане. Същевременно санкцията е в рамките на законоустановения минимум /надвишаваща същия с по – малко от девет евро/, поради което размера й не се нуждае от по-нататъшна мотивировка.
Неоснователен е доводът, че размерът на санкцията бил непосилен и за жалбоподателя.
Действително през 2024г. е извършена законодателна промяна, като размерът на минимума на санкцията е увеличен от 500 на 1000 лева, но това се дължи на преоценката от законодателя за важността на защитаваните обществени отношения.
На следващо място, санкция в минимален размер обективно не е непропорционална с оглед икономическите реалности в страната, а и е 3 ноторно известно в теорията и съдебната практика, че размерът на глобите и имуществените санкции трябва да е такъв, че все пак те да представляват известна икономическа тежест за наказания субект, за да се постигне чрез засягане на правната му сфера поправителното и превъзпитателно въздействие на наказанието.
Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице.
Не може да бъде аргумент за маловажност на случая обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи и фиска реално не е ощетен, доколкото това обстоятелство е изрично отчетено от законодателя при определяне на санкционната норма, като именно защото фиска не се ощетява минимума на санкцията е 1000 лева, а не 6000 лева.
В тази връзка следва да се отчете, че нарушението по чл. 33 от Наредбата е на формално извършване, тоест във фактическия му състав не е предвидено причиняване на вредни последици, поради което от липсата на такива не може да се извежда довод за липса на обществена опасност на деянието.
Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от тези, при които това се повтаря. До този извод се достига при сравнение на санкциите по чл. 185, ал.1 ЗДДС с останалите алинеи, очертани в тази разпоредба.
В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 56 НК, намираща субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН, съгласно която не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от 4 закона при определяне на съответното престъпление. В конкретния случай, доколкото еднократността на нарушението изрично е отчетено при дефиниране на административния състав на чл. 185 ЗДДС, то това обстоятелство не може да се отчита втори път. Наред с това, видно от Протоколите за извършена проверка се установява, че освен процесното нарушение е констатирано и неиздаване на фискални бонове.
Извод за маловажност на случая не следва и от размера на констатираната отрицателна разлика. Тази сума в никакъв случай не е пренебрежимо малка на фона на развиваната от търговеца дейност и не може да се счете, че не засяга обществените отношения предмет на защита. Точно обратното, според съда тази разлика между фактическа и отчетна наличност всъщност е значителна и говори, че посоченият случай е типичен такъв на нарушение по чл. 33 от Наредбата, както правилно е приел наказващият орган.
Не може да се счита за смекчаващо обстоятелство факта, че нарушението се дължало на невнимание, на случаен пропуск, каквото възражение е отразено в АУАН. Отговорността на юридическите лица е безвиновна, обективна, като за тях важат повишените изисквания на чл. 302 от ТЗ да полагат грижата на добрия търговец при изпълнение на задълженията, включително и спрямо държавата, като същите следва да понесат отговорност за проявено невнимание или немърливо изпълнение на задълженията.
По изложените съображения НП следва да се потвърди.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3 ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна. Предвид ниската фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро.
По аргумент от пар. 1 т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната Агенция по приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 870637 – F858636/ 14.01.2026г., с което на „ГМЕ – Ганчеви“ ЕООД, ЕИК 208050459 на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 520 евро за нарушение на чл. 33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 5
Разпечатката съдържа 52 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e22c87c-38c0-452b-ad22-5b7bf6c04e4c