Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30273 от 25.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 23907/2024
Вид
Определение № 30273
Подписан
25.07.2024
В сила
25.07.2024
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 412, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30273 гр. София, 25.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20241110123907 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 416 ГПК.

Съдът констатира, че по делото е постъпила молба, вх. № 230890/15.07.2024 г., с която заявителят е поискал издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се е позовал на извършено от длъжника плащане, с което е погасено вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Искането съдът намира, че е направено своевременно, поради което следва да бъде уважено, като съображенията за това са следните:

Предмет на установителния иск, който заявителят може да предяви, е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а разноските, сторени в заповедното производство, представляват последица от уважаване на заявлението. В мотивите по т. 10 в от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал и кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Посочено е още, че искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК (както е в случая).

Същевременно с разпоредбата на чл. 414а ГПК се предвиди възможност за длъжника в срока по чл. 412, т. 8 ГПК – в двуседмичен срок от получаване на заповедта за изпълнение, да изпълни задължението си и да подаде възражение в този смисъл, като представи доказателства за това. Предвидено е още, че ако длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането по реда на заповедното производство, той може да възрази, че не дължи разноските по заповедта за изпълнение.

В процесния случай обаче, длъжникът не е направил възражение по чл. 414а ГПК, а е подал възражение по образец по реда на чл. 414 ГПК в предвидения в тази разпоредба срок, като е заявил, че не дължи изпълнение, т.е. той е оспорил съществуването на правото на заявителя да претендира по принудителен ред вземането 1 си, но не с твърдения, че го е погасил чрез плащане.

В срока за предявяване на иск по чл. 422 ГПК заявителят е този, който е направил изявление, че вземането, за което е издадена заповедта, е погасено чрез плащане и прави искане за издаване на изпълнителен лист само за разноските, сторени в заповедното производство.

Ето защо в конкретния случай не намира приложение процедурата, предвидена в чл. 414а ГПК.

Заповедният съд следва да продължи производството, като се съобрази с тълкуването, дадено с т. 10в от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което не е дерогирано от приетата след него законодателна уредба. Заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена за вземането в размер на 400 евро, а за разноските по същата съдът следва да издаде изпълнителен лист.

Поради изложеното и на основание чл.416 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 14267 от 12.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23907/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в, в частта, с която е разпоредено ********, със седалище в ********, осъществяващо дейност на територията на РБ чрез ******** - Търговско представителство в България, ЕИК:

******** да заплати на заявителя Ж. С. М. с ЕГН: ********** сумата 400 евро с равностойност в лева 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет ******** нa 24.09.2023 г., като част от пътуване по маршрут ******** през ******** с редовни полети ******** и ******** на 24.09.2023 г., резервация номер ********, ведно със законна лихва за период от 19.04.2024 г. до плащане на вземането, поради погасяване в хода на производството.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на заявителя за разноските по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 14267 от 12.05.2024 г. по ч.гр.д.

№ 23907/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в в размер на сумата 425 лева.

Да се извърши съответното отбелязване върху заповедта по реда на чл. 416 ГПК.

Определението в частта, с която частично е обезсилена заповедта за изпълнение подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис чрез адв. И. пред Софийски градски съд, в частта за издаването на изпълнителен лист, съдебният акт подлежи на обжалване от длъжника в двуседмичен срок от връчване на съобщението от съдебния изпълнител.

Препис от определението да се връчи на заявителя чрез ССЕВ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2