Определение № 508 от 19.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. София, 19.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500324 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2, във връзка с ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИЛЕНД АГРО“ ООД срещу Определение № 240/07.01.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 12823/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ, І състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството-длъжник по изпълнително дело № 1767/2024 г. срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в отказ да освободи несексвестируеми суми, запорирани по изпълнителното дело.

Жалбата е подадена чрез процесуален представител адвокат Н. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно на л.10 от делото на СГС. Внесена е дължимата държавна такса за обжалване с вносен документ от 24.01.2025 г.

С оглед на горното жалбата е редовна.

По същество жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. неправилност и

Поддържа се, че въззивният съд е достигнал до изцяло неправилен извод относно допустимостта на жалбата, като неправилно е приел, че същата е насочена срещу наложения запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки в „ОББ“ АД. Поддържа се, че този изпълнителен способ не е бил оспорен от длъжника, защото към момента на налагане на запора в банковата 1 сметка не е имало постъпили несеквестируеми суми. Такива са постъпили в по-късен момент, след налагането на запора, а именно на 28.06.2024 г. в размер на 21 500 лв. Поддържа се, че тази сума представлява субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ и въпреки, че банката е знаела това, ги е превела на частния съдебен изпълнител. Твърди се, че на 21.08.2024 г. длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител да вдигне частично наложения запор и да върне на длъжника несеквестируемата сума. Твърди се, че с разпореждане от 24.09.2024 г. частният съдебен изпълнител бланкетно и немотивирано е отказал както вдигането на запора, така и връщането на получената сума.

Поддържа се, че именно това разпореждане длъжникът обжалва. Твърди, че жалбата е подадена на 07.10.2024 г., т.е. към момента на подаване на жалбата не е бил изтекъл дори и 14-дневния срок от датата на постановяване на самото разпореждане. Развиват се подробни съображения във връзка с така релевираните възражения.

Моли съда да отмени обжалваното определение, като върне същата за разглеждане по същество от друг състав на СГС.

Първоинстанционният съд не е извършил размяна на книжа по реда на чл.276, ал.1 от ГПК, но с оглед крайния резултат по делото, това няма да доведе до нарушаване правата на ответната по жалбата страна.

От фактическа страна:

Софийски градски съд, ЧЖ, І състав е сезиран с жалба на „ПРОФИЛЕНД АГРО“ ООД -длъжник по изпълнително дело № 1767/2024 г. по описа на ЧСИ С. Я. с рег.№ *** на КЧСИ срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказ да вдигне запора върху несеквестируеми вземания в размер на сумата от 21 500 лв. по банкова сметка IBAN:

**********, както и отказът да върне преведената от банката към него сума в посочения размер. Заявено е също така искане съдът да задължи частния съдебен изпълнител да освободи и върне всички несеквестируеми суми, предназначени за длъжника по изпълнителното дело.

От приложеното копие на изпълнително дело № 1767/2024 г. по описа на ЧСИ С. Я. с рег.№ *** на КЧСИ, се установява, че същото е образувано на основание чл.10, ал.2 от ЗОЗ от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу „ПРОФИЛЕНД АГРО“ ООД с искане за пристъпване към изпълнение с рег.№ 20240517171953 на ЦРОЗ на заложени вземания по договор за особен залог 2 върху вземане № 1/25.01.2022 г., вписан в ЦРОЗ под № 2022021100723.

С Разпореждане от 30.05.2024 г. частният съдебен изпълнител е разпоредил налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Обединена Българска Банка“ АД. Запорът е наложен на 03.06.2024 г., като с писмо от същата дата Банката е уведомила съдебния изпълнител, че признава вземането, но не може да превежда дължимите суми, поради липса на авоари.

За така наложения запор длъжникът е уведомен по реда на чл.50, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК с изтичането на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК, считано от датата, на която е залепено съобщение, а именно на 19.07.2024 г., а не на 05.07.2024 г., както е приел въззивният съд, доколкото последната дата, е датата, на която е залепено уведомлението.

На 28.06.2024 г. с преводно нареждане от „Обединена Българска Банка“ АД по сметката на ЧСИ е постъпила сума в размер на 21 500 лв., като с уточнително съобщение изх.№ 42788/06.08.2024 г. съдебният изпълнител е поискал от банката информация относно произхода на тази сума. На 21.08.2024 г. по електронен път е постъпила молба от длъжника, входена под № 69507, с която е поискал вдигане на запора частично върху сумата от 21 500 лв. с оглед нейната несеквестируемост и връщането й на длъжника.

С обжалваното разпореждане от 24.09.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение исканията на длъжника за възстановяване на постъпилата сума и вдигане на запор върху банковата сметка в „ОББ“ АД. На 07.10.2024 г. длъжникът е подал жалба, предмет на настоящото производство, срещу това разпореждане.

При така депозираната жалба, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е просрочена и подадена извън срок. Въззивният съд е приел, че длъжникът е узнал за наложения запор с поканата за доброволно изпълнение /изх. № 29386/30.05.2024 г./, връчена му на основание чл. 50, ал.4 ГПК от ГПК на 05.07.2024 г., с оглед на което двуседмичният срок за подаване на жалба по смисъла на чл.436, ал.1 ГПК се явява пропуснат, предвид на което процесната жалба от длъжник срещу наложения запор върху вземания, за които се твърди, че са несеквестируеми, следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

3

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Правилен и законосъобразен е изводът на Софийски градски съд за недопустимост на жалбата, но по други аргументи и съображения.

В нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са лимитативно посочени действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника, а именно: постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл. 486, ал. 2, отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати и да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението и постановлението за възлагане.

Между така лимитативно посочените действия не фигурира отказът на съдебния изпълнител да вдигне частично запор върху несеквестируема сума, и съответно да я върне на длъжника. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване - Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2025 г., т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съответно отказът да бъдат вдигнати също не подлежи на обжалване. На това основание подадената жалба е недопустима.

От друга страна допустима е жалба на длъжника, срещу насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Относно срока за обжалване е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2025 г., т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че: „Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.“

4

В случая е налице хипотезата на наложен запор върху частично несеквестируемо вземане, следователно двуседмичният срок за обжалване е започнал да тече от узнаването от длъжника, че третото задължено лице, в случая „Обединена Българска Банка“ АД е платило на съдебния изпълнител сума в размер на 21 500 лв., за която длъжникът твърди, че е несеквестируема.

Знанието на длъжника безспорно се установява с подадената от него до съдебния изпълнител молба от 21.08.2024 г., следователно и от тази дата е започнал да тече срока по чл.436, ал.1 от ГПК и по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК е изтекъл съответно на 04.09.2024 г. Жалбата е подадена значително след този срок на 07.10.2024 г., поради което и както правилно както краен резултат е приел въззивният съд, същата се явява просрочена и като такава недопустима.

Пак в мотивите по т.1 от цитираното по-горе Тълкувателно решение е посочено, че „пропускането на този срок обаче не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта. Пропускането на срока осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му - невъзможно).“ В конкретния случай и пропускайки срока, длъжникът се е възползвал от възможността да поиска от съдебния изпълнител вдигането на запора и връщането на несеквестируемата част от събраните суми, но както бе посочено по-горе този отказ не подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК.

Предвид горното за длъжника остават два пътя за защита или чрез обжалване на разпределението на основание несквестируемостта или да претендира от съдебния изпълнител, обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на изпълнение върху несеквестируемо вземане.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 240/07.01.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 12823/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ, І състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6