Решение № 1025 от 07.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Плевен, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20234430101981 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ.

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от К. Е. Д. с ЕГН ********** от гр.*** вх.Е ап.8, представлявана от процесуалния си представител адв. П. А. от АК Плевен против **** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П***, вх.В, ап.8. Ищцата твърди, че работила на трудов договор при ответника на длъжност „продавач-консултант“. Със Заповед №8/22.02.2023г. на управителя на дружеството, връчена и на 24.02.2023г. с куриер, било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ. Ищцата твърди, че наказанието било наложено поради неявяване на работното място в продължение на 4 работни дни. Твърди, че издадената заповед за наложено дисциплинарно наказание уволнение е незаконосъобразна. Ищцата твърди, че заповедта получила с куриерска пратка на 24.02.2023г., в който момент тя била в отпуск поради временна 1 нетрудоспособност. Твърди, че поради това работодателят би могъл да прекрати трудовия договор само след предварително разрешение на ОИТ.

Твърди, че на 20.08.2022г. пострадала при ПТП, като от същия момент и до настоящия ползва отпуск поради временна неработоспособност. До датата на прекратяване на трудовото правоотношение представяла на работодателя своевременно болничните листове. Предхождащият такъв преди датата на уволнение бил за периода 24.01.2023г. до 15.02.2023г. Тъй като временната и неработоспособност продължила повече от 6 месеца, ищцата подала в ТЕЛК документи. На 15.02.2023г. получила от ТЕЛК уведомление да се яви за преглед на 04.04.2023г. На 14.02.2023г. уведомила касиерката на дружеството, че е подала документи в ТЕЛК за удължаване на болничен и ще представи болничен лист след освидетелстване от ТЕЛК. Ищцата твърди, че на 19.02.2023г. получила покана от работодателя да даде писмени обяснения за неявяването си на работа на 16 и 17.02.2023г. На 21.02.2023г. представила писмени обяснения, в които уведомила работодателя си, че има подадени документи в ТЕЛК, но въпреки това работодателят издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратил трудовото и правоотношение. На 04.04.2023г. била освидетелствана от ТЕЛК, впоследствие бил издаден и болничен лист за периода 16.02.2023г. – 16.04.2023г. Тъй като към момента на издаване на заповедта ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, то ищцата твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде отменена на това основание без спорът да бъде разглеждан по същество. Отделно от това твърди, че заповедта не е мотивирана, тъй като в същата липсва дата на извършване на нарушението, както и е противоречие между правните и фактически основания за налагане на наказани „уволнение“. Поради незаконното уволнение, ищцата твърди, че останала без работа и моли съда да осъди работодателя да и заплати обезщетение по чл.225 за срок от шест месеца в размер на 5353,92 лева.

Твърди, че работодателят и дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ в размер на 635,67 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди работодателя да и заплати обезщетение за 2 оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5353,92 лева за шест месеца, да постанови поправка в трудовата книжка и да осъди ответника да и заплати обезщетение по чл.224 КТ в размер на 635,67 лева. Претендира разноски.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът оспорва исковете. Твърди, че от представено заверено копие на „отчетна форма“ е видно, че ищцата не се е явявала на работа в продължение на 4 работни дни. Твърди, че на 21.02.2023г. ищцата се явила в дружеството за даване на обяснения и разговаряла със служителка, но не е съобщила, че е в болничен. Твърди, че ищцата била поканена да подпише декларация па чл.333 ал.1 КТ, но отказала. Твърди, че с поканата за попълване на декларация по чл.333 КТ, работодателят е изпълнил задълженията си и не е могъл да събере необходимата информация, но по вина на ищцата. Твърди, че дори след издаване на болничния лист на 05.04.2023г., ищцата не го е представила на работодателя, нито е уведомила работодателя за издаването му. По отношение на твърденията, че в заповедта не е посочен времеви интервал на нарушението, ответникът твърди, че периодът на нарушението е конкретизиран с документи. По отношение твърдението, че е налице противоречие между правната квалификация и фактическото положение твърди, че в тези случаи правната квалификация се определя въз основа на фактическото положение. В случай, че бъде отменено наложеното дисциплинарно наказание, то искът за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се явява неоснователен – такова обезщетение се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители. Поддържат доводите си от исковата молба и писмения отговор. Представят писмени бележки.

Ищцата прави изменение на предявения иск за присъждане на обезщетение като претендира такова в размер на 3091,10 лева вместо първоначално посочената сума от 5353,92 лева.

От фактическа страна, съдът приема следното :

От представения на лист 10 трудов договор, се установява, че страните са били в трудови правоотношения считано от 13.09.2019г. , като ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“ с трудово възнаграждение от 710 лева с месторабота град Плевен.

Не е спорно между страните, че на 20.08.2022г. ищцата е пострадала 3 при пътнотранспортно произшествие, като е била диагностицирана със счупване на бедрена кост и като от същата дата - 20.08.2022г. на същата е разрешен от здравните органи отпуск поради временна неработоспособност.

Установява се от представени болнични листове, че същата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, за което са издавани болнични листове за срок от по 30 календарни дни.

По делото е представен на лист 27 болничен лист отново за 30 календарни дни, считано от 24.01.2023г. до 15.02.2023г. включително.

По делото е представена Заповед № 008/22.02.2023г. на управителя на ответното дружество, връчена на ищцата на 24.02.2023г. с препоръчана куриерска пратка, с която на същата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Видно от заповедта, в същата е отразено, че наказанието „дисциплинарно уволнение” е наложено, тъй като работодателят е приел, че ищцата не се е явила на работното си място в продължение на 4 работни дни.

Спорно по делото е ползвала ли се е ищцата от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, респективно законосъобразна ли е издадената заповед за уволнение ?

Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на 24.02.2023г. с препоръчана куриерска пратка.

Към тази дата ищцата е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност, разрешен й от здравните органи и ответникът е могъл да я уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда, каквито данни по делото липсват. Отпускът, поради временна неработоспособност е бил разрешен от здравните органи, считано от 20.08.2022г., като последният, предхождащ уволнението, болничен лист е бил издаден на 24.01.2023г. и с него е разрешен отпуск поради временна неработоспособност за времето от 24.01.2023г. до 15.02.2023г. включително.

От показанията на свидетелката В. Й., се установява, че на 21.02.2023г. ищцата е представила обяснения, изискани от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Ищцата го е уведомила, че болничният поради временна нетрудоспособност ще бъде продължен от ТЕЛК, за което е необходим да представи производствена характеристика. Видно от представените обяснения, приложени по делото, ищцата е уведомила работодателя, че продължава да е в непрекъснат болничен, и ще го представи, когато бъде издаден от ТЕЛК. Също в обясненията си, които е представила пред работодателя, е посочила, че на 15.02.2023г. е получила писмо от ТЕЛК, с което е поканена за освидетелстване от ТЕЛК на 04.04.2023г. В писмото е посочено, че към момента ползва непрекъснат болничен.

От правна страна, с оглед разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза, когато временната неработоспособност е 4 продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В тези случаи болничният лист, с който се продължава отпускът поради временна неработоспособност, се издава със задна дата.

Поради това, съдът приема, че на 21.02.2023г. ищцата е уведомила работодателя, че е в непрекъснат болничен, като на 04.04.20203г. предстои да се яви в ТЕЛК за освидетелстване и работодателят е знаел, че се е ползвала със закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ.

Представената по делото декларация съдът приема, че не касае ищцата, тъй като в същата не е отразено име на ищцата. Поисканата от работодателя информация се е съдържала в писмените обяснения, дадени по реда на чл.193 КТ на 21.02.2023г. и приложените към тях документи.

По делото е приет като доказателство болничен лист № Е20221583821/05.04.2023г., от който е видно, че действително на 04.04.2023г. ищцата е била освидетелствана от ТЕЛК, трети състав, към ****, който е констатирал, че същата е все още временно неработоспособна, вследствие на което отпускът поради временна неработоспособност е продължен за времето от 16.02.2023г. до 16.04.2023г. включително. Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ в случаите по чл.330, ал.2, т.6 КТработодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. Съгласно ал.7 на същата норма закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.

Закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./.

Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Изключение се допуска в случаите, когато болничният лист е продължение, както е в процесния случай. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето, а съгласно ал.5 когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и амбулаторен лист се прецени, че лицето през това време е било 5 временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар, до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК.