Определение № 475 от 19.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 475 гр. Бургас, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500178 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от адв. Б. Т., в качеството му на процесуален представител на „Уни Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 204181621, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ***, етаж 11 против протоколно определение от 08.01.2024г., постановено по гр.д. № 10/2023г. по описа на Районен съд – Поморие, с което съдът е спрял производството по делото до влизане в сила на решението по гр.д. 751/2022г. по описа на Районен съд Поморие.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че производството е образувано по повод подадена от „Уни Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД против Н. Г. Г. искова молба, с която се иска на основание чл.76 от ЗС ответникът да бъде осъден да предаде на ищцовото дружество държането върху недвижим имот, находящ се в гр.Поморие, местността „Кротиря", с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на гр.Поморие. За да спре производството, съдът в мотивите си посочил, че наемодателят на дружеството е предявил срещу Н. Г. иск по чл.75 от ЗС, с който иска същият да бъде осъден да предаде владението на същия недвижим имот и да преустанови действията, с които нарушава владението, при което доколкото и по двата иска подлежащите на установяване факти били общи, разрешаването на спора по гр.д. № 751/2022г. на PC- Поморие бил от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, с оглед установяване държането и основанието на което същото е възникнало в полза на ответника, поради което и спрял настоящото производството до приключване на производството 1 по гр.д. №751/2022г. на PC Поморие. Твърди се, че горните изводи на съда са неправилни, доколкото съгласно практиката на ВКС за защитата по чл. 76 ЗС е без значение на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а за владението - дали е добросъвестно или недобросъвестно. В този смисъл поддържа за неправилно съображението, че правата на дружеството ищец в настоящото производство произтичат от правата на наемодателя му – ищец в другото производство по иск по чл. 75 от ЗС. Единственото обстоятелство от значение за решаване на спора било дали дружеството упражнява държане или не. На следващо място сочи, че с Определение №1438/01.06.2023г. по гр.д.№ 20232100500606 от 2023г. на Окръжен съд - Бургас, съдът вече се е произнесъл по въпроса дали двата иска - заведения от дружеството иск по чл.76 от ЗС и заведения от наемодателя и владелец на имота иск по чл. 75 от ЗС се основават на едни и същи правопораждащи факти. Окръжният съд е приел, че не съществува пречка владелецът, чието владение е нарушено да се брани с иск по чл.75 от ЗС, а държателят, чието държане е отнето да търси защита по реда на чл.76 от ЗС.

Процесуална пречка съществува само за едновременна висящност на владелчески и ревандикационен иск, но не и за владелческите искове по чл.75 и чл.76 от ЗС. Действително, фактите, които съдът трябва да установи в двете производства са идентични, но обемът на търсената защита е различен за всеки от отделните искове. Поради това, не може да се отрече правния интерес на държателя от търсената по реда на чл. 76 от ЗС защита. Поради това и се счита, че няма основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не се установява по безспорен начин наличие на данни за висящ преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното дело. Моли се за отмяна на обжалваното определение и възобновяване на производството.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Н.

Г. Г. чрез адв. Маргарита Александрова, БАК. Излагат се съображения, че същата е недопустима като подадена извън преклузивния срок за обжалването й. По същество се твърди, че същата е неоснователна. Обосновава се тезата, че въпросът дали наемодателят на дружеството-ищец притежава качеството на владелец се явява преюдициален по отношение на спора в настоящото производство, тъй като е определящ за това имал ли е право да предаде държането му на ищцовото дружество, респ. държател ли е на процесния имот ищцовото дружество, за да се ползва от правната защита на иск по чл. 76 ЗС.

В тази връзка се моли за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

При извършената проверка по реда на чл. 275 от ГПК, Бургаският окръжен съд намери частната жалба за допустима и редовна. Същата е подадена от пълномощника на процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в законоустановения срок. Обжалваното определение е 2 постановено в открито съдебно заседание, проведено на 08.01.2024г., в което е присъствал процесуалния представител на дружеството ищец. Видно от пощенското клеймо на приложения по делото плик, е че частната жалба е изпратена по пощата на 15.01.2024г. – последния възможен ден от срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е подадена в срок. Внесена е необходимата държавна такса. Ето защо, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите на страните и разгледа материалите по гр.д. №10/2023г. по описа на ПРС, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от „Уни Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД срещу Н. Г. Г. с правно основание чл.76 от ЗС, вр. чл.356 и сл. от ГПК. Ищцовото дружество твърди, че на 05.05.2022г. е сключило с К.Д.Д. договор за наем на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие с площ от 2 019 кв.м. с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – за друг вид курортно - рекреационен обект със срок на действие – 5 години. От тогава до 05.10.2022г. дружеството държало имота без прекъсване и необезпокоявано, когато на 05.10.2022г., около 9,30 часа, бащата на ответната страна разпоредил да се премахне оградата на имота и да се монтира нова. За инцидента бил подаден сигнал в РПУ – Поморие, което е извършило съответните процесуални действия по НПК. В последствие на 25.10.2022г. от страна на ответника били предприети нови действия, свързани с демонтиране на поставената от 2007г. стара ограда и слагането на нови ограждения. В резултат на тези действия, дружеството като наемател се оказало лишено от държането на имота, което наложило предявяването на иск по чл.76 от ЗС за нарушено държане и налагане на санкция по реда на 360 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът Н. Г. Г. е оспорил допустимостта и основателността на иска. Оспорил е държането на имота от ищеца в периода от 05.05.2022г. до 05.10.2022г. и за отнемането му към последната дата. Изложено е, че ответникът е придобил имота на 29.01.2021г. и на тази дата му е предадено владението. В отговора е направено искане за спиране на производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 751/2022г. по описа на Районен съд – Поморие, образувано по повод предявен от К.Д.Д. против Н. Г. Г. и Г.Г. иск с правно основание чл.75 от ЗС, по който ищецът твърди, че владее ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие от 2005г. до м.

10.2022г., когато му е отнето владението от собственика на имота. Ищецът искал да се осъдят ответниците да му предадат владението на недвижимия имот.

С определение №109/21.02.2023г. Районен съд – Поморие е прекратил производството по гр. д. № 10/2023г. като е приел, че искът е недопустим, 3 поради липсата на правен интерес при наличието на вече предявен иск по чл.

75 от ЗС от владелеца, за когото държателя държи вещта.

С Определение №1438/01.06.2023г. по гр.д.№ 606/2023г. Окръжен съд – Бургас е отменил прекратяването като е приел, че не съществува пречка владелецът, чието владение е нарушено да се брани с иск по чл.75 от ЗС, а държателят, чието държане е отнето да търси защита по реда на чл.76 от ЗС.

Посочил е, че процесуална пречка съществува само за едновременна висящност на владелчески и ревандикационен иск, но не и за владелческите искове по чл.75 от ЗС и по чл.76 от ЗС. Действително, фактите, които съдът трябвало да установят в двете производства били идентични, но обемът на търсената защита бил различен за всеки от отделните исковете. Поради това, не можело да се отрече правния интерес на държателя от търсената по реда на чл.76 от ЗС защита. Дали са налице основанията за предоставяне на такава защита, е въпрос по съществото на спора.

В съдебно заседание на 08.01.2024г. процесуалният представител на ответника адв. Александрова е представила невлязло в сила Решение №1066/16.10.2023г. по в.гр.д. №1391/2023г. по описа на БОС, с което е потвърдено Решение №143/21.06.2023г. по гр.д. №751/2022г. по описа на ПРС. С последното съдът е отхвърлил иска на К.Д.Д. против Н. Г. Г. и Г.Н. Г. за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие, както и да преустановят действията, с които нарушават владението. Решението е постановено във връзка с предявения от тях иск, по който се твърди, че от 2005г. до момента на предявяване на иска 28.11.2022г. осъществявали непрекъснато владение върху имота като на 05.10.2022г. ответниците със самоуправни действия нарушили владението, разрушавайки част от изградената от него ограда и започнали да поставят друга.

След като изслушал становището на страните, съдът с обжалваното определение спрял производството по делото. Приел, че доколкото в производството подлежи на установяване качеството „държател“ на ищцовото дружество, което то черпило от договор за наем, сключен с К.Д. - ищец по другото производство за защита на упражняваното от него владение и доколкото се касае за общи факти, от значение за установяване на държането и основанието на което то е възникнало в полза на ищеца, е необходимо производството по делото да бъде спряно до решаване на другото с влязъл в сила акт.

При горните фактически установявания, съдът намира следното от правна страна:

За да е налице преюдициалност по чл.229,ал.1,т.4 от ГПК следва да има произнасяне относно правоотношение, което ще разреши спора на страните със сила на присъдено нещо и ще е обуславящо за спряното производство.

Предпоставка за приложението на тази разпоредба е наличието на връзка между делата, т. е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в 4 случай, че такава е налице съдът следва да спре обусловеното дело.

С посесорните искове по чл. 75 и чл. 76 от ЗС не се защитава владението, като едно от правомощията на собственика, а владението, като фактическо състояние. Те са изключение от принципа, че позитивното право регламентира и предпоставя на лицата средства за защита на техните субективни материални права. Целта на тази защита е да се запази определен статус на фактическите отношения, когато се касае до отношения по повод на вещи или вещни права. При владелческите искове съдът се интересува само от факти – имало ли е владение, респективно държане, имало ли е владелец/държател на конкретния недвижим имот към предявяване на иска.

Съдът постановява решението си въз основа на фактите, без да навлиза в обсъждане правомерността или неправомерността на действията на страните, без да слуша възражения и изследва въпроси, които почиват на субективни права – арг. чл. 357 ГПК. Затова и ответникът по владелчески иск не може да се брани с възражение, че е собственик на вещта, за да обоснове неоснователността на иска. За да разполага владелецът със защита, е без всякакво значение дали владението е добросъвестно или недобросъвестно, правомерно или неправомерно установено- достатъчно е наличието на самия факт на упражняване на фактическа власт от страна на владелеца, за да се ползва последният със защита срещу всяко неправомерно посегателство, включително от страна на лице, претендиращо да има право да владее в качеството си на собственик или титуляр на ограничено вещно право.