Решение № 6086 от 06.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10169/2026
- Вид
- Решение № 6086
- Подписан
- 06.10.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Валерия Братоева, Илина Велизарова Златарева Митева, Атанас Маджев
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
РЕШЕНИЕ
№ 6086 гр. София, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Братоева
Членове:
Атанас Маджев
Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20261100510169 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. № 126124/30.09.2026 г. на длъжника по изпълнението „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК 203429537, срещу разпореждане от 30.07.2026 г. по изп. дело № 20268380404213 по описа на ЧСИ М.Б., с peг. № 838, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за намаляване на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите В.Н.Б. и „ЖЕСТ 2014“ ЕООД до сумата 200 лева (102,26 евро).
Жалбоподателят поддържа, че разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 618,93 евро били прекомерни, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото.
Процесуалният представител на взискателите не извършил никакви действия в рамките на производството извън подаване на молба за неговото образуване, поради което възнаграждение за процесуално представителство в хода на изпълнително дело по чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) (НВАР) не следвало да се начислява и дължи.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателите В.Н.Б. и „ЖЕСТ 2014“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат И., оспорват жалбата като считат, че претендираното възнаграждение било съответно на правната и фактическа сложност на делото, тъй като заплащането му било уговорено не само за образуване, но и за процесуално представителство в изпълнителното производство.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се съдържат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и 1 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай право на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 30.07.2026 г., с което е отказано да бъде намален размера на определените в разпореждане от 20.07.2026 г. и включени в поканата за доброволно изпълнение разноски за изпълнението, представляващи заплатено от взискателите адвокатско възнаграждение, възлизащо на сума в размер на 618,93 евро.
Изложеното сочи, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба е упражнено срещу разпореждане на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника срещу определените в поканата за доброволно изпълнение разноски, е оставено без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Изпълнителното производство е образувано срещу „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК 203429537, по молба, вх. № 47242/20.07.2025 г. на В.Н.Б. и „ЖЕСТ 2014“ ЕООД за събиране вземания по изпълнителен лист, издаден на 10.07.2026 г. по гр. дело № 5398/2024 г. на СРС.
В молбата за образуване на изпълнителното производство, В.Н.Б. и „ЖЕСТ 2014“ ЕООД изявили воля да бъде образувано изпълнително дело за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, без в молбата да е посочен изпълнителен способ, но е представено пълномощно, което съдържа уговорка за заплащане на възнаграждение на адвокат И. в размер на 618,93 евро за представителство в изпълнителното производство, което е заплатено в брой при извършване на упълномощаването.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 48508/24.07.2026 г., в която е включена и сумата 618,93 – разноски. Длъжникът в рамките само на един ден след получаване на поканата заплатил претендираното в поканата вземане, но и възразил определената сума за адвокатско възнаграждение да е прекомерна с оглед правната и фактическа сложност на спора. С обжалваното в настоящото производство разпореждане, ЧСИ М.Б., с peг. № 838, счел възражението за намаляване на разноските за неоснователно.
По изп. дело № 20268380404213 не се установява да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия – паричните суми са преведени доброволно от „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК 203429537 по сметката на съдебния изпълнител в срок, по-кратък от предвидения за доброволно изпълнение, а именно в деня, следващ получаването на поканата за доброволно изпълнение.
Разпореждането от 30.07.2026 г., с което възражението на длъжника в изпълнението е оставено без уважение, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори 2 когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят принципно не оспорва отговорността си за разноски, а единствено техния размер и то над сумата 200 лева (102,26 евро).
В случая не се установява да е представена банкова сметка на В.Н.Б. и „ЖЕСТ 2014“ ЕООД, но независимо от това „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК 203429537, е било страна в производството и е следвало чрез достъпните правни средства да престира в полза на кредиторите независимо и въпреки непосочване на банкова сметка – например чрез пощенски запис, съгласно Наредба № 4 за пощенските съобщения. След като не е предприел нужното за изпълнение на паричното си задължение ще следва да понесе разноските във връзка с провеждането на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено.
Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.
10, ал. 1 от НВАР в настоящия случай е дължимо, но няма основания за дължимост на възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като такива действия не се установява да са извършени.
В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, не се установява от страна на процесуалния представител на В.Н.Б. и „ЖЕСТ 2014“ ЕООД да са инициирани и извършени други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, то е погасено от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК предвижда длъжникът да не дължи заплащане на разноските, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая изпълнителен способ не се установява да е приложен.
Това означава, че в полза на взискателите е дължимо възнаграждение само за съдействието във връзка с образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК 203429537 в разглежданата хипотеза следва да се възложи само адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат за образуване на изпълнителното дело въз основа на изпълнителния лист, а тази защита се изразява в подаване на молба, която дори не е съответствала на произтичащо от ГПК съдържание, тъй като не е съдържала посочване на изпълнителен способ, без да изисква особени усилия от упълномощения адвокат.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, без да е обвързан от определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС е констатирал, че установените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения нарушават установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на конкуренцията, като разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би могло да се счете, че са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел.
В чл. 10, т. 1 от НВАР минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително производство е определен да възлиза на 200 лева, който размер не съответства на характера и естеството на извършеното процесуално действие, но тъй като жалбоподателят изрично се позовава на него, в приложение на диспозитивното начало в 3 гражданския процес, съдът приема, че възнаграждение в размер на 200 лева е адекватното за възмездяване на труда на адвоката да подготви единствено и само молба за иницииране на изпълнителното производство, въз основа на издаден изпълнителен лист.
П о тези съображения, длъжникът „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК 203429537 е задължено лице за плащане само на сумата 102,26 евро - възнаграждение за защитата на взискателя от адвокат, като възражението за прекомерност на това възнаграждение над посочената сума, е било основателно, а изводът за обратното на ЧСИ – незаконосъобразен.
Предвид изложеното, жалбата на длъжника срещу разпореждане от 30.07.2026 г., с което М.Б., peг. № 838 е счел, че върху длъжника следва да се възложат разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение – 618,93 евро, е основателна.
С оглед на изхода на спора право на присъждане на разноски за настоящото производство се поражда за „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК 203429537, но същото не прави искане в този смисъл.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 30.07.2026 г. н а М.Б., с p e г. № 838 по изп. дело № 20268380404213, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД, ЕИК 203429537, за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите В.Н.Б. и „ЖЕСТ 2014“ ЕООД над сумата 102,26 евро и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в разпореждане от 20.07.2026 г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите В.Н.Б. и „ЖЕСТ 2014“ ЕООД п о изп. дело № 20268380404213 на М.Б., с peг. № 838 до сумата 102,26 евро.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4