Решение № 1876 от 14.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1876 гр. Варна, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20213100501836 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 288707 /28.05.2021г., подадена о т ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, със седалище: гр. София, ж.к.

”Дианабад”, бул. ”Г. М. Д.” № 1, представлявано от изпълнителните си директори Б.Г.И. и Р.В.М., срещу решение № 261458 /26.04.2021г., постановено по гр.д. № 16061/2020г. на ВРС, 24 с-в, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Р. Д. ИВ., ЕГН **********, ****, сумата от 5 016,30 лв. /пет хиляди и шестнадесет лева и тридесет ст./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на “тотална щета”, в резултат на настъпило на 08.10.2020г. пътно – транспортно произшествие в района на 165 км. на Автомагистрала “Тракия”, предизвикано от водача на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ***, управляван от Т.П., застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 05.01.2020г. до 04.01.2021г., при което са настъпили щети по лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ***, управляван от Р.И., ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила пред застрахователя до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал своевременно поставените задачи от ответника 1 към САТЕ. Сочи се, че с писмено становище, депозирано в откритото съдебно заседание на 13.04.2021г. застрахователят инвокирал възражение срещу доклада на съда в частта, в която същият не допуска допълнителните задачи към САТЕ, като това процесуално искане останало без разглеждане от решаващия съд. Решаващият съд задължил ответника да посочи конкретно по детайли и вид запазените части по процесния автомобил. В отговор били изложили становище, че отговор на тази задача би дало именно вещото лице, притежаващо специални знания из областта на техниката, в частност авто - експертизата. Посочили били изрично, че всички други части, детайли и агрегати, извън описаните като увредени и посочени по пера от ищеца следва да се считат като запазени такива. Моли да бъдат допуснати допълнителни задачи към САТЕ, формулирани изчерпателно и детайлно в отговора на исковата молба. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя не се явява, депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че поддържа въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите, изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи се, че обезщетението следвало да се определи в хипотезата на „тотална щета“ по чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишавали 70 на сто от действителната му стойност. В конкретния случай, размерът на дължимото обезщетение бил в размер на 5 016.30 лв. Счита, че първоинстанционният съд, като не е допуснал допълнителните задачи към САТЕ, не е извършил твърдяното процесуално нарушение. Твърди, че недопустимо било чрез събиране на доказателства да се установяват липсващи твърдения. В конкретния случай твърденията на ответника за наличие на запазени части и тяхната стойност останали голословни и недоказани. Дружеството ответник не ангажирало доказателства в тази насока, поради което същият следвало да понесе последиците от своето бездействие. Моли съда да потвърди решението, както и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция. В открито съдебно заседание, страната се представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор, представя списък с разноски и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от Р.И. срещу ЗАД ”Далл Бог Живот и Здраве”, ЕИК 200299615, гр. София, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5 016, 30 лв. след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 08.10.2020г. пътно – транспортно произшествие в района на 165 км. на Автомагистрала ”Тракия”, предизвикано от водача на товарен автомобил ”Ивеко”, рег. № ***, управляван от Т.П., 2 застрахован по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 05.01.2020г. до 04.01.2021г., при което са настъпили щети по лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ***, управляван от Р.И., както следва: 1./ броня задна 2./ лайсна в задна броня; 3./ стоп десен 4./ капак заден пета; 5./ лайсна в пета врата; 6./ държач на заден регистрационен номер; 7./ стоп ляв; 8./ панел заден ляв; 9./ задна маска; 10./ решетка дясна; 11./ конзола дясна; 12./ конзола лява на задна броня; 13./ панел заден десен; 14./ леген за резервно колело; 15./ под багажник; 16./ абсорбер на задна броня; 17./ греда основа на задна броня; 18./ облицовка на задна маска; 19./ постелка на под багажник; 20./ колан преден ляв на водача; 21./ колан преден десен на пасажер; 22./ решетка дясна в задна маска; 23./ ключалка на пета врата; 24./ камера и тониране, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба ищецът Р.И. твърди, че на 08.10.2020г. при управление на собствения си автомобил марка ”Пежо 207”, рег. № ***, на Автомагистрала ”Тракия”, на 165 км. бил ударен от водача на товарен автомобил ”Ивеко”, рег. № ***, управляван от Т.П., застрахован в ЗАД ”ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, който не е възприел временната организация на пътя, както и че на посоченото място се извършват ремонтни дейности, поради което не намалил скоростта на движение и последвал удар в задната част на МПС, в резултат на който са причинени материални щети. Доколкото между двамата водачи е имало съгласие по обстоятелствата, при които е настъпило произшествието бил съставен двустранен констативен протокол. Настъпилите увреждания били установени от застрахователя на виновния водач, който след извършен оглед е заплатил обезщетение в размер на 1 383,70 лв., чиито размер не позволява на ищеца да възстанови собствения си автомобил в същия вид и качество и с нови и оргинални части, като преди увреждането, което обуславя и интересът му от предявяване на осъдителна претенция.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД ”Далл Бог Живот и Здраве”, е депозирал писмен отговор, с който признава, че ответникът е застрахован по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” за обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 05.01.2020г. до 04.01.2021г., че е бил уведомен от Р.И. за настъпилото произшествие, както и че представители на застрахователя са извършили оглед и определили застрахователно обезщетение в сочения размер, което е получено от увредения. Ответникът оспорва механизма на настъпване на произшествието, както и че вредите по собствения на ищеца автомобил са настъпили от процесното ПТП и размерът им. В условие на евентуалност при доказване на основанието се поддържа, че е налице ”тотална щета”, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност при съобразяване със запазените части. Настоява се за отхвърляне на осъдителната претенция, ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на 3 останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Безспорно е между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 08.10.2020г. в Република България на Автомагистрала ”Тракия” 165 км. е настъпило пътно - транспортно произшествие с участието на Т.П., собственик и водач на товарен автомобил ”Ивеко”, рег. № *** и Р.И., водач и собственик на лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ***. Двамата водачи – Т.П. и Р.И. са съставили и подписали двустранен констативен протокол за ПТП, като в раздел 12, „Обстоятелства“ от съставения протокол, участниците са отразили, че водачът на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ***, е ударил в задната част лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ***, причинявайки деформации в задната част на собственото на ищеца МПС. Отбелязано е изрично в протокола, че виновен е водачът на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ***.

Ответникът признава, че към деня на произшествието, водачът на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ***, е бил застрахован в ответното дружество по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 05.01.2020г. до 04.01.2021г.;

Безспорно е и, че застрахователят е бил уведомен за произшествието, а негови служители са извършили оглед на лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ***, при който са удостоверени щетите по него в нарочно съставени 2 броя описи – заключения.

Безспорно е, че застрахователят е определил и изплатил на увреденото лице Р.И. застрахователно обезщетение в размер на 1 383,70 лв.

От изслушаната и приета пред първата инстанция САТЕ и съответно допълнителната такава пред въззивната инстанция, като и двете не са оспорени от страните и съдът ги кредитира, се установява, че действителната стойност на лекия автомобил към датата на произшествието е 6 400 лв. Установява се от проведената допълнителна САТЕ, че стойността на ремонта по средни пазарни цени за оригинални части и труд възлиза на 7 124,52 лв., а за алтернативни части и труд – 6 875,22 лв. Цената, за която автомобилът би могъл да бъде изкупен за скрап е 261,36 лв., като друга цена за запазени части вещото лице не е в състояние да определи. От изявлението на експерта в съдебно заседание се 4 установява, че удостоверените от застрахователя щети могат да настъпят при описания в двустранния констативен протокол механизъм.

От правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ (Обн., ДВ, бл. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 1 януари 2016 г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.