Решение № 28 от 19.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20234001000175 по описа за 2023 година С решение № 260011 от 26.05.2023г. по т.д. № 188/2018г. по описа на ОС-Плевен са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. Л. П. искове както следва: 1.срещу ЕТ „Б.- М. Н.“ с правно основание чл. 40 ЗЗД да бъде признато, че сделката за покупко-продажба, сключена с нотариален акт № 193, том 3, рег.№ 4057, дело 553/ 05.12.2013г. на нотариус И. И., рег.№ 007 на НК, с район на действие РС-Плевен, е недействителна по отношение на представлявания по същата продавач Е. П. по отношение на ½ ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на сделката; 2. срещу „Б. 82“ ООД-с.Садовец с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху ½ ид.ч. от 72 бр. недвижими имоти /земеделски земи/, описани в нотариален акт № 193, том 3, рег.№ 4057, дело 553/ 05.12.2013г. на нотариус И. И., рег.№ 007 на НК, с район на действие РС-Плевен, и в договор за покупко-продажба на търговското предприятие на едноличен търговец, сключен между ЕТ „Б.-М.

Н.“, като продавач, и „Б. 82“ ООД като купувач, с нотариална заверка на нотариус И.И. по акт№ 65, том1, рег.№ 864/ 13.03.2014г.; 3.срещу ЕТ „Б.-М.

Н.“-с.Садовец с правно основание чл.87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба на недвмижими имоти, обективиран в нотариален акт № 1

193, том 3, рег.№ 4057, дело 553/ 05.12.2013г. на нотариус И. И., рег.№ 007 на НК, с район на действие РС-Плевен, по отношение на ½ ид.част от имотите, предмет на договора; 4. срещу ЕТ „Б.-М. Н.“-с.Садовец с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 411000лв., представляваща компесаторно обезщетение, съответстващо на половината от стойността на 72 бр. недвижими имоти /земеделски земи/ по балансовата им стойност към 28.02.2014г., описани в нотариален акт № 193, том 3, рег.№ 4057, дело 553/ 05.12.2013г. на нотариус И. И., рег.№ 007 на НК, с район на действие РСПлевен, и в договор за покупко-тродажба на търговското предприятие на едноличен търговец, сключен между ЕТ „Б.-М. Н.“, като продавач, и „Б. 82“ ООД като купувач, с нотариална заверка на нотариус И.И. по акт№ 65, том1, рег.№ 864/ 13.03.2014г.; 5. срещу Б. М. Н. от с.Садовец с правно основание чл.

284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 23500 лв., представляваща половината от продажната цена на недвижимите имоти, предмет на сделката по нотариален акт № 193, том 3, рег.№ 4057, дело 553/ 05.12.2013г. на нотариус И. И., рег.№ 007 на НК, с район на действие РС-Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба.

Присъдени са разноски.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Е. Л. П. чрез пълномощника адв.С.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Счита за неправилен и несъответстващ на събраните по делото доказателства изводът на първоинстанционния съд, че към момента на сключване на сделката отношенията между страните по нея били безконфликтни и общата им цел била да се развива извършваната от тях дейност, а не да се увредят интересите на ищцата. Счита, че с оглед предмета на делото е неотносимо установяването на отношенията в семейството.

Счита, че недобросъвестността следва да бъде установена в резултат на анализ от съда на поведението на страните, а не чрез свидетелски показания.

При събиране на гласните доказателства съдът е нарушил установената от закона преклузия, нормата на чл.164 ГПК, и диспозитивното начало. В резултат на това е направил неправилна оценка на събраните по делото гласни доказателства, респ.-неправилни правни изводи относно действителността на сделката. Съдът не е оценил и явната заинтересованост 2 на св.И.-Н.а и П. и не е съобразил очевидното им противоречие с останалия доказателствен материал, и неправилно е кредитирал същите. Неправилен бил и изводът на съда, че показанията на св.И.-Н.а съответства на останалия доказателствен материал по делото, след като същите противоречат на приложената медицинска документация. Неправилно били кредитирани и показанията на св.П., който също бил заинтересован и нямал и преки наблюдения върху отношенията в семейството, тъй като работел в гр.София.

Счита, че следва да бъдат кредитирани единствено показанията на св.А. като преки, непосредствени и житейски логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.Излага доводи в подкрепа на тезата, че целта на процесната сделка е била да се лиши жалбоподателката от имущество, който извод се налагал от поведението на страните и необосновано съдът приел, че целта била друга-да се получат субсидии по европейски програми. Счита, че намерението за увреждане се установява от факта на договаряне сам със себе си и от последващите действия на приобретателя по прехвърляне на процесните имоти. При изследване целта на сделките съдът е отказал незаконосъобразно да уважи искането на ищцата по чл.176 ГПК за даване на обяснения от ответниците. Неправилен и незаконосъобразен бил изводът на съда, че установената нееквивалентност на престациите не била значителна и увреждаща. Счита, че договарянето при значителна нееквивалентност на престациите следва да бъде ценено и през призмата на многобройната медицинска документация за силно влошеното здравословно състояние на жалбоподателката. Поведението на ответниците при сключване на договора било преценено повърхностно и незадълбочено.

Жалбоподателката се е позовала и на привидното изявление на пълномощника й за получено плащане на продажната цена и като се счете, че той е нейн син, счита това му поведение за силно морално укоримо, на фона на силно влошеното й здравословно състояние. Поддържа се тезата за сключване на договора във вреда на ищцата, тъй като освен, че той е сключен при явно неизгодни условия за продавачите, съобразно конкретната икономическа обстановка и на цена, 4,5 пъти по-ниска от средната пазарна цена, но и предоставените права на пълномощника са упражнени превратно, като цялото имущество на ищцата на практика безвъзмездно е било прехвърлено на едноличния търговец на нейния съпруг, от което безспорно са произтекли вреди за нея. Сочи, че изричното овластяване по чл. 38 ЗЗД, без да 3 се означи видът на сделката на разпореждане, не означава, че упълномощителят е приел една продажба да не се извърши по най-добрия за него начин, и задължава представляващия да действа в интерес на своя представител.Неправилно били ценени като относими към спора и приложените нот.актове за прехвърлени други недвижими имоти за периода 2011-2013г. След като пълномощникът бил изразил волеизявленията на двамата продавачи и на купувача, субективният елемент за увреждане се презюмирал. Счита, че неправилно е отхвърлен и искът по чл.108 от ЗС.Оспорват се изводите на съда по иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД. Неправилно съдът приел, че плащането на единия съпруг имало погасителен ефект за двамата кредитори, като неправилно бил приложен чл.75 ал.2 ЗЗД.Позовава се на чл.24 от СК. Неправилен бил изводът на съда, че към момента на извършеното плащане жалбоподателката разполагала с ключ от касата за съхранение на парични средства, тъй като този извод се основавал на недопустими гласни доказателства. При наличието на данни за влошени отношения между съпрузите, счита, че не е приложима презумпцията на чл.

75, ал. 2 ЗЗД. По тези съображения следва да се приеме, че купувачът не е доказал плащането на задълженията си към двамата кредитори по процесната продажба, купувачът се явява неизправна страна, поради което искът за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се явява основателен. Счита с оглед на това за основателен и искът по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на компесаторно обезщетение.Оспорва се правната квалификация на предявеният иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, като се сочи че тъй като не е имало сключен договор за поръчка, то претенцията следва да се квалифицира по чл.

45 ЗЗД. Твърди се, че пълномощникът на ищцата не е дал отчет за извършената от него сделка, нито за получената обща продажна цена от 47000 лв. Моли въззивният съд да отмени изцяло решението и да постанови друго, с което да уважи предявените искове в заявената поредност като основателни и доказани. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е подаден от говор на въззивната жалба ответниците по нея ЕТ „Б.-М. Н.“, „Б. 82“ №№№ и Б. М. Н., чрез пълномощника адв.Г.Г.. Оспорва се жалбата като неоснователна по изложени за това подробни доводи и молят въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски, направени пред въззивната 4 инстанция.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове: 1.срещу Е Т „Б.-М. Н.“ с правно основание чл.40 ЗЗД за прогласяване по отношение на ищцата недействителността на сделката за покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 193 от 05.12.2013г. на нотариус И.И. в частта за 1/2 ид. част от прехвърлените имоти поради споразумяване на нейния пълномощник и купувача в нейна вреда; 2. срещу „Б. 82“ ООД с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху придобитите по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014 г., сключен между него и ЕТ „Б. - М. Н.“, 1/2 ид. част от имотите по договора, описани и в нот.акт № 193 от 05.12.2013г. на нотариус И.И., при условията на кумулативно съединяване; 3 . при условията на евентуалност срещу ЕТ „Б. М. Н.” с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№ 193 от 05.12.2013г. на нотариус И . И . , по отношение на 1/2 ид. част от имотите поради неизпълнение задължението на купувача за заплащане на продажната цена на ищцата ; 4. срещу ЕТ „Б.-М. Н.“ с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение в размер на 411000лв.-кумулативно съединен ; 5. при условията на евентуалност срещу Б. М. Н. с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за заплащане от него в качеството му на пълномощник на сумата 23500 лв., представляваща половината от получената продажна цена на имотите по процесния договор, обективиран в нот.акт № 193 от 05.12.2013г. на нотариус И.И..

От фактическа страна се установява следното:

Не се спори от страните и се установява от събраните по делото доказателства, че М. Й. Н. и Е. Л. П. са съпрузи от 14.03.1981 г. /у-ние за 5 граждански брак, издадено въз основа на акт № 154/14.03.1981 г. на ОбНС Плевен/, чийто брак е прекратен с решение № 2186/22.12.2016 г. по гр.д. № 7406/2016 г. на РС-гр.Плевен, като от брака си имат роден един синответникът Б. М. Н., а от предходен брак ищцата има друг син-А. А.. С пълномощно рег. № 8445/07.11.2013 г. и заверено съдържание № 8446/07.11.2013г., М. Й. Н. и Е. Л. П. упълномощават сина си Б. М. Н. да продава, дарява, заменя, на когото намери за добре и за цена, каквато прецени, включително да договаря сам със себе си, или с лица, от които е упълномощен на друго основание, съгласно чл. 38 ЗЗД, съсобствените на упълномощителите недвижими имоти-земеделска земя, придобити по време на брака им, както и да получава продажната цена-в брой или по банков път, да преупълномощва изцяло или с част от гореизброените права други физически и юридически лица, като пълномощното се тълкува разширително в полза на упълномощените лица. Пълномощното е със срок до края на текущата 2013 година. От приложения по делото нотариален акт № 193, том 3, дело № 553/2013 г. на нотариус И. И., се сутановява, че на 05.12.2013 г. М.