Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 95 от 04.12.2023, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Търговско дело 20/2023
Вид
Протокол № 95
Подписан
04.12.2023
В сила
04.12.2023
Състав
Десислава Георгиева Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 291 · Наказателен кодекс
  • чл. 296 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 95 гр. Силистра, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Петрова Търговско дело № 20233400900020 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ИЩЕЦ: Г. Р. И. – редовно призована, явява се лично.

ИЩЕЦ: М С. М – редовно призован, не се явява. За него се явява АДВ. Г. И., надлежно упълномощена и приета от съда отпреди.

ИЩЕЦ: М. А. М – редовно призована, не се явява. За нея се явява АДВ. Г. И., надлежно упълномощена и приета от съда отпреди.

ОТВЕТНИК: „АРАСШУГАР“ ЕООД – редовно призовани, не се явява законен представител. Явява се АДВ. Р. Ч. , упълномощена и приета от съда отпреди.

ВЕЩО ЛИЦЕ: С. Д. С. – редовно призован, явява се.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. И. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ч. – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА , че делото е отложено от предходно съдебно заседание с допусната ССЕ. Депозирано е заключение в срок.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице по назначената ССЕ.

Снема самоличността на вещото лице:

С. Д. С. – 48-годишен, с висше образование, неосъждан, без родство със страните по делото.

СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Поддържам изцяло заключението си.

АДВ. Ч. – Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. И. – Имам няколко въпроса към вещото лице: Инвентарната книга за дълготрайните активи, с която разполага дружеството, на приложение №5 от заключението, е с дата 31.12.2023г. Това техническа грешка ли е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Предполагам, че е техническа грешка, трябва да е 31.07.2023г.

АДВ. И. – В тези активи амортизациите за кои периоди са отчетени – за 2023г. или от въвеждането от 2021г. до 2023г.?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – В оборотната ведомост е начислена 2 амортизация, която е за периода от началото на годината до 31.07.2023г., значи само за 2023г.

АДВ. И. – Защото на мен ми се струва висока тази стойност – повече от половината стойност е амортизации. Това само за 6 месеца, може ли?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Не мога да отговоря, ползвал съм данните от счетоводството на фирмата.

АДВ. И. – А Вие видяхте ли ги тези активи или не?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Не, работил съм само по документи. Не съм ги видял.

АДВ. И. – В разплащателна сметка посочвате, че има 125,62 лева, а този заем, който е получил дружеството, не би ли следвало да се намира в тази сметка? Къде са тези пари, като не са по сметки?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – За този заем е сключен договор между собственика на дружеството и дружеството, като в този договор не е посочен начина, по който ще се получат средствата. Предполагам, че тези средства са платени в брой.

АДВ. И. – А Вие достъп до каса сте нямали?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Не. Пак казвам, аз работих само по документи, не съм правил ревизия на дружеството. За периода от 01.01.2023г. до 31.07.2023г. начислената амортизация е 1621,69 лева. За предходния период, това е най-вероятно за цялата 2022г., има начислена амортизация 1844,94лева. Или общо изчислената амортизация е 3466,63лева. Цитирам приложение №3 към заключението ми – Амортизация на дълготрайни материални активи.

3

СЪДЪТ към вещото лице – Това нормална стойност ли е за амортизация на такъв вид вещи?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Както направих уточнението преди малко, начислената амортизация е за година и половина на практика, което е нормално. Стойността на активите предполагам, че е нормална, но не мога да кажа с точност, това са два климатика, кухненско обзавеждане, миксер и конвектомат. Всъщност каква е пазарната им цена не мога да отговоря.

Примерно климатиците, те имат различни големини, производители. Какъвто и да е вида на вещите, това няма да промени извода ми на крайното ми заключение на основния въпрос, който ми е зададен, защото размерът на задълженията е много по-голям, отколкото стойността на вещите. Дори и по пазарна стойност, ако се продадат тези активи, те не могат да надхвърлят тези тридесет и няколко хиляди.

СЪДЪТ към вещото лице – С оглед преценката за достоверността на отразените данни в счетоводството по смисъла на чл.182 ГПК, можете ли да кажете дали сте проверили редовността на воденето на счетоводството?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Редовността, от гледна точка на редовността дружеството е подавало в края на всяка година, откакто е съществувало, в ТР годишни счетоводни отчети, от което може да се смята, че то е водило такова счетоводство, за да може да ги попълни и да ги има, но конкретни счетоводни документи не съм проверявал. Дружеството е водило счетоводна отчетност и е попълвало годишни счетоводни отчети.

СЪДЪТ към вещото лице – Кредитът, за който стана дума, само да кажете от коя дата е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – От 31.07.2023г., договор за заем е всъщност.

4

АДВ. И. – На мен не ми стана ясно – значи то е имало задължения малко повече от 5000лева към НОИ и НАП, а получава заем от 30000лева и се увеличават на 35000. Не трябва ли да намалеят с 5000, с тези пари, които са получени, да са погасени? Те не намаляват, а се увеличават. Записано е, че във връзка със задлъжняване на дружеството са отпуснати. Има задължение, получава пари, за да ги погаси, те не намаляват, а се увеличават.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Не мога да кажа какво са погасени с тези 30000. В баланса стойностите се отразяват към даден момент. Това е към 31.07.2023г. Към 31.07.2023г. състоянието на задълженията е точно това, което е посочено в баланса. Но междувременно от началото на годината до 31.07.2023г. какво се е случило, това на базата на счетоводен баланс не мога да преценя, да отговоря. В края на месец юли е прекратил дейността си, временно е спряло дейността си дружеството, и последният счетоводен баланс, който е изготвен, е към 31.07.2023г. Би следвало до настоящия момент нищо да не се е променило. В най-благоприятния случай ако е погасило задължението от 5000лева с получения заем от 30000лева, отговорът на въпроса е пак същия, че задълженията са повече. Както съм посочил в заключението дружеството на практика е свръхзадължено и най-вероятно е несъстоятелно.

АДВ. И. – Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.

АДВ. Ч. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

СЪДЪТ намира, че заключение на вещото лице е отговорило на поставените задачи, поради което следва да се приеме по делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като надлежно доказателствено средство по делото заключението на вещото лице С. Д. С. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.

5

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице С. Д. С. съгласно внесения депозит в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.

АДВ. И. – Искам да направя няколко доказателствени искания във връзка с тази експертиза. За мен остават много неясни неща. Моето искане е да се допусне обяснение на страна – едноличен собственик на капитала Х Н да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса: Щом към дата 31.07.2023г. е разполагал със сумата от 30000лева, защо не е започнал изплащане към изпълнителното дело, при условие, че е получил поканите за доброволно изпълнение на 10 май? Смятам, че това е важно, защото ако действително е разполагал с тази сума, по какъв начин я е превел на дружеството, защото ние сме запорирали към м.юни всички сметки на Х Н, те са празни. По какъв начин е финансирал и къде са тези пари, защото ги няма и в разплащателната сметка. И ако действително той ги е имал тези 30000лева, тука имаме неизпълнение на съдебно решение по чл. 296 от НК и увреда по чл. 293 – който има налични парични средства и в едногодишен срок от влизане в сила на решението не е започнал да ги погасява, по чл. 293а от НК е увреда на кредиторите. Така, че нека този човек да дойде и да каже, след като е имал 30000лева, защо не е започнал изплащане по изпълнителното дело. Тук имаме некоректни недобросъвестни действия, затова правя тези искания. За мен реално няма предаване на пари. Те пишат нещо по документи, както са го направили и в гражданското дело за Павловия иск, което аз водя, то няма отношение, но понеже това са последици от действия на този човек, реално няма отпуснат такъв заем, съществува само по документи. А той е продал за 30000 къщата си на безценица след решението на Апелативния съд и предполагам, че това са 30000. Тук има недобросъвестни действия и основание за жалба до прокуратурата. Искам да кажа, че всички действия, които е извършил този човек, са след решението на Апелативния съд, след подаване на исковата молба по ТД и реално ако той е разполагал – тук има престъпление. Ако той е разполагал с пари, на 10 май е получил поканите за доброволно изпълнение, не е започнал плащане, а към 31 юли има 30000лева. Къде са, след като ги няма по банкови сметки, реално няма пари. Всичко е фиктивно по документи. Той в момента осъществява търговска дейност, но по документи не е така, в хода по същество ще обясня.

АДВ. Ч. – Уважаема Госпожо Председател, на първо място обяснения по чл. 176 могат да се дадат, само когато отговора на въпросите е „да“ или „не“, защото в противен случай се иска разпит и то дори не е и на страна. Те искат да разпитат длъжник, който не е страна в това производство. В това производство страна е дружеството и законният представител. Законният представител на дружеството и представляващият дружеството, неговите действия са с оглед дружеството. Той няма други задължения, освен към дружеството, Това първо. Второ, затова твърдя, че такова искане е изобщо 6 недопустимо. Всички останали изявления, кое е за прокуратура, какво, има прокуратура, те са си отделно. Но конкретно в случая искане, което да касае предмета на настоящото дело, аз не чух. Искането по чл. 176 е недопустимо.

Въпроси какво е правил, как е правил и какви са тези 30000, са недопустими.

Най-малкото дружеството не е задължено лице, за да може законният представител да отговаря по този начин. Не е задължено лице.

АДВ. И. – И за още едно обстоятелство да се изясни – той е получил 30000 заем от едноличния собственик на капитала и не намаляват задълженията, а те се увеличават. Защо ги е получил? Защо 30, след като 5 да дължи? Това са действия след като са получили исковата молба. Това са последващи действия в увреда на кредиторите. Всички действия, които този човек прави, и за гражданското дело по Павловия иск и тук, това са недобросъвестни действия, заобикалящи закона.