Решение № 911 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300501217 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и сл.

ГПК.

Обжалвано е Решение №123 от 14.03.2025г. на Пловдивски РС, постановено по гр.д.№240/2024г., трети гр.с., в частта с която се осъжда М. Б. Г., ЕГН ********** от ***, по предявен иск от Д. С. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН ********** – двамата от ***, да премахне за своя сметка цялата незаконно изградена преградна стена, попадаща в площта на СОС № *** (собственост на ищците) в южната му част, която стена им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост, да владеят и ползват необезпокоявано и в пълен обем имота си; както да изгради за своя сметка преградна стена на СОС № *** по действителните му граници; се осъжда М. Б. Г., ЕГН ********** от ***, да отстъпи собствеността и предаде владението на Д. С. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН********** – двамата от ***, върху процесните 5.25 кв.м. от СОС № *** – с предназначение гараж, находящи се в южната част на същия; осъжда се М. Б. Г., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. С. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН ********** сумата 603.75 лева (шестотин и три лева и седемдесет и пет стотинки) представляваща 1 обезщетение за неизползване на 5.25 кв.м. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – с предназначение гараж, за периода от месец юли 2021 г. до месец януари 2024 г. включително, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на искова молба в съда 30.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. С постановения съдебен акт в полза на Д. С. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН ********** – двамата от ***, е присъдена сумата 1900 лева (хиляди и деветстотин) направени разноски в производството.

Жалбоподателят М. Б. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.А. П. обжалва решението на първоинстанционният съд, в горепосочените части като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата. Моли да се отмени първоинстанционния акт в обжалваните части, като вместо това въззивният съд отхвърли исковете.

Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Д. С. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН **********, чрез процесуалните им представители адв. П. П. и адв.К. Т. оспорват жалбата и наведените в нея твърдения, като изцяло неоснователни, молят да се потвърди решението на първата инстанция,в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД . Ищците Д. С. С. и С. И. С. твърдят, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. са закупили от ответника М. Б. Г. при равни права следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, представляващ апартамент на ***, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на същия административен адрес,

2 представляващ гараж в сграда, с площ 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с прилежащите части – изба № 2 с площ 15 кв.м., таван № 2 с площ от 30 кв.м.

Излагат се твърдения, че при закупуването на недвижимите имоти ответникът представил на ищците необходимите документи за гараж с площ от 20 кв.м., както и че ищците са платили продажната цена за 20 кв.м. посредством изтеглен банков заем с обезпечение ипотека върху имотите, в това число и върху гараж от 20 кв.м. След влизане във владение в имотите, ищците установили, че площта на гаража е 14,75 кв.м., а не както е по сделка 20кв.м. В тази връзка констатирали, че ответникът е преградил 5.25 кв.м. посредством разделителна стена в южната част на гаража, като отнел тези 5.25 кв.м. от гаража и е създал отделно помещение – кухня, с обособена права и обратна вода. Твърдят, че ответникът няма документи за собственост на това заградено помещение, нито строителни книжа, както и че с преграждането на 5,25 кв.м. от гаража, ответникът им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху този обект.

Твърдят, че ответникът владее и ползва тези 5,25 кв.м. от гаража без основание. Отправено е искане за заплащане на обезщетение в размер на 775лв, представляващ месечния пазарния наем от 25лв, за периода от месец юли 2021 г. до януари 2024 г. включително, в който период ответникът е използвал 5,25 кв.м. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, без да заплаща наем или обезщетение на ищците за ползването, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на ищците.

Ответникът оспорва исковете като изцяло неоснователни. Твърди, че е придобил процесния гараж чрез покупко-продажба от неговите родители и че гаражът е изпълнен в този си обем още при построяването през 1977 г., като нито ответникът, нито неговите родители са извършвали каквито и да било действия, довели до намаляване на площта му. Признава се, че при застрояването на сградата зад гаража има кухня, баня – тоалетна и стая, които са собственост на ответника и се отдават под наем. Излагат се твърдения, че в тези помещения са живеели дядото и бабата на ответника от 1977 г. до смъртта им. Навежда твърдения, че владението върху процесната площ е осъществявано явно и несмущавано от праводателите на ответника, а впоследствие и от него самия, считано от 1977 г. до момента, поради което се позовава на придобивна давност относно процесната площ.

3

Първоинстанционният съд е приел, че ищците са собственици на процесния гараж с обща площ от 20кв.м., както и че е изпълнен фактическият състав на иска по чл. 109 от Закона за собствеността, поради което уважил предявения такъв като е осъдил М. Б. Г., да премахне за своя сметка цялата незаконно изградена преградна стена, попадаща в площта на СОС № *** (собственост на ищците) в южната му част, която стена пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост, да владеят и ползват необезпокоявано и в пълен обем имота си, както и да изгради за своя сметка преградна стена на СОС № *** по действителните му граници; включително и да да отстъпи собствеността и предаде владението на Д. С. С. и С. И. С., върху процесните 5.25 кв.м. от СОС № *** – с предназначение гараж. Присъдил е и обезщетение в размер на 603.75 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищците.

Първоинстанционния акт се обжалва в частта с която са уважени исковете, като конкретни пороци на обжалвания акт не се сочат. Единственото оплакване на жалбоподателят се свежда до това, че първоинстанционния съд не е обсъдил наведеното от него възражение на придобиване по давност на процесната спорна площ, по силата на осъществявано явно и несмущавано от праводателите на ответника, а впоследствие и от него самия, считано от 1977 г. До момента, владение.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява съдебният си акт на базата на събраните такива пред първата инстанция.. След преценка им, настоящият съдебен състав изцяло

4 възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно отнесени към приложимото право. Споделят се и изводите на районният съд, По наведените в жалбата оплаквания:

За да бъде успешно проведен иска по чл.109 ЗС следва да бъде установена собствеността върху защитаваното от ищеца имущество, както и да се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: създадена пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, която е последица от неоснователно въздействие на ответника по негаторния иск /действие или бездействие/. В случай, че действията на ответника са основателни, то не би била налице хипотезата на чл. 109 от ЗС / т. 3 от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/.

Безспорно се установява от събраните доказателства, че с НА № *** г. на Нотариус А. П. с вх.рег.№ 2805, Акт 167, том 10, дело № 1685/2021 г. на СВ при РС Асеновград, че Д. С. и С. С., са закупили от М. Г.: СОС с идентификатор № *** с площ 106 кв.м. – представляващ жилище-апартамент и СОС с идентификатор № *** с предназначение гараж – с площ 20 кв.м. Жилището и гаража предмет на сделката, продавачът е закупил от родителите си през 2011 г.

Установява се от заключението на вещото лице инж. М. Г., че по данните в КК, площта на СО *** е 20 кв.м. Към настоящия момент гаража е 14.50 кв.м. Разликата между площта на процесния гараж по документи и действителната площ на място, е в резултат от изграждането на преградна стена на пет метра от входа на гаража. Площта на гаража, която е отделена с преградна стена към настоящия момент е обособена като кухненски бокс и санитарния възел, за които няма одобрени проекти за преустройство и издавано разрешение за строеж.

От показанията на разпитаните по делото свидетели и на двете страни Н. Г. К. / без родство/, С. Н. Д./ без родство/, Г. А. К./ без родство/ и П. М. Р.-Б.

/без родство/ се установява, че преустройството на гаража е направено още към 1977г, от наследодателите на ответника, който резултат от изграждането на преградна стена в процесния гараж са кухня със санитарен възел. В нея 5 живели дядото и бабата на ответника до смъртта им. Според двете групи свидетели, стената на гаража не е бутната, вътре в самия гараж единствено е изградена допълнителна преградна стена, като по този начин е намалена площта му. Според свидетеля С. Д., който има лични и преки впечатления, гаражът е тесен и в него не може да се паркира автомобил. Свидетелката П.

Б., си спомня, че е ходила в процесния имот като дете, и в гаража е виждала паркиран автомобил - марка Жигули или Лада. Установено е, че през последните години процесното помещение се ползва под наем.

Съвкупната преценка на доказателствата обосновават извода, че без одобрени проекти за преустройство и издавано разрешение за строеж площта на процесния гараж е намалена от 20 кв.м. на 14.50 кв.м, в резултат от изграждането на преградна стена на пет метра от входа на гаража и обособяването на кухненски бокс, и санитарния възел. Гаражът е възникнал като самостоятелен обект с построяване на жилищната сграда по одобрения на 09.1.1974 г. архитектурен проект на ЖСК „Рилска” – Асеновград, чийто собственик е бил наследодателят на ответника Б. М. Г.. По документи за собственост и по данните в кадастралната карта площта на гаража е 20 кв.м., с предвидени по архитектурен проект размери 2.85 м. ширина и 6.62 м. дължина. Изграденият по проект гараж е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри през 2007 г.. С нотариален акт № *** г. ответника е продал на ищците целият гараж с площ от 20кв.м., а не обособената такава от 14.50кв.м., което обстоятелство обосновава извода, от една страна, че ищците са собственици на основание продажба на обект с площ от 20кв.м., а от друга, че не би могъл ответникът да придобие преградената от процесния гараж и обособената като кухня със санитарен възел част по давност, тъй като липсва един от елементите на придобиване на имота по давност, а именно аминус. Отделно от това, не би могъл да се направи извод за самостоятелен обект на собственост, доколкото отделянето на площ от гаража е станало без никакви строителни книжа и документи, и липсват данни доколкото преградената част от гаража би могла да бъде обект на правото на собственост.