Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3430 от 28.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68998/2023
Вид
Решение № 3430
Подписан
28.02.2025
В сила
08.04.2025
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3430 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110168998 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. .., чрез пълномощника юрисконсулт Д. П., срещу П. И. Н. при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№3287/2023г. по описа на СРС, 169 състав, както следва: 3585,52 лева – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.05.2014г., сключен с „..“ АД от ... като кредитополучател и П. И. Н. като поръчител, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023г. до изплащане на вземането, 527,77 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.01.2020г. до 25.05.2022г., 634,45 лева – мораторна лихва за периода от 16.11.2020г. до 18.01.2023г.

Ищецът твърди, че ответникът подписал договор за кредит между „..“ АД и кредитополучател ..., в качеството си на поръчител, като се задължил солидарно с кредитополучателя за връщане на заемната сума от 10 000 лева на 96 месечни вноски с краен срок 25.05.2022г. Кредитополучателят изпълнил 1 само част от задълженията си по договора, като останалата дължима сума станала изцяло изискуема на 25.05.2022г. Излага, че на 31.01.2018г. бил сключен договор за цесия, с който му било прехвърлено процесното вземане.

Длъжникът бил уведомен редовно за извършената цесия и поради неплащане на дължимите суми, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за част от дължимите суми, след което подало и второ заявление, с което претендирало остатъка от главницата и дължимите лихви. Ответникът подал възражение с твърдения, че не дължи вземането. Ищецът твърди, че задължението не е погасено, поради което предявил настоящата искова молба за установяване на вземането си.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва основателността на исковите претенции. Твърди, че по делото не са представени доказателства за реалното предаване на сумата, постъпили плащания по кредита, като сочи, че не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането. Прави възражение, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на разпоредбите на чл.11 ЗПК. Възразява, че не е уведомен редовно за извършената цесия. Сочи, че с ищеца са сключили извънсъдебно споразумение за уреждане на отношенията им във връзка с процесните суми, като ищецът е приел тяхното разсрочване, съобразно погасителен план, приложен към споразумението. Твърди, че е изпълнявал задълженията по споразумението и е изплатил дължимата сума, като прилага платежни нареждания за доказване на изложеното. Оспорва дължимостта на претендираните лихви за забава, като възразява, че не е съобразен Законът за мерките и действията по време на извънредното положение. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От приложеното по настоящето дело ч.гр.д. №3287/2023г. на СРС, 169 състав, се установява, че в полза на „..“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: сумата от 3585,52 лева – главница по договор за предоставяне на 2 потребителски кредит от 27.05.2014г., сключен с „..“ АД от ... като кредитополучател и П. И. Н. като поръчител, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023г. до изплащане на вземането, 527,77 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.01.2020г. до 25.05.2022г., 634,45 лева – мораторна лихва за периода от 16.11.2020г. до 18.01.2023г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в законоустановения срок същият е подал възражение, че не дължи сумите по заповедта, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.

Сключен е между „..“ АД като заемодател и ... като заемател и П. И. Н. договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 27.05.2014г., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 10000 лв., а заемателят се задължил да го върне в рамките на 96 месеца ведно с всички дължими лихви и такси чрез ежемесечни равни погасителни вноски при годишен процент на разходите 11,34 %. Поръчителят се е задължил, в случай че кредитополучателят не изпълни своите задължения, да отговаря за същите, така както са уговорени в договора, в т.ч. и за разноските по събиране на вземането, като задължението му става незабавно изискуемо при обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Установява се от представения по делото договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г., анекс №3 от 31.01.2018г., Приложение №3 и Приложение №1Б към него, че кредиторът „..“ АД е прехвърлил вземането си срещу ... като длъжник и П. И. Н. като негов поръчител на „..“ ЕООД.

Представено е уведомление до длъжника за извършената цесия.

Представено е споразумение за разсрочване на парично задължение между ищеца и П. И. Н. в качеството му на поръчител във връзка със задължения, произтичащи от договор за кредит от 27.05.2014г., с което ответникът се съгласил да заплати доброволно сумата от 4489,36 лева, съгласно погасителния план, описан в Приложение 1 към същото. Посочено е, че П. Н. е погасил доброволно сума в размер на 1282,68 лева, като кредиторът е опростил 30% от оставащото задължение в размер на 6413,38 лева. Видно от приложения погасителен план към споразумението вноските са уговорени с 3 падеж на плащане 28 число на месеците от м.06.2021г. до м.12.2021г.

Представените разписки за изпращане на документи не удостоверяват датата, на която са получени същите.

По делото и изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и кредитира изцяло. Вещото лице след проверка в счетоводството на ищеца е установило, че по договор за потребителски кредит от 27.05.2014г. е била усвоена сума в размер на 10 000 лева на 28.05.2014г. по сметка BG23UBBS80021001104640 на .... За сумата от 2876,38 лева, дължими вноски за периода 25.01.2018г. до 25.12.2019г., мораторна лихва 720,69 лева за периода 25.01.2018г. до 15.11.2020г. била издадена заповед за изпълнение, по която били изплатени изцяло сумите. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда размерът на задължението за главница възлиза на 3585,52 лева, мораторна лихва върху нея за периода 16.11.2020г. до 18.01.2023г. в размер на 781,26 лева, както и 527,77 лева – договорна лихва за периода от 25.01.2020г. до 25.05.2022г. По делото е прието и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че ответникът е извършил плащания в общ размер от 4128,98 лева на следните дати:28.04.2021г.; 28.05.2021г.; 30.06.2021г.; 27.07.2021г.; 01.09.2021г.;

01.09.2021г.; 30.09.2021г.; 28.10.2021г.; 01.12.2021г.; 29.12.2021г.; 28.01.2022г.

Плащанията са били осчетоводени по други задължения на ответника и не са били отнесени към задълженията по сключеното споразумение. Ако бяха отнесени към него, то дължима би останала сумата от 333,39 лева.

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3287/2023г. по описа на СРС, 169 състав.

Установява се от събраните по делото доказателства, че сумата по договор за кредит е усвоена от кредитополучателя. Не се установява към кой 4 момент същият е изпаднал в забава и кога е било обявено за предсрочно изискуемо задължнието му, но ответникът е признал претендираното задължение с подписаното от него споразумение за разсрочването му.

Сключен е договор за цесия между „..“ АД и ищеца по делото, с който вземанията на кредитора по договора са прехвърлени на ищцовото дружество.

По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/.

Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението, извършено от цедента. Единственото възражение на ответника е липсата на негово съгласие за извършване на прехвърляне на вземането. Длъжникът не е страна по договора за цесия, нито се изисква неговото съгласие, съобразно закона, поради което съдът намира наведеното възражение за неоснователно.

По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване препис от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.

В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. От представените доказателства не се установява уведомлението да е достигнало до длъжника, в установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в 5 закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесия, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.

Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които е и уведомлението за цесията.

По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т.