Решение № 6013 от 06.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6013 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100509869 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на А. Т. К., чрез процесуален представител адв. Н. К., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 717/12.01.2024 г. на СРС, 24 състав, постановено по гр.д. 26 823/2022 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ е признато за установено, че същата дължи сумата от 1 911, 73 – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.02.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 258, 27 лв. – мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 30.04.2021 г., сумата от 38, 37 лв. - цена за услугата за дялово разпределение в периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.03.2022 г. по ч.гр.д.

10 539/2022 г.

1

В жалбата са наведени възражения, че в процесния период ответницата – въззивник не е била титуляр на партидата и липсва наличие на облигационни отношения между страните. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете в тази част да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. В същия са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.

Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Директ“ ЕООД не е заявило становище.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Страните са формирали спор, че въззивникът – ответник в първоинстанционното производството е титуляр на партида при ищцовото дружество.

2

Видно от съдържанието на нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./ № 73, нот. дело 473/91 г. на Първи нотариус при СРС, А. Т. К. е призната за собственик на ап. 21, находящ се в жилищната сграда № ****, комплекс „Христо Смирненски“. При тези данни по делото, въззивникът – ответник се легитимира като собственик на имота на годно правно основание.

Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Обстоятелството, че имотът е присъединен към топлопреносната мрежа се установява от предствените по делото писмени доказателства и изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза. При тези данни по делото, въззивникът – ответник е клиент на топлинна енергия и за него съществува задължение да заплащат цената на доставяната топлинна енергия.

Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на предходната наредба . Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части, топлинна енергия за отопление на имотите и БГВ по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.

Не е част от предмета на спора, че в сградата, в която се намира процесния имот е въведена системата за дялово разпределение, а индивидуалното измерване на потребление на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от „Директ” ЕООД, предвид представените документи за извършвани отчети.

При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен 3 състав намира, че безпротиворечиво е установено, че правото на собственост върху процесния по делото имот е в патримониума на ответницата – въззивник, както и че същата е в договорно правоотношение с въззиваемата страна по повод доставка на топлинна енергия. Поради което заявените в тази връзка възражения във въззивната жалба се възприемат като неоснователни от състава на съда.

При липсата на други наведени в жалбата възражения и поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на СРС, решението на първоинстанционния съд следва да потвърдено.

При този изход на спора, предвид изцяло бланкетния отговор, депозиран от въззиваемата страна и липсата на осъществено процесуално представителство, на същата не се следват разноски в настоящото производство.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 717/12.01.2024 г. на СРС, 24 състав, постановено по гр.д. 26 823/2022 г. в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ е признато за установено, че А. Т.

К. дължи сумата от 1 911, 73 – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.02.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 258, 27 лв. – мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 30.04.2021 г., сумата от 38, 37 лв. - цена за услугата за дялово разпределение в периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.03.2022 г. по ч.гр.д. 10 539/2022 г.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

РЕШЕНИЕ е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца 4

– „Директ“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 21, ап.3, секция А-Б.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5