Определение № 43 от 27.03.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Бургас, 27.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600048 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Е. Г. П., изтърпяваща наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Сливен, чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК – Сливен, срещу определение № 77/19.02.2026 г. постановено по ЧНД № 39/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на осъдената Е. Г. П. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено с влязла в сила на 29.05.25 г. присъда № 15 от 21.01.2025 г. по НОХД № 13009/2024г. на Софийски районен съд - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален „общ“ режим, с размер на остатъка към 19.02.2026 г. два месеца и един ден.

В жалбата, по повод на която е образувано производството пред настоящата инстанция, депозирана от защитника на осъденото лице в установения от закона и указан от съда срок за обжалване на съдебния акт, същият се определя като неправилен и постановен в нарушение на закона. Първоинстанционният съд се упреква в това, че безкритично и изцяло е възприел изложеното в становището на началника на Затвора - Сливен и мнението му, че не следва да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване, като е направил извод, че осъдената не е дала убедителни доказателства съобразно чл.439а от НПК.

Твърди се, че осъдената по време на престоя си в затвора няма никакви наказания, изтърпяла е повече от половината от присъдата си и има остатък около два месеца; че ходи на работа, участва във всички културно-масови мероприятия, за което има четири грамоти и че има похвала от работодателя. Счита както съдебното определение, така и становището на затворническата администрация за немотивирани, непочиващи на никакви доказателства и будещи недоумение откъде се черпи такава информация. Заявява се, че е доказала по всякакъв начин трайната си промяна, поради което се обосновава извод за наличие на всички предпоставки, за да бъде освободена. Настоява се за отмяна на атакуваното определение на Окръжен съд – Сливен и за уважаване на молбата за условното предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на остатъка на наказанието лишаване от свобода.

Постъпило е писмено възражение от началника на Затвора – Сливен по повод на депозираната частна жалба, в което същата се определя като неоснователна. Твърди се, че съдът, след като е взел предвид всички приложени доказателства по делото, правилно е оставил без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на 1 остатъка от наказанието лишаване от свобода. Сочи се, че при постановяване на определението, съда е съобразил оценката на осъдения правонарушител, плана за изпълнение на присъдата и всички приложени доказателства по делото, както и че действително не са налице доказателства за поправяне на осъденото лице т.е. необходимо е да продължи възстановяването на личността на осъдената и приобщаването й към спазване на законоустановените норми на поведение за да се постигнат целите на наказанието.

Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Заявява се, че към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт по отношение на осъденото лице безспорно е налице една от кумулативно дадените в чл.70 ал.1 т.1 от НК предпоставки, която е формална по своята същност, а именно - изискването лицето, да е изтърпяло фактически не по малко от една втора от наложеното му наказание, но за да се допусне условно предсрочно освобождаване е необходимо съдът да прецени наличието и на другата предпоставка - осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне, като тази преценка не почива на формални критерии, а се извежда от обективните данните за поведението му по време на изтърпяване на наказанието и преди всичко от данните за настъпилите промени в това поведение. Сочи се, че съгласно установената съдебна практика – ПВС №7/75 г., изм. с ПВС №8/87 г., констатацията, че осъденият е показал добро поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина, като следва да са налице категорични доказателства, че осъденият се е поправил по време на изтърпяване на наказанието и от значение са изводите за постигане на целите на наказанието са данните за промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и преценката за липсата от рискове, което е в защита и на общественият интерес. Заявява се още, че приложените по делото и анализирани писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящият момент Е. Г. П. не е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Споделя се направената от съда преценка, че предприетите спрямо осъденото лице П. корекционни мерки все още не са постигнали целения резултат, като се сочи, че е комплексна и е изведена въз основа на анализ на цялата доказателствена съвкупност, съдържаща се в затворническото досие, поради което изводът, че е необходимо да бъде продължена индивидуалната корекционна дейност е обоснован и правилен. Акцентира се, че по време на изтърпяване на наказанието са изготвени две оценки на риска от рецидив, като първоначалният такъв е бил 81 точки т.е. в средни стойности, а проблемни зони за нея са били свързани с криминалните нагласи и отношението й към престъпното поведение, към образованието, обучението и трудовата заетост, начина й на живот и обкръжението, мисловни умения и поведение. При втората актуална оценка рискът от рецидив отново е намален на 75 т., т.е. снижението е минимално, не е налице съществена промяна към неговото намаляване, поради което не може да бъде направен извод за настъпила трайна промяна в поведението и личността й. По отношение на проблемните за нея зони намалението на риска от рецидив понастоящем е незначително, като не е налице съществено изменение и в отделните показатели. Запазва се рискът от рецидив, както и горепосочените първоначално проблемни стойности, свързани с образование, обучение, трудова заетост, начин на живот и обкръжение и мисловни умения, поведение и нагласи. Аргументира се и констатация, че от съществено значение за преценката за УПО е обстоятелството, че не е налице промяна в установените в поведението й устойчиви криминални нагласи, които определят бъдещо продължаване на престъпния й начин на живот. Обосновава се извод, че на този етап не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че е приключил процесът на превъзпитаване и поправяне по време на изтърпяване на наказанието, като не може да бъде направен извод за настъпили трайни и положителни личностови промени в поведението й, както и че заложените в плана индивидуални цели не 2 са изпълнени, поради което следва да продължи пенетенциарното въздействие спрямо осъденото лице

С оглед на констатациите за липсата на една от кумулативно дадените в закона предпоставки се заявява, че частната жалба на осъденото лице следва да бъде оставена без уважение, а определението на Окръжен съд - Сливен следва да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр.чл.342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.439 ал.1 от НПК вр.чл.70 ал.1 от НК - по молба на лишената от свобода Е. Г. П. за условно предсрочно освобождаване от остатъка от търпяното от нея в Затвора – Сливен наказанието лишаване от свобода.

В рамките на проведеното пред окръжния съд съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи за изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил фактически констатации, които настоящата инстанция не намира основание да коригира, доколкото същите напълно съответстват на съвкупния доказателствен материал.

От фактическа страна безспорно е установено следното:

Лишената от свобода Е. Г. П. е постъпила в затвора на 20.06.2025 г. за изтърпяване на присъда № 15 от 21.01.2025 г., постановена по НОХД №13009/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с която й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година година за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Постановено е наказанието да се изтърпи при първоначален общ режим.

Начало на изтърпяване на наказанието: 19.06.2025 г.

Към 20.01.2026 г. осъдената П. е изтърпяла фактически седем месеца и един ден от наказанието, от работа - един месец и деветнадесет дни или всичко - осем месеца и двадесет дни.

Към 20.01.2026 г. остатъкът от наказанието й е в размер на три месеца и десет дни.

Формално право за условно предсрочно освобождаване и промяна на режима със следващия по-лек лицето е придобило съответно на 19.12.2025 г. и 20.12.2025 г.

Наказанието си търпи в затворническо общежитие от открит тип.

Лишената от свобода П. е на 34 години, субкултурален тип личност, с изразена гъвкавост, адаптивност и бърза ориентация в нова и непозната среда. Принадлежи към етноса на роми кардараши, за които джебчийството е занаят, усвояван от ранна възраст.

Находчива и организирана, осъдената умело планирала поведението си в условията на контрол и проявявала толерантност към всички изисквания на средата. По този начин се опитвала да си гарантира благоприятно и снизходително отношение към себе си и да си осигури предвидените в закона облекчения. В действителност осъдени с този профил спазвали реда и правилата в институцията, но имали устойчиви криминални нагласи и висок толеранс в живота на свобода към извършване на престъпни деяния.

Сред общността на останалите осъдени правило впечатление, че осъдената П. старателно избягвала дисциплинарно проявените лица, за да не бъде въвлечена в конфликти, в същото време сред своите се опитвала да демонстрира авторитет и да налага своето мнение. Предпочитала да общува предимно с други представители на своя етнос, където основно обменяли престъпен опит и криминални практики. В действителност 3 администрацията не можела да разчита на нея в критични ситуации или да очаква да поеме ангажименти с по- високо ниво на отговорност или натоварване.

Регистрирано било участие в културно-информационна дейност през месец декември 2025 г. на лишената от свобода П. - „Послание с песен“ по повод отбелязване на 85 годишнината от рождението на Емил Димитров.

Лишената от свобода Е. П. не била наказвана.

В провежданата индивидуално-корекционна дейност осъдената П. споделяла, че един от основните фактори подтикващи я да извършва престъпления била лошата компания.

Признавала, че най- близкото й обкръжение също е криминално проявено и толерира престъпната активност. Осъзнавала, че като представител на „кардарашката“ общност и налаганите до сега по-леки наказания, както и изтърпените в чужди затвори присъди за идентични престъпления са пренебрежими в съпоставителен план с финансовите облаги от тази активност. Това формирало извод, че криминалните нагласи са трудно преодолими и определят продължаване престъпния начин на живот.

В живота на свобода била с оскъдна и непостоянна трудова дейност. Разполагала с малък набор от качества и умения необходими за реализация на трудовия пазар. В началото от изтърпяване на наказанието си пред служителите твърдяла, че е работила в продължение на седем месеца като общ работник в заведение и един месец като чистачка в Германия. На територията на страната не притежавала трудов стаж и никога не се е регистрирала като безработна в бюро по труда.