Решение № 294 от 11.12.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Елин Пелин, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100760 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът Н. Р. Т., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. М. М. – АК П. със съдебен адрес: гр.П., бул. “....“ № 81, ет.3, ап.Б е предявил срещу ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „...“, бл.58, офис № 6 с представител А.Д.С. иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор за потребителски кредит от 28.03.2023 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, т.9, т.10, т.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност се иска, ако съдът приеме договора за действителен да обяви за нищожна клаузата на параграф 5 от Договора за потребителски кредит от 28.03.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 841,44 лева на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 от ЗЗП, както и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП вр. чл.24 от ЗПК.

Излага твърдения, че съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит от 28.03.2023 г., ищецът следва да върне на ответника сума в общ размер от 1278,60 лева при сума за получаване 1000.00 лева при 1

ГПР от 60,11 %, както и ГЛП от 48 % при срок на кредита от 12 месеца.

Съгласно §5 от договора в случай, че кредитополучателят в срок от три дни от подписване на договора не предостави едно от изброените обезпечения в §6, дължи неустойка в размер на 841,44 лева, разсрочена на 12 вноски, всяка в размер на 70,12 лева.

Излага аргументи относно наличието на недействителност на процесния договор на основанията на чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК според които норми договорът е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, поради липса на годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В случая не е ясно по какъв начин се формира годишното оскъпяване на заема, нито какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. В случая това не е сторено, поради което изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не е спазено.

Договорът е нищожен и поради неспазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР – чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, поради което действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

В Договора за потребителски кредит от 28.02.2023 г. е посочен ГПР в размер на 60,11 %, а съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК максимално допустимия размер на ГПР е 50 % - т.е. в случая, посочения размер на ГПР надхвърля 2 максимално установения размер посочен от закона. В случая предвид чл.22 от ЗПК, приложим и за процесното договорно правоотношение, според който ако не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като изчерпателно са изброени предпоставките, включително и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – за определяне на ГПР, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен и на това основание.

Иска се в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е действителен, да прогласи за нищожна клаузата на §5 от Договора за потребителски кредит от 28.03.2023 г. на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, доколкото е нарушен принципа на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговски взаимоотношения с цел предотвратяване несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В случая е налице накърняване на принципа на добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Клаузата за неустойка предвидена в §5 от Договора за потребителски кредит от 28.03.2023 г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 841,44 лева е в размер на 90 % от сумата на отпуснатия кредит и по този начин се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост.

Клаузата на §5 е неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на неустойка която е необосновано висока. С нея кредиторът уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, с което за заемодателя се осигурява допълнителна печалба, която увеличава стойността на договора, като води до допълнително обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.

Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, но в случая клаузата на §5 от Договора за потребителски кредит от 28.03.2023 г., не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като е част от 3 стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са изпратени на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който “София Комерс Кредит Груп“ АД чрез изпълнителния си директор А.Д.С. оспорва предявените искове за нищожност на целия договор като неоснователни и недоказани. Излага подробни аргументи в защита на доводите си, като моли съдът да отхвърли иска за недействителност на договора за кредит от 28.03.2023 г.. На основание чл.237 от ГПК прави признание на иска в частта за недействителност на клаузата на §5 от процесния Договор за потребителски кредит от 28.03.2023 г., уреждаща задължението за заплащане на неустойка.

С отговора на исковата молба се прави възражение за прихващане като се твърди, че освен настоящото дело, пред РС Елин Пелин е образувано и друго гражданско дело с предмет Договор за кредит от 01.12.2022 г. сключен между същите страни. По договора за кредит от 01.12.2022 г. предмет на гр.д.

№ 759/2023 г. по описа на РС Елин Пелин, ответникът Н. Р. Т. се е задължил да върне на дружеството сумата от 748,56 лева представляваща сбор от предоставената в заем главница и договорената върху нея фиксирана възнаградителна лихва на три равни месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 249,52 лева. За погасяване на задълженията си предмет на гр.д. № 759/2023 г. по описа на РС Елин Пелин, Н. Р. Т. е заплатил сума в общ размер от 965,85 лева на три броя вноски, като надвнесената сума, която ответникът следва да възстанови на кредитополучателя е в размер на 217,58 лева. В тази връзка „София Комерс Кредит Груп“ АД е извършила прихващане между сумата от 1162,11 лева представляваща описаната изискуема главница по процесния договор за кредит от 28.03.2023 г., която ищецът дължи, със сумата от 217,58 лева представляваща надплатената в общ размер неустойка по Договора за кредит от 01.12.2022 г. до размера на помалката от двете суми. В този смисъл се иска съдът да прихване между подлежащата на връщане на Н. Румен Т. сума по Договор за потребителски кредит от 01.12.2022 г. и вземането на „София Комерс Кредит Груп“ АД по Договор за кредит от 28.03.2023 г., като осъди Н. Р. Т. да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД сумата от 944,53 лева.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото 4 доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.146, вр. чл.143 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от 28.03.2023 г., а при евентуалност за прогласяване нищожността на параграф 5 от процесния договор.

Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени доказателства се установява, че между „София Комерс Кредит Груп“ АД и Н.

Р. Т. е налице валидно правоотношение, обективирано в сключен Договор за потребителски кредит от 28.03.2023 г. по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 1000.00 лева, като кредитополучателят Т. следва да върне на ответника сума в общ размер от 1278,60 лева при ГПР от 60,11 %, както и ГЛП от 48 % при срок на кредита от 12 месеца, а съгласно §5 от договора в случай, че кредитополучателят в срок от три дни от подписване на договора не предостави едно от изброените обезпечения в § 4, дължи неустойка в размер на 841,44 лева, разсрочена на 12 вноски, всяка в размер на 70,12 лева, дължима с ежемесечната главницата и лихви. С оглед становището на ответника изложено в отговора на исковата молба, не е спорно и обстоятелството, че клаузата на § 5 от процесния Договор за кредит за заплащане на неустойка е нищожна, и не се дължи уговореното с нея възнаграждение, като ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД прави изрично изявление, че признава иска в тази част.

Спорно е налице ли са основанията за нищожност на целия договор.

Видно от § 5 на процесния договор е, че страните са договорили обезпечение уговорено в § 4 според което, ако потребителят не осигури в срок до три дни от сключването на договора поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати или поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказващ нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50 % от стойността на отпуснатия кредит не по-нисък от 1,5 минимални работни заплати, то 5 кредитополучателят дължи обезщетителна неустойка в размер на 841,44 лева платима на 12 равни части, заедно със съответната погасителна вноска.

От представения по делото погасителен план се установява, че размерът на неустойката е разпределен на 12 вноски, всяка от които по 70,12 лева и е дължима ежемесечно заедно с размера на главницата и лихвата, като общият размер на месечната вноска възлиза на 176,67 лева.

От съдържанието на процесния Договор за потребителски кредит от 28.03.2023 г. се установяват правата и задълженията на страните по него, като може да се направи извод, че по своята същност е налице договор за потребителски кредит, който следва да отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит.

В този смисъл, спорният въпрос между страните по делото относно действителността на процесния договор следва да бъде съобразен, както с общите правила на Закона за задълженията и договорите, така и със специалните разпоредби на приложимия Закон за потребителския кредит.

Доводите на ищеца, че договора за кредит е нищожен поради неспазване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК съдът намира за основателни. С нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК е предвиден начина на формиране на годишния процент на разходите по кредита. В случая с § 5 от договора е предвидено, че дължимата неустойка по договора при липсата на предоставено обезпечение възлиза на 841,44 лева, което означава, че към оскъпяването на договора за кредит следва да се включи и дължимата вноска за неустойка, доколкото посочената клауза е неразделна част от договора.