Решение № 119 от 20.08.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. *** , 20.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20213300500208 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 23 от 23.06.2021 г. по гр.д № 20213320100160 по описа за 2021 година на РС -***, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. ***, ул. ***, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т.

3 КТ със Заповед № 1/ 04.01.2021 г. на А. Н., кмет на Община – ***, като работодател, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. ***, ул. ***, на предишната й работа в Община – ***, на длъжност ***, на основание чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА Община – ***, Булстат 000505846, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявана от кмета А. Н., да плати на Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. ***, ул. ***, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, обезщетение за оставането й без работа за срок от 6(шест) месеца, за периода 01.01.-30.06.2021 г., в размер на 4 511.40 (четири хиляди петстотин и единадесет лева, четиридесет ст.) лв., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2021 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД.

1

ОСЪЖДА Община – ***, Булстат 000505846, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявана от кмета А. Н., да плати на адвокат Р.П., АК – ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, във вр.с чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно защита на Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. *** по делото, в размер на 1 195.80 (хиляда сто деветдесет и пет лева, осемдесет ст.) лева.

ОСЪЖДА Община – ***, Булстат 000505846, със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявана от кмета А. Н., да плати по сметка на Районен съд – *** разноските на съда по производството в размер на 90.00 (деветдесет) лв. - за изготвената съд. счетоводна експертиза, както и държавна такса в размер на 180.46(сто и осемдесет лева, четиридесет и шест ст.) лева – по уважения осъдителен иск за плащане на обезщетение, и 80.00 (осемдесет) лева – по иска да отмяна на уволнението като незаконно.

Недоволен от това решение, останал жалбоподателят Община – ***, която чрез Кмета, го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, и се постанови решение с което исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - Т. Ш. Р., чрез пълномощника си адвокат Р.П. от АК - *** депозира отговор. Намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Излагат се подробни съображения. Прави възражение за прекомерност по чл.

78, ал.5 ГПК относно претендираното юрисконсултско възнаграждение от насрещната страна. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

С постановеното в последствие Решение № 293 от 09.07.2021г. по гр.д № 20213320100160 по описа за 2021 година на РС – ***, по реда на чл. 247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 23 от 23.06.2021 г. по гр.д № 20213320100160 по описа за 2021 година на РС – ***, в което на стр. 5 (л.185 РС) след края на третия диспозитив: „ОСЪЖДА Община – ***, Булстат 000505846, със седалище и адрес на управление в гр.

***, представлявана от кмета А. Н., да плати на Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. ***, ул. ***, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, обезщетение за оставането й без работа за срок от 6(шест) месеца, за периода 01.01.- 30.06.2021 г., в размер на 4 511.40 (четири хиляди петстотин и единадесет лева, четиридесет ст.) лв., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2021 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД.“, вместо точка „.“, да се чете запетая „ , “ и допълнение: „като ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в тази му част, на основание чл. 242, ал. 1, предложение последно ГПК.“.

2

И срещу това решение е депозирана жалба от Община – ***, чрез Кмета. Излагат се подробни съображения, че решението е неправилно и незаконосъборзано, тъй като не са били налице законовите предпоставки за допускане на предварително изпълнение на решението. В жалбата се твърди, че е неправилен и незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 242, ал.1 ГПК, в случай когато ответник е Община. Сочи се, че предпоставките, при които съдът може да допусне предварителна изпълняемост на невлязло в сила първоинстанционно решение, са изчерпателно посочени в чл. 242, ал.2, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В тези хипотези по преценка насъда ищецът може да бъде задължен да представи надлежно обезщетение, с оглед възмездяване на понесени от ответника вреди от неоснователно принудително изпълнение, което следва да бъде гарантирано за Община ***. Сочи, че няма гаранции, че при евентуално отхвърляне с влязло в сила решение на исковете ответницата ще може да възстанови процесните суми.

Насрещната по жалбата страна - Т. Ш. Р. не депозира отговор на тази жалба.

В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, за въззивника Община *** се явява пълномощника гл. юрисконсулт С. Г., която поддържа жалбите си и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призововането, въззиваемата страна – Т. Ш. Р. се явява лично и с пълномощника си адвокат Р.П. от АК - ***. Пълномощникът намира и двете жалби за неоснователни и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения и претендира адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция по реда на чл. 38, ал.2 във вр. чл. 36, ал.2 ЗА.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба срещу Решение № 23 от 23.06.2021 г. по гр.д № 20213320100160 по описа за 2021 година на РС - *** е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като 3 по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

В частта, с която се допуска предварително изпълнение по чл. 242, ал.1 ГПК, решението е с характер на определение, поради и което в този му част се обжалва с частна жалба. Настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба срещу решение № 293 от 09.07.2021г. постановено по реда на чл. 247 ГПК, следва да се приеме не като въззивна жалба срещу решението, с което е допусната поправката, а като частна жалба срещу частта от решението, с която е допуснатото предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал.1 ГПК.

Това е така защото в жалбата не се инвокират оплаквания, че не са били налице предпоставките по чл. 247 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, а се излагат единствено доводи по същество, че не са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение по чл. 242, ал.1 ГПК срещу Община ***. Тази жалба също е допустима, а по същество основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцата Т. Ш. Р. е предявил против ответника Община *** обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл. 225, ал.1 КТ.

На официалния сайт на Министерство на труда и социалната политика,

Агенция по заетостта https://www.az.government.bg/pages/nacionalna-programa-aktivirane-naneaktivni-lica/ е публикувана НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА "Активиране на неактивни лица". Същата е утвърдена със Заповед на министъра на труда и социалната политика № РД01/396 от 25.04.2008 г., изменена със Заповеди на министъра на труда и социалната политика № РД01-13 от 12.01.2010 г., № РД01-26 от 19.01.20113., № РД01-38 от 18.10.2012 г., № РД01-4 от 03.01.2014 г., № РД01-948 от 30.12.2014 г., № РД01-505. от 11.07.2017 г., № РД01-1020 от 21.12.2017 г., № РД01-659 от 15.08.2018 г. и № РД-06-33/1.09.2020 г.

На 12.10.2015г. е сключен Договор за заетост № 705-0236-15-22016, на осн. чл. 30б, ал.1, т.2 ЗНЗ и утвърдена на основание чл. 31, ал.5 от ЗНЗ Национална програма „Активиране на неактивни лица“, компанет 1 „Работа с неактивни лица“. Договора е сключен между Агенция по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ в гр. *** като възложител и Община *** като работодател. Посочен срок до 31.12.2017г. Към същия е приложен и списък на наетите лица в който са отразени имената на настоящата ищца /л. 93-96 РС/. В последствие са сключвани анекси, с които предоставените суми са увеличавани, както и е продължаван срока на договора /л. 97-100 РС/.

Въз основа на горепосочения Договор, Агенция по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ –ДБТ- *** изпратила до Община *** Насочващо писмо с изх. № 60 от 14.10.2015г. С него за заемане на работно място с код по 4

НКПД 3359-3021, длъжност „***“, с местонахождение гр. ***, била препоръчана ищцата /л.161 РС/.

Въз основа на горното, между страните по делото бил сключен Трудов договор № *** г. /л.82 РС/, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ - за определен срок, като ищцата е изпълнявала длъжността „***, ***”, с код по НКПД 33593021, с място на работа в Община - ***, считано от 15.10.2015 г. до 31.12.2017 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 430.00 лева, договорен в размер на 20 работни дни платен годишен отпуск. С последващи допълнителни споразумения №№ *** г. /л.155 РС/ и *** г. /л.14 РС/ са увеличени, размерите на трудовите възнаграждения на ищцата. С допълнително споразумение № 4/ 29.12.2017 г., /л. 150 РС/ срокът на договора е променен от 31.12.2017 г. на 14.10.2018 г. Не се оспорва от ответника твърдението на ищцата, че след изтичането на договорения срок - 14.10.2018 г., ищцата продължила да работи на същата длъжност за което получавала трудово възнаграждение.

По делото е прието допълнително споразумение № ***г., в което е отразено, че срокът на договора изтича на 31.12.2018г. /л. 75-78 РС/, както и допълнително споразумение № ***г., в което е отразено че срокът на договора изтича на 31.12.2020г. /л.74 РС/. Същите са подписани от страна на работодателя, но не са подписани от страна на работника и между страните няма спор, че тези споразумения не са породили правни последици. По делото е приобщена декларация от ищцата с нотарилно удостоверяване на подпис с рег. № 110 от 08.01.2019г. на нотариус С. С., рег. № 004 на НК, район на действие РС *** /л. 73 РС/. Със същата ищцата декларирала, че към 08.01.2019г. представеното й допълнително споразумение № ***г. издадено от Община *** и подписано от завеждащ „Личен състав“, ръководител „ТРЗ“ и кмета на Общината не е подписано от ищцата Т.Р..

На 28.01.2019 г., между страните е сключено Допълнително споразумение *** /л. 149 РС/, в което е отразено увеличение на трудовото възнаграждение на ищцата за изпълнението на същата длъжност, както и е определен нов срок на действие на договора – изтичащ на 31.12.2020 г.

На 19.02.2020 г., между страните е сключено Допълнително споразумение № 12 /л. 148 РС/, по силата на което отново е увеличено трудовото възнаграждение на ищцата за изпълнението на същата длъжност, както е запазен срока на действие на договора – изтичащ на 31.12.2020 г.