Решение № 63 от 05.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000501 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 3708/19.07.2024г. на „АВРОРА 11“ ЕООД- гр. Шумен, ЕИК 204038185, представлявано от управителя И.И., срещу решение № 24/18.04.2024г., постановено по т. д. № 98/2021 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „ГО ГРИЛ“ ООД, ЕИК 200991542, със седалище и адрес на управление: гр.

Лясковец, обл. Велико Търново, общ. Лясковец, ул. „Васил Левски“ № 164, представлявано от управителите С.В. и М.Р., сумата от 58 991.03 лв., от които: сумата 18 604.44лв., представляваща сбор от неизплатената част от дължима цена на доставени стоки и текуща такса по франчайз договор (ежемесечно възнаграждение по чл. 3, ал. 5 от договора), по фактури № № 40385/04.11.2018г., 40413/06.11.2018г., 40444/08.11.2018г., 40473/10.11.2018г., 40505/12.11.2018г., 40533/14.11.2018г., 40565/16.11.2018г., 40587/18.11.2018г., 40616/20.11.2018г., 40646/22.11.2018г., 40677/22.11.2018г., 40706/24.11.2018г., 40735/26.11.2018г., 41137/20.12.2018г., 41631/24.01.2019г., 42740/09.04.2019г., 43315/17.05.2019г., 43433/17.05.2019г., 43642/04.06.2019г., 43818/17.06.2019г., 44887/20.08.2019г., 45938/24.10.2019г., 45976/27.10.2019г., 46086/03.11.2019г., 1

46177/10.11.2019г., 46727/20.12.2019г., 46883/02.01.2020г., 47234/30.01.2020г., 47361/08.02.2020г., 47418/13.02:2020г., 47436/14.02.2020г., 47537/22.02.2020г., 47726/11.03.2020г., 47785/12.03.2020г., 47855/18.03.2020г. и 48063/10.04.2020г., издадени по сключен между страните договор за франчайзинг № 16017 от 01.05.2016г., и сумата 40 386.59 лв., представляваща неустойка за забава, предвидена в чл. 3, ал. 7 и чл. 13, ал. 2 от договора, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на исковата молба– 09.09.2021г. до окончателно й заплащане.

В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, в резултат на които въззивникът е бил лишен от възможността своевременно да направи възражение за неподсъдност на спора на сезирания съд по силата на клауза за договорна подсъдност, да направи искане за отвод на решаващия съдия, както и доказателствени искания. Твърди се и необоснованост на решението и необсъждане на релевантни факти, в това число и че ищецът е отказал да предоговори условията на сключения между страните договор за франчайз заради епидемията от Ковид 19 и обявеното извънредно положение. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и отхвърляне на исковете.

Претендира се и възлагане на направените съдебно- деловодни разноски за две инстанции на насрещната страна. Към жалбата са приложени преписи на писмени документи, част от които не са заверени за вярност, но не е направено искане за приемането им във въззивното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез органния представител на дружеството- въззивник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „ГО ГРИЛ“ ООД представя отговор, чрез адвокатите П. М. и С. А. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Шуменският окръжен съд е бил валидно сезиран с искова молба на „Го грил“ ООД- гр. Лясковец, ЕИК 200991542, с която са предявени срещу 2

„Аврора 11“ ЕООД- гр. Шумен, ЕИК 204038185, следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове: 1./ с правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо ЗЗД, за присъждане на сумата 18 604.44лв. (след изменение на първоначално предявения размер), претендирана като дължима незаплатена част от цена на доставени стоки по сключен между страните договор за франчайзинг № 16017 от 01.05.2016г. и текуща такса- ежемесечно възнаграждение по чл. 3, ал. 5 от договора, за които задължения са издадени в периода от 04.11.2018г. до 10.04.2020г. посочените по- горе 36 бр. данъчни фактури, и 2./ с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 40 386.59лв., претендирана като дължима от ответното дружество част от неустойка за забава (наказателна лихва), предвидена в чл. 3, ал. 7 и чл. 13, ал.

2 от договора, в размер на 0.3 % от дължимата сума за всеки ден забава, считано от датата на посочената в съответната фактура падеж, до предявяване на исковете. Предявени са и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва върху исковите суми, считано от датата на завеждане на исковата молба– 09.09.2021г., до окончателното погасяване на задълженията.

В исковата молба се твърди, че между ищеца „Го грил“ ООД в качеството на франчайзодател, и ответника „Аврора 11“ ЕООД в качеството на франчайзополучател, е сключен договор за франчайзинг № 16017/01.05.2016 г., за срок от седем години, по силата на който франчайзодателя предоставя на франчайзополучателя правото да осъществява продажби на месни продукти и други хранителни стоки под фирменото наименование „GO GRIL“, както и права за ползване на оборудвано търговско съоръжение за продажби на дребно, находящо се в гр. Шумен, кръстовището на бул. „Велики Преслав“ и ул. „Съединение“, и доставя съответните стоки под формата на полуфабрикати срещу задължението на ответника да заплаща възнаграждение за предоставените му права и доставените стоки, съобразно уговореното с договора. Излага се, че от м. ноември 2018 г. ответникът е преустановил погасяването на паричните си задължения за цена на доставени стоки в обекта и ежемесечни възнаграждение в размер на 4 % от брутните приходи съгласно чл. 3, ал. 5 от договор за франчайзинг № 16017/01.05.2016 г. за поддържане на работещ бизнес модел. Твърди се също, че към датата на предявяване на исковата молба ответникът не е погасил паричните си задължения въпреки изпратените в предходен период две покани- нотариална покана, връчена на 07.05.2020г., и втора покана, изпратена чрез телепоща изх. № 107 на 3

21.12.2020г., получена на 31.12.2020г.

Ответното дружество, представлявано от управителя И.Р.И., представя отговор в рамките на двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, с който е заявено становище за неоснователност на исковете. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор за франчайзинг, че отношенията между дружествата по повод на изпълнението му тях са влошени от 2018 г. поради допусната от дружеството забава относно изпълнението на паричните задължения, произтичащи от договора.

Ответникът твърди, че за преодоляване на забавата е постигната договореност с франчайзодател, неговият обект да бъде зареждан със стока само след авансово плащане в размер на 120% от сума, включваща 100% от стойността на предстоящата доставка на стоки и 20%- за погасяване на стари задължения.

Въз основа на тази договореност, според ответника, ищецът не е имал основание да издава фактури за доставени стоки в обекта преди да му бъде платена сума в размер на 120 %. Излага се също, че ищецът е доставял некачествени стоки, с което не е изпълнил задължението си като франчайзодател и това е попречило на ответника да изпълни задълженията си по договора; позовава се и на ограниченията, наложени по повод разпространението на Ковид-19, като обективни обстоятелства, попречили на ответника да реализира продажбата на стоките, осигурени му от ищеца, който не се съгласил да се подпише споразумение за предоговаряне на условията по договора. По повод изложеното в исковата молба, че договорът е развален с едностранно изявление на ищеца- франчайзодателя, се релевира насрещно твърдение, че всъщност договорът е развален от ответникафранчайзополучател с уведомление от 05.05.2020г. поради отказ на насрещната страна да изпълни предложенията по предходно уведомление от 03.04.2020г. и да подмени стоки с изтекъл срок на годност, с което е прехвърлена финансовата тежест от нереализирана стока на „Аврора 11“ ЕООД. По тези съображения ответникът счита, че сумите, които следва да се приспаднат от задълженията по фактурите за текущо възнаграждение и цена на доставени стоки, са значително по-големи по размер от депозита от 8 000 лв. Направено е и възражение за нищожност на клаузата за мораторна неустойка, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и морала.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд 4 намира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Твърденията за произтичащи от сключен договор за франчайзинг парични вземания за текущи възнаграждения по договора, цена на доставени стоки и мораторна неустойка, очертават активна и пасивна легитимация на страните по спора като положителна процесуална предпоставка за правото на иск на неудовлетворен кредитор с парично вземане към съконтрагент по търговска сделка. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до съда искане, исковете са правилно квалифицирани от окръжния съд като такива с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба съдържа основно оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с връчването на преписи от исковата молба и приложенията на „ Аврора 11“ ЕООД и призовки за насрочените съдебни заседания, които според въззивника него са нарушили правото му на защита и са попречили да направи възражение за неподсъдност на спора на сезирания съд поради приложима клауза за договорна подсъдност и искания по доказателствата, както и за отвод на съдията, постановил решението.

По повод на всички оплаквания за допуснати процесуални нарушения настоящият състав намира за необходимо преди всичко да посочи, че с оглед характера на въззивното производство като инстанция по същество, а не контролно- отменителна, още от изменението с ДВ бр. 124/1997г. на ГПК /отм./, както съгласно Гл. 20 „ Въззивно обжалване” от действащия ГПК, в 5 сила от

01.03.2008г., допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд не могат да съставляват самостоятелно основание за отмяна на постановеното решение. С твърдения за допуснати процесуални нарушения жалбоподателят би могъл да обоснове доводи за ненастъпила преклузия за възражения срещу предявените искове и обстоятелствата, на които те се основават, на основание чл. 133 от ГПК, респ. чл. 370 ГПК, както и за допустимост на направени за първи път във въззивното производство искания за събиране на доказателства, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК процесуалното възражение за неподсъдност на спора поради договорна клауза за местно компетентен съд, е следвало да бъде направено от ответника най- късно с отговора на исковата молба. Отговорът с вх. № 2306/25.05.2022г., подаден от „Аврора 11“ ЕООД, представлявано от органния представител И.И., е изпратен и постъпил в съда в рамките на възстановен двуседмичен срок по чл. 367, ал. 1 ГПК. Срокът е бил възстановен от първоинстанционния съд с определение № 20/26.01.2023г., въз основа на съдържащи се изводи в мотивите на определение № 704/25.10.2022г. по в. ч. т. д. № 403/2022г. по описа на Варненски апелативен съд, образувано по частна жалба срещу определение от открито съдебно заседание на 17.05.2022г., в частта, с която е отхвърлена молбата на „Аврора 11“ ЕООД за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба, като в тази част определението е обезсилено. В тази връзка, обстоятелството, че съдията първоначално е постановил съдебен акт за отказ за възстановяване на срок, а след постановяване на съдебен акт от инстанционен контрол, е уважил искането по чл. 64, ал. 2 ГПК, без да има указания в този смисъл от въззивната инстанция, не съставлява индиция за „предубеденост“ в какъвто смисъл са неоснователните оплаквания в жалбата.