Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 329 от 13.12.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1523/2021
Вид
Решение № 329
Подписан
13.12.2021
В сила
21.12.2021
Състав
Елена Радева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично при закрити врати заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Албена Люб. Ламбева Спасова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20211100901523 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В молбата си „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че е вписано в ТРРЮЛНЦ на 26.02.2009година. Осъществява търговската си дейност в сферите на рекламата, връзки с обществеността, маркетинг, предоставяне на консултантски услуги, търговско представителство и посредничество.

Твърди, че на 02.07.2021 година е получило покана за доброволно изпълнение на изискуемо парично вземане от Я.Ц., явяващ се цасионер на вземането. Твърди, че това изискуемо парично задължение произтича от договор за заем, сключен с „К К.“ ЕАД на 25.02.2009 година в размер на 58 000 лева, впоследствие цедиран на 31.05.2019г. остатък по заем, общо в размер на 20 091,89 лева(главница от 14 900 лева и лихва от 5 191,89 лева) на „А.А.С.“ ЕАД, впоследствие цедирано вземане на 07.02.2020г. за остатък от заем в размер на 19 665,39 лева(13 900лева – главница и 5 765,39лева лихва) на К.П.Г., впоследствие цедиран остатък по него от 14 833,06 лева (12 900лева- главница и 1 933,06 лева) на Я.Ц..

Молителят твърди, че падежът на задължението е настъпил на 15.06.2021 година, съгласно анекс към договора от 25.02.2011г. Твърди, че не оспорва наличието на това задължение.

Молителят твърди, че не е в състояние да изпълни задължението си, което е парично и изискуемо и това е така, поради влошено финансовоикономическо състояние на дружеството. Твърди, че дружеството е в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, поради което и подава молбата по чл.625 ТЗ

1

Твърди, че в последната година не осъществява търговска дейност и не генерира приходи, поради извънредната обстановка в страната и в света.

Дружеството не разполага с достатъчно краткотрайни ликвидни активи, които да послужат да покриване на краткосрочните му задължения. Твърди, че има вземания от около 6 000 лева от клиенти и парични средства по депозити.

Същевременно има задължения в размер на 15 627,43лева. Генерира загуба, която е в общ размер на 15 000 лева. В обективна невъзможност е да покрива краткосрочните си задължения и затрудненията му не са временни, тъй като не осъществява дейност, липсват активи и това прави затрудненията с траен и необратим характер.

Липсва възможност дружеството да се оздрави, както и условия за продължаване на дейността му.

Моли съда да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Към молбата страната е представила списък на кредиторите, съобразно който дружеството има задължения към Я.Т.Ц. в размер на 14 833,06 лева (главници и лихви - необозпечени) и към едноличния собственик на капитала К.П.А. в размер на 794,37 лева- лични средства за “захранване на каса“ необезпечено.

Представен е договор за заем от 25.02.2009 година, сключен между „К К.“ ЕАД, ЕИК *******, в качество на заемодател и настоящия молител „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, в качество на заемател, по силата на който заемодателят се е съгласил да предостави на заемателя заем в размер на 50 000 лева, при уговорена годишна лихва в размер на 5,5% върху сумата по заема (чл.4) със срок на връщане на заетата сума до 25.02.2010 г.

Страните са уговорили последиците от неточно изпълнение на задължението на заемателя и др.

На 08.02.2010 година към този договор е сключен анекс №1, с който условията на споразумението се променят, чрез изменение на размера на предоставената заемна сума от 50 000 лева на 58 000 лева, както и промяна на срока за връщане на заетата сума от 25.02.2010 г. на 25.02.2011 година.

На 03.06.2019 г. заемателят и настоящ молител е получил уведомление от своя кредитор, че по силата на договор за цесия от 31.05.2019 година, вземането произтичащо от договора за заем е прехвърлено на „А.А.С.“ ЕАД, който се явява нов кредитор на вземането, произтичащо от заемната сделка в размер на 14 900 лева главница и 5 191,89 лева договорна лихва.

На 10.02.2020 г. заемателят и настоящ молител получава от „А.А.С.“ ЕАД уведомление, че по силата на договор за цесия от 07.02.2020 г., сключен с К.П.Г., вземането, произтичащо от заемната сделка е прехвърлено на преждепосочения, който се явява кредитор за сумата от 13 900 лева – главница и 5 765,39 лева договорна лихва.

На 07.02.202 0г. е сключено споразумение между К.П.Г. и „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******, с което страните променят „условията на отпуснатия заем“ 2

(имат предвид договора за заем от 25.02.2009 г. и последващия го анекс), като заемателят са задължава да върне на Г. заема, ведно с лихва от 1% годишно, а всички останали договорки остават в сила.

На 12.01.2021 година заемателят и настоящ молител получава от К.П.Г. уведомление, че по силата на договор за цесия от 12.02.2021 г., сключен с Я.Т.Ц., вземането, произтичащо от заемната сделка е прехвърлено на преждепосочения, който се явява кредитор за сумата от 12 900 лева – главница и 1 933,06 лева договорна лихва.

По делото молителят е представил междинен баланс към 30.06.2021 година.

По делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна, финансовоикономическа експертиза, изготвена от вещото лице А.Т., приета от съда като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано.

Съобразно това заключение дължимата от молителя сума на Я.Ц. в размер на 12 900 лева- главница - е осчетоводена от дружеството по сметка 154/4 аналитични партида Я.Ц., а дължимите лихви в размер на 1 933,06 лева са осчетоводени по сметка 496/4 аналитична партида Я.Ц.. Общият размер на дълга е сумата от 14 833,06 лева.

Вещото лице е установило, че последно плащане по заемната сделка, на главница по договор за заем от 25.02.2009г., е извършено на 01.04.2000 г. и касае сума от 1 000 лева.

По отношение на структурата на активите на дружеството за периода 2017 – 2020г., вещото лице е констатирало следното:

За изследвания период не са осчетоводени ДМА.

Основен дял в краткотрайните активи на молителя заемат краткосрочните вземания, които за 2020 г. имат дял от 54,17% и 98,98% през 2018 г. Намалението на относителния дял на краткосрочните вземания през 2020 г. се дължи на увеличението на паричните средства по банкови сметки – 42,86%.

Съгласно балансите структурата на пасивите за изследвания период включва краткосрочни задължения, които заемат 72,73% през 2019г., 50,56% през 2017г.

Към 31.12.2020г. основен дял в структурата на задълженията е следната: към К. Г. -12 900 лева, главница и 1 928,76 лева- лихви и цедирано задължение към „П. 97 МА“ ЕАД в размер на 8 654,21лева.

В периода от 2018г. до 2020г. дружеството е ползвало банкови кредити към „ПИБ“ АД по два договора, както следва: договор за кредит от 23.04.2018г. в размер на 20 000 лева и договор за кредит от 06.12.2019г. в размер на 10 000 лева.

Двата кредита са погасени към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ, като техния относителен дял в структурата на пасивите през 2018г. е 16,33%, а през 2020г. – 15,48%.

При проверка в НАП вещото лице не е установило изискуеми публични 3 вземания на държавата към молителя.

Съобразно заключението за периода 2017 – 2020 година молителят е реализирал печалба и за изследвания период коефициентите на ликвидност на дружеството са в референтни стойности, което означава, че същото е било в състояние за обслужва краткосрочните си и текущи задължения.

Коефициентите за финансова автономност, посочени от вещото лице дават основание да се приеме, че дружеството е финансово независимо от своите кредитори.

При изследване на финансово- икономическото състояние на молителя въз основа на междинния баланс към 30.06.2021 година и оборотната ведомост към тази дата, вещото лице е констатирало, че дружеството не отчита приходи и отчита загуба в размер на 15 000 лева. Единственият приход е отписването на задължението към „П. 97 МА“ ЕАД.

Вещото лице е констатирало, че дружеството е разпределило печалба, която съгласно дадените пояснения от вещото лице в о.с.з. на 23.11.2021 година, е в размер на 36 000 лева, а съгласно оборотната ведомост – в размер на 36 355,03лева, на едноличния собственик на капитала, върху която е начислен данък дивидент от 5%. Не е отчело приходи и видно от оборотната ведомост от януари 2021 година дружеството не осъществява дейност.

Счетоводството е редовно водено. До 31.12.2020г. дружеството е рентабилно и добрите му коефициенти за ликвидност се дължат на добра нормена печалба. След тази дата дружеството не реализира приходи, които да му позволяват да покрие разходите си, включително и да плати дълга си, произтичащ от договора за заем.

В резултат на това коефициентите за ликвидност след 31.12.2020 година падат под 1-ца и дружеството не е в състояние да обслужва текущите си задължения.

Вещото лице е посочило, че задълженията на дружеството превишават с 11 000лева стойността на активите му.

Дружеството не разполага с парични средства на каса или по банкови сметки.

От служебно събраните от съда доказателства- въз основа на информация в Имотния регистър на Републиката и база-данни на МВРСДВР- отдел „ПП“ се установява, че не са налице вписвания за наличие на вещни права върху недвижимости и ППС/МПС.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Твърдението на молителя е, че е неплатежоспособен, наличността на което основание е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на търговеца.

Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са процесуалноправни и материално-правни.

По процесуалните предпоставки:

Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на 4 чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.

За уважаването и следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с активна процесуална легитимация.

Молителят твърди, че има изискуеми задължения, от парично естество, произтичащи от договор за заем от 25.02.2009 г. в размер на сумата от 14 833,06 лева.

Този дълг е надлежно осчетоводен от молителя.

Задължението произтича от договор за заем от 25.02.2009 година, като същото е изискуемо. Съобразно нормата на чл.286, ал.1 ТЗ търговска е сделка, която е сключена между търговци и е свързана с упражняването занятие от търговеца.

Сключената от настоящия молител сделка на 25.02.2009 година с „К К.“ ЕАД, ЕИК *******, представляваща договор за заем, представлява субективна търговска сделка, с оглед презумпцията на чл.286, ал.3 ГПК.

Произтичащото от нея задължение – за връщане на заетата сума, представляващо вземане на заемодателя, е цедирано на Я.Ц., същото е изискуемо и това е така, тъй като вземането на кредитора по заемното правоотношение е следвало да бъде изпълнено на заемодателя в срок до 25.02.2011 година, видно от чл.4 от анекс №1/08.02.2010 година към договор за заем от 25.02.2009година.

За периода на ползване на заемната сума, до нейното връщане, заемателят дължи уговорената лихва.

Общият размер на дълга, съобразно заключението от експертизата е сумата от 14 833,06л ева, дължимо по силата на договор за цесия от 12.01.2021 година на Я.Ц..