Решение № 2613 от 28.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2613 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100509941 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20081842 от 06.03.2023 г., постановено по гр. дело № 72036/2019 г. по описа на СРС, ГО, 59-ти състав, са били уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Р. К., Е. С. К. и Р. С. К. при условията на разделност пасивно субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че М. Р. К. дължи в личното си качество на „Топлофикация София ” ЕАД, сумата в размер на 894, 19 лева - главница, представляваща ½ част от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 16.12.2014 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 70, 86 лева мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 28.11.2014 г., както и сумата от 298, 06 лева главница, представляваща 1/3 част от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 16.12.2014 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 23, 62 лева мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 28.11.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.07.2015 г. по ч.гр. д. № 70005 по описа за 2014 г. на СРС, а по отношение на ответниците Е. С. К. и Р. С. К., че дължат на „Топлофикация София” ЕАД всеки един от тях сумата от по 298, 06 лева - главница, представляваща 1/3 част от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 16.12.2014 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 1

23, 62 лева мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 28.11.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.07.2015 г. по ч.гр. д. № 70005 по описа за 2014 г. на СРС

Със същото решение М. Р. К. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 1176,75 лв., представляваща 4/6 от сбора на направените разноски в исковото и заповедното производство ч.гр. д. № 70005 по описа за 2014 г. на СРС, а Е. С. К. и Р. С. К. са осъдени да заплатят на ищеца сумата от по 294,18 лв., представляваща 1/6 от сбора на направените разноски в исковото и заповедното производство ч.гр. д. № 70005 по описа за 2014 г. на СРС.

Със същото решение е било прекратено производството по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Р. К., Е. С. К. и Р. С. К. при условията на разделност пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като в тази си част решението, имащо характер на определение е влязло в сила на 07.04.2023 г.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която установителните искове са били уважени, са постъпили въззивни жалби от ответниците М. Р. К., Е. С. К. и Р. С. К., с идентични оплаквания, поддържайки че вземането на ищеца е било погасено по давност съгласно чл. 111 ЗЗД, както и че в нарушение на процесуалния закон СРС е съединил /групирал/ делата. Изтъкват, че представените от ищеца писмени доказателства били съставени от ищеца и не установявали точното количество доставена от ищеца топлинна енергия, като следвало да се вземе предвид, че съседите от блока получавали по-ниски сметки. Липсвали и доказателства за периодични отчети, а ищецат не бил представил в официален документ размера на технологичните разходи, а протоколът от ОС бил подписан само от 13 души. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, излагайки подробни съображения.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техев сървисис“ ЕООД, в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Оплакването, че вземането на ищеца е погасено с изтичането на кратката три годишна давност е неоснователно. В конкретния случай теченето на погасителната давност се прекъсва не с предявяване на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, а с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (16.12.2014 г.) – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК - „Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение”). Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК съдържа фикция, посредством която правните последици от настъпването на определен юридически факт се прилагат към случай, в който такъв факт със сигурност не е настъпил. Този законодателен подход се използва с оглед запазването или създаването на социална справедливост, когато е оправдано (според законодателя) определени правни последици да настъпват в случаи, в които правопораждащите ги юридически факти не са настъпили. Такъв е случаят с чл. 422, ал. 1 ГПК. Моментът на подаване на исковата молба е известен, безспорно е, че той следва момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Но законодателят е преценил, че за дата на подаване на исковата молба ще се счита датата на подаване на заявлението, макар да е очевидно, че двете дати не съвпадат. Разпоредбата цели да предзапази интересите на кредитора от изтичането на погасителната давност за вземането му.

Неоснователно е и оплакването, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд е присъединил гр.д. № 45667/2016 г. към гр.д. № 72036/2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 213 ГПК когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. В конкретния случай и по двете цитирани дела страните са идентични, вземанията които твърди ищецът произтичат от едни и същи правопораждащи факти, като само периодите, по които се претендират вземанията са различни, поради което са били налице процесуалните предпоставки за присъединяването на гр.д. № 45667/2016 г. към гр.д.

№ 72036/2019 г.

Що се касае до наведеното във възивната жалба оплакване дали и какво количество 3 топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло и начина на изчисляване следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по присъединеното гр.д. № 45667/2016 г. СТЕ, което не било оспорено от ответницте при изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период е на стойност 1788,41 лв. Тази сума представлява сбора между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че не е установено по делото, че заключенията на вещото лице по изслушаната СТЕ е невярно по смисъла на чл. 291 НК, още повече, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Техем сървисис“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.

От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба методология.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че за неоснователни оплакванията във въззивните жалби, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно отразеното от измервателните уреди.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за услугата дялово разпределение съдът намира следното:

По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се 4 формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.

С договора 01.11.2007 г., сключен между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД страните са договорили заплащане от „Топлофикация София“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до септември следващата година. В разпоредбата на раздел II, т. 3 страните са уговорили автоматично подновяване на договора след изтичане на първоначалния срок.