Определение № 17 от 15.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Велико Търново, 12.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500564 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 вр. чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от В. Д. М. чрез пълномощника й адвокат П. К. от САК против определение № 636 от 27.10.2023 г., постановено по гр. д. № 338/2023 г. на Окръжен съд Габрово, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство по ДП № 143/2022 г. по описа на ОД на МВР Габрово, пр. пр. № 3556/2022 г. на РП Габрово с влязъл в сила акт – присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство. Наведени са подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт като се поддържа, че за да се приложи нормата на чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилно решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Твърди се, че ДП е в ранна фаза, действията по разследването не са приключили, няма привлечено лице като обвиняем, няма яснота относно нарушени правни норми в резултат на разследването.

Поддържа се, че не всяко непозволено увреждане е престъпление, поради което в правомощията на гражданския съд е да установи налице ли са 1 основанията за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ като изследва с всички допустими доказателствени средства какъв е механизма на увреждането. Позовава се на съдебна практика на ПАС в тази насока. Поддържа се, че гражданският съд не е обвързан от постановените в ДП актове и може да приеме за установени различни факти, като при несъответствие между крайните актове в гражданското и наказателното производство е възможно да се осъществи извънинстанционен контрол от ВКС по арг. от чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК. Поддържа се, че съдебната практика на ВКС е постоянна и приема еднозначно, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза, какъвто не е настоящия случай или в досъдебната му фаза, но когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въвъдени твърдения в исковото производство и не е налице хипотезата на чл. 124 ал. 5 от ГПК за установяване на престъпното обстоятелство самостоятелно от гражданския съд. Позовава се на съдебна практика на ВКС в тази насока. Прави се заключение,че независимо от твърденията в исковата молба /ИМ/ за извършени от водача на лекия автомобил престъпни действия по делото няма данни за извършени такива, поради което и при липсата на привлечено лице в ДП не може да се приеме, че е налице обусловеност на предмета на гражданското производство от развитието на наказателното ДП. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока за отговор по частната жалба насрещната страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД, гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. И. изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Поддържа се, че с ИМ се претендира обезщетение за вреди от деликт, който с оглед твърденията в ИМ разкрива признаците на престъпление и по делото са налице данни за образувано ДП.

Счита, че евентуалната присъда на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд при условията на чл. 300 от ГПК. Позовава се на практика на ВКС и ПАС, в която се приема, че гражданското производство се спира при условията на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат решаващо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези 2 обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното определение и да остави частната жалба без уважение като неоснователна.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Габровският окръжен съд е сезиран с ИМ от В. Д. М., депозирана чрез пълномощника й адвокат П. К. от САК против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София, с която са предявени искове за заплащане на обезщетения за причинените й имуществени и неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 19.12.2022 г. в с. Драгановци. Изложени са обстоятелства, че водачът на лек автомобил м.“Мерцедес“ с рег. № ВТ65**** – Д. С. е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на което на ищцата са причинени телесни увреждания. Твърди се, че ищцата е предявила извънсъдебна застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по повод сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на посочения по-горе лек автомобил, по която е отказано определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. В ИМ се твърди, че по случая било образувано досъдебно производство ДП № 143/2022 г. по описа на ОД на МВР Габрово, пр. пр. № 3556/2022 г. на РП Габрово, което не е приключило към датата на подаването й с окончателен акт.

С отговора на ИМ ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.

И. оспорва механизма на ПТП, противоправното поведение на застрахования водач, описаните вреди, направено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице. Направено е искане за спиране на производството по делото при условията на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК до приключване на 3 наказателното ДП.

Установява се, че с определение от 27.10.2023 г. Габровският ОС е изискал справка от РП Габрово относно воденото наказателно производство, посочено в ИМ и със същото определение преди получаване на справката е спрял производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд като е съобразил предмета на делото и релевантните факти, които следва да се доказват, както и данните за висящо ДП е приел, че са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор и е налице основание за спиране на гражданското производство до приключване с влязъл в сила акт на воденото наказателно производство.

След постановяване на обжалваното определение по делото е постъпило писмо от РП Габрово, в което е посочено, че към момента разследването се води за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. "б" вр. чл. 342 ал. 1 от НК , събрани са посочени доказателства, назначена е авто-техническа експертиза, по която няма изготвено заключение и предварителното разследване продължава без да има привлечено лице в качеството на обвиняем.

При тези доказателства въззивният съд приема, че изводите на първоинстанционния съд не могат да бъдат споделени.

Съгласно разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор и е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Престъпните обстоятелства трябва да се разкрият в хода на производството, при разглеждане на делото и събиране на доказателства относно релевантните за спора факти. Налице е и актуална непротиворечива практика на ВКС, в която се приема, че исковото производство, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се спира само тогава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124 ал. 5 ГПК. ВКС приема, че идентичността на деянието и дееца се установява от данните по воденото 4 досъдебно производство и ако то е образувано срещу посочения в ИМ по чл.

432 КЗ делинквент като спрямо делинквента са извършени процесуални действия по реда на НПК, които сочат, че наказателното производство се насочва срещу него, ако има указания на прокурора за предприемането на такива действия или за привличането и разпита му в качеството на обвиняем следва да се приеме, че е налице тъждество между посочения в ИМ делинквент и извършителя на престъпното деяние, както и тъждество между деликта и деянието, предмет на наказателното производство, съответно – налице е основание за спиране на исковото производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство. В този смисъл са определение № 290/01.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., ТК; определение № 170/13.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 47/2023 г., II т. о., ТК; определение № 50010/18.01.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1996/2022 г., I т. о., ТК; определение № 440/16.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 796/2023 г., ІІ т. о., ТК, определение № 493/28.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 882/2023 г., ІІ т. о., ТК, определение № 309 от 03.07.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1 984/2019 г., III г.о., ГК, определение № 177 от 22.04.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 428/2020 г., ІІ т. о., ТК, определение № 3260/30.10.2023 г. на ВКС по к.гр.д. № 958/2023 г., ІІІ г.о. ГК и др..

В настоящият случай се претендират обезщетения за причинени вреди от настъпило ПТП, като се излагат обстоятелства за виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил м.“Мерцедес“ с рег. № ВТ65**** – Д.

С., застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество. С отговора на ИМ механизма на ПТП, противоправното поведение на водача и вредата се оспорват, като на този етап пред съда са наведени само твърдения от страните за относими факти, но доказателства за тях не са представени и не са събрани. В констативният протокол за ПТП, представен с ИМ липсва описание на механизма на произшествието и е посочено, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване.

Към момента на постановяване на определението за спиране на гражданското производство по досъдебното производство няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. При тези данни преценката на първоинстанционният съд за наличие на предпоставките на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК се явява преждевременна. Гражданският съд не е констатирал престъпни обстоятелства при разглеждането на делото и въпреки, че е е 5 възможно да е налице тъждество между деликта, в резултат на който ищцата твърди да са настъпили неимуществените и имуществените вреди и деянието, за което е образувано наказателното производство, на този етап на гражданското производство не може да се направи извод, че наказателното производство се насочва срещу делинквента, посочен в ИМ или че са налице указания на прокурора за предприемане на такива действия или за привличането и разпита му в качеството на обвиняем, което от своя страна обуславя неправилност на извода на съда за спиране на производството по реда на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК .

При тези правни изводи обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 636 от 27.10.2023 г., постановено по гр. д. № 338/2023 г. по описа на Окръжен съд Габрово, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК .