Решение № 120 от 12.04.2019, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

Гр. Перник, 12.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД

ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 456 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 39/23.04.2018 г. по гр. д. № 520/2014 г. по описа на РС Радомир, постановено в производство по делба, във фазата на извършването й, е постановено изнасянето на публична продан на УПИ, находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. Перник, ***, с площ по нот. акт 450 кв. м., а по скица – 454 кв. м. Съдът е постановил получената сума от продажбата да се разпредели между съделителите съобразно притежаваните от тях дялове от делбения имот – за Ц.Н.К. и В.О.К. – 1/6 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), за В. Г.А.-П. – 2/6 ид.ч., за Л.Н.А. и Т.А.А. – 2/6 ид. ч. в режим на СИО, и за Р.Л.А. и Й.П.А. – 1/6 ид. ч. в режим на СИО.

На основание чл. 348 ГПК е постановено изнасяне на публична продан на двуетажната масивна жилищна сграда и гараж, построени в гореописания недвижим имот, като съдът е постановил получената сума от продажбата да се разпредели между съделителите съобразно притежаваните от тях дялове от имотите, при квоти: за Ц.Н.К. и В.О.К. – 2/6 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), за Ц.Н.К. – 1/6 ид. ч., за Л.Н.А. – 1/6 ид. ч., и за Р.Л.А. и Й.П.А. – 2/6 ид. ч. в режим на СИО.

С решението са отхвърлени изцяло предявените от Ц.Н.К. и В.О.К. против Л.Н.А. и Т.А.А. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща вреди от разрушаване на съществуващата в имота масивна второстепенна сграда; с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща наем за ползване на процесния недвижим имот и по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 185.80 лв., направени разходи за изразходвана вода.

Съдът е отхвърлил изцяло и предявеният от Л.Н.А., Р.Л.А. и Й.П.А. срещу Ц.К. и В.К. осъдителен иск с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата в размер на 8 780 лв., за извършване на цялостен ремонт на покрива на жилищната сграда.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от съделителите Р.Л.А., Й.П.А. и Л.Н.А. – представлявани от адв. А.А. в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на жилищната сграда, както и в частта, с която претенцията по чл.

61, ал. 2 ЗЗД за извършен ремонт на покрива е отхвърлена. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Посочва се, че съдът е бил длъжен да осигури провеждането процедура, съгласно чл. 203 ЗУТ по отношение на делбената жилищна сграда, предвид възможността същата да бъде реално поделена на два самостоятелни етажа, за които да бъде представена и скица проект по чл. 52, ал. 1 ЗКИР. Поддържа се, че разходите за цялостен ремонт на покрива на сградата съставляват необходими разноски по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС, а не подобрения, като са изложени подробни съображения, че квалификацията на източника на спорното право като гестия, е неправилна. Иска се делбата на жилищната сграда да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, без теглене на жребий, като в техен дял бъде поставен втория етаж на жилищната сграда, а в дял на съделителите В. и Ц. К. (съпрузи) – първия етаж, както и уважаване на предявената претенция по сметки.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК съделителите В. и Ц. К. изразяват становище за частична неоснователност на въззивната жалба, със съображения, че съдът правилно е отхвърлил осъдителната претенция по сметки.

Решението е обжалвано и с въззивна жалба от В.О.К. и Ц.Н.К., в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на съсобствената жилищна сграда и гараж, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите на жалбоподателите с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 31, ал. 2 ЗС. Изразява се становище за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържат, че след като съделителите са поискали от съда да им разпредели имоти в общ дял, в съответствие с принципа за получаване на реален дял от делбеното имущество, както и с диспозитивното начало в гражданския процес, волята им е следвало да бъде зачетена. Посочват, че единственият спор между страните се отнася до изградените в имота гаражни клетки. Поддържа се, че неправилно и необосновано съдът е отхвърлил претенциите за заплащане на наем, както и за нанесени вреди в резултат от разрушаването на стопанската сграда от ответниците. Иска се отмяна на решението, като първият етаж от къщата им бъде разпределен в общ дял, а вторият – в дял на останалите съделители, както и уважаване на осъдителните парични претенции.

След осъществена процедура по чл. 276, ал. 1 ГПК становище е постъпило от съделителката В.А., която изразява съгласие с изложените във въззивната жалба правни доводи.

В частта, с която е постановено изнасянето на УПИ на публична продан, както и в частта, с която претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС на Ц. и В. К. за заплащане на консумативи за разходвана вода в размер на 185,80 лв., решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Въззивните жалби са допустими, а по същество, са частично основателни.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:

Предмет на обжалване са способът за извършване на делбата по отношение на двуетажната сграда и гараж, както и претенциите по сметки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 61 ЗЗД.

Законосъобразно районният съд е приел, че в случая способът за извършване на делбата чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК е неприложим. В тази част въззивният съд препраща към мотивите на контролираната инстанция по силата на чл. 272 ГПК, като по този начин те стават част от съжденията в настоящия съдебен акт. Същевременно съотношението между броя на имотите и квотите на съделителите в съсобствеността в случая не позволява и извършването на делбата чрез жребие. Недопустимо по този ред група съделители да получат общ дял, тъй като законът не установява правила за начина, по който ще бъде извършено теглене на жребие от група лица.

Поради липса на предпоставките за приложение на горепосочените способи, делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК. Неправилна е преценката на районния съд за неприложимост на способа в хипотезата на смесена съсобственост, възникнала не само от наследяване, но и от друг придобивен способ. Съдът може да извърши разпределение и тогава, когато броят на имотите е по-малък от броя на съделителите, ако някои от тях са се групирали така, че всяка една от групите да получи реален дял от имотите. Ако при смесена съсобственост част от съделителите изразят доброволно желание да получат общ дял, волята им следва да бъде зачетена и ако е възможно да се обособят дялове както за тях, така и за останалите съделители, делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК (в този смисъл и Решение № 158/22.03.2010 г. по гр.д. № 668/2009 г. на І г.о. на ВКС, Решение № 356/25.10.2011г. по гр.д.

№ 1508/2010г. на І г.о. на ВКС, Решение № 100/27.07.2015г. по гр.д. № 6463/2014 г. на I г.о. на ВКС). Принципът на реален дял е водещ в делбата и публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем.

В случая още в първото открито заседание след решението по допускане до делба съделителите са изразили общо съгласие да се групират с цел получаване на общи дялове, като изрично са изявили желание първият етаж да бъде възложен на Ц. и В. К., а вторият етаж – на Л., Р. и Й. А.. По делото са ангажирани доказателства, че преди предявяването на иска за делба съделителите са извършили фактическо разпределение на имотите, като етажите се ползват именно по посочения начин – първият етаж от масивната жилищна сграда се ползва от Ц. и В. К., а вторият етаж – от останалите съделители, което обстоятелство е прието за безспорно от районния съд.

Обща сграда може да се раздели по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. Съгласно представеното пред въззивния съд становище на Главния архитект на Община ***, изготвено на база документи, представено копие от одобрен проект и разрешение за строеж от 01.06.1987 г. и извършен оглед на място, обектите се ползват по посочения от съделителите начин, достъпът до тях е посредством отделни входове и двете жилища, така както са предложени самостоятелните обекти, фактически представляват самостоятелни жилища, без да е необходимо извършването на никакви преустройства. Поради това за установяването дали тези два етажа могат да бъдат обособени в отделни корпорални обекти, не е било необходимо да бъде осъществена административната процедура, предписана в чл.

203, ал. 1 ЗУТ. Фактическото съществуване на самостоятелни обекти в сградата, без необходимост от каквото и да е преустройство, изключва необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект (така и Решение № 21/11.05.2012 г. по гр.д. № 991/2011 г. ВКС, I г.о., Решение № 66/24.07.2018 г. по гр.д. № 2109/2017 г. на ВКС, II г.о., Решение № 84/25.03.2013 г. по гр.д. № 847/2012 г. на ВКС, Решение № 368/17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г.).

Основен принцип при извършването на съдебна делба е получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството на съответния съделител. Други критерии за разпределянето са създаване на минимално неудобство между съделителите, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове по арг. от т. 5 от ППВС № 7/1973 г. Несъответствието на стойностите на съставените дялове с идеалните части, притежавани от всеки съсобственик, не е пречка за поделянето на сградата. Допустимо е, реално образуваните обекти да не отговарят на идеалните части на всеки съделител в съсобствеността, а неравенството в дяловете се изравнява с пари. Смисълът на тези критерии е да не се предизвиква с начина на извършване на делбата неудобства или поне те да са в най-малък обем и да не се получава прекомерно разместване на икономически блага, т. е. да се облекчи уреждането на сметките между съделителите.

В процесния случай двата жилищни етажа фактически съществуват като самостоятелни обекти, без необходимост от извършване на никакви преустройства. Налице са доказателства за вече установен начин на трайно ползване на двата етажа, а към момента на устните състезания пред настоящата инстанция, продължава да е налице изразеното съгласие на съделителите за разпределяне на обектите в общ дял. Следователно налице са условията за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, като на Ц.К. и В.К., притежаващи права в съсобствеността съответно от 1/6 ид.ч. по наследство на Ц.К. и 2/6 ид.ч. в режим на СИО, се постави в дял жилището на първия етаж от сградата, а в общ дял на Л.А., притежаващ 1/6 ид.ч. и Р. и Й. А., притежаващи 2/6 ид.ч. в режим на СИО, се постави жилището на втория етаж на сградата.

Тъй като етажите на постройката от основното застрояване (двуетажната жилищна сграда) се разпределят между двете групи съделители по реда на чл. 353 ГПК, по този начин следва да бъде поделен и допуснатия до делба гараж. Видно от данните по делото, в. т.ч. решението по допускане на делбата и назначените СТЕ, в имота са изградени два гаража, намиращи се между жилищната сграда и улицата – с отделни входове за всеки, но функционално свързани. Единият гараж е изключителна собственост на съделителя Л.А. и не е предмет на делбата, а другият гараж е съсобствен, ползва се от Л. и Р. А., като към него е приобщено и мазе, към което се влиза през гаража. При изострени лични отношения и невъзможност за постигане на съдебна или извънсъдебна спогодба, съдът е компетентен да реши със сила на пресъдено нещо съществуващия спор, като в конкретния случай да разпредели по реда на чл. 353 ГПК постройките от допълващото застрояване – по начин, по който най-малко биха се увредили имуществените интереси на съделителите, респ. по който не биха възникнали допълнителни конфликти при ползването на делбената сграда от допълващото застрояване. Доколкото гаражът има само помощно, спомагателно значение при използването на жилищните имоти, при възлагането му в изключителен дял не следва да се взема предвид единствено по-малкото имуществено неравенство, което следва да се уравни в пари, а фактическите (вкл. и дълбоко нарушените лични) отношения между съделителите, които са в изключително близка родствена връзка (неколкократно и настоящият въззивен съдебен състав безуспешно разясняваше на страните ползите от доброволното уреждане на правния спор, предмет на делото).