Определение № 383 от 12.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Плевен, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря Н. В. Д. в присъствието на прокурора Н. В. П. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20264400200440 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 62, ал. 2, вр. чл. 65 НПК Образувано е по молба на адвокат В. В. от АК Благоевград, упълномощен защитник на обвиняемия С. Ш., с искане за изменение на прилаганата мярка за неотклонение от „Домашен арест“ в полека такава.

В съдебно заседание защитата излага съображения за наличието на нови обстоятелства, свързани със здравословното състояние на обвиняемия и установената нова семейна връзка, за която сочи доказателства – писмени и гласни. Моли мярката да бъде изменена в по-лека, защото обвиняемият е затруднен да работи и да изплаща издръжка на детето си.

Обвиняемият поддържа тезата на защитника си и също моли за по-лека мярка, като сумата на евентуална парична гаранция би могъл да събере с помощта на близките си.

Прокурорът счита, че новите обстоятелства правят възможно обмислянето на облекчена мярка, съобразно и продължителността на ограничението от настоящата.

Съдът, като обсъди молбата на обвиняемия, съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата от досъдебното производство и събраните в хода на настоящото производство, прие следното:

В производството по съдебен контрол върху продължаването на мярка за неотклонение, съдът следва да провери дали все още съществуват предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Домашен арест“, а именно 1

- обвиняемият да е привлечен в това качество за престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“, да съществува обосновано предположение за извършване на престъплението, в което е обвинен и да е налице една от опасностите, посочени в чл.63, ал.1 от НПК - опасност от укриване или от извършване на престъпление.

Актуалните обвинения срещу С. Г. Ш. след частично прекратяване с Постановление на прокурора от 01.06.2026 г. (л. 62, том VI) са за престъпления по чл.142, ал. 2, т. 6, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК , чл. 142а, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 6 НК, чл. 144, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 6 НК, чл. 144а, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК и чл. 296, ал. 1 НК.

Относно обосноваността на обвинения

Към настоящия момент не са налице основания за промяна в преценката на съда относно обоснованото предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност. Прокурорът е извършил прецизиране на правната квалификация, но деянията и тяхната тежка наказуемост и след частичното прекратяване, са запазени.

След постановяване на предходното определение не са събрани доказателства, които да разколебават фактическата основа на обвиненията.

Продължават да са налице свидетелските показания на пострадалата, подкрепени от показанията на множество други свидетели, видеотехническите и другите експертизи, както и доказателствата относно продължителното следене, натрапчивото присъствие в живота на пострадалата и нарушаването на вече наложени защитни механизми. Относно нарушенията на заповедта за защита са налице нови доказателства – окончателното съдебно решение на ОС Плевен, установено служебно от съда, с което е оставена в сила защитата по реда на ЗЗДН спрямо пострадалата Б..

Поради това съдът приема, че и към настоящия момент е изпълнено изискването на чл. 63, ал. 1 НПК за наличие на обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъпленията, за които е привлечен към 2 наказателна отговорност.

Относно опасността от извършване на престъпление

Съдът отчита, че при предходните си произнасяния е приел наличие на реална опасност от извършване на престъпление спрямо пострадалата М. Б..

Този извод е бил основан на данни за последователно и ескалиращо поведение в условията на емоционална обвързаност между обвиняемия и пострадалата, характеризиращо се с продължително следене, натрапчиво присъствие в ежедневието

, интензивен комуникационен натиск, нарушаване на съдебни и полицейски ограничения и постепенно нарастване на интензитета на посегателствата.

Съдът отчита също така и заключението на съдебната психологопсихиатрична експертиза (л. 118, том V), според което поведението на обвиняемия не се обуславя от психично заболяване или генерализирана агресивност, а е формирано в контекста на конкретните отношения с пострадалата Б.. Според вещите лица основните рискови фактори са свързани с преживяване на отхвърляне, стремеж към възстановяване на контрол в отношенията, повишена чувствителност към загуба на статус и надмощие и склонност към поддържане на конфликта като средство за възстановяване на контрол. В заключението изрично е посочено, че насилието не изглежда импулсивно, а функционално – средство за възстановяване на усещане за надмощие и контрол в отношенията.

Съдът намира, че именно този извод на вещите лица има съществено значение при преценката на новонастъпилите обстоятелства.

В проведеното съдебно заседание беше разпитана свидетелката В.М, от чиито показания се установява, че към настоящия момент обвиняемият живее на семейни начала с нея в друго населено място – гр. Д.Д.. Установява се трайно фактическо съжителство в нейния дом, в който живеят и двете деца.

Свидетелката е с висше образование, трудово ангажирана в общинска администрация, със стабилен социален статус. Връзката с тази свидетелка е възникнала на фона на усложнената динамика в отношенията с пострадалата Б..

Настъпилата съществена промяна в личната и социалната среда на обвиняемия след вземането на мярката за неотклонение. Към настоящия 3 момент неговите ежедневни социални и емоционални връзки са свързани с ново домакинство, нова партньорка и нова семейна среда.

Съдът не приема, че тези обстоятелства водят до отпадане на риска.

Данните от експертизата относно личностовите особености на обвиняемия продължават да бъдат релевантни и към настоящия момент. Поради това опасността не може да бъде определена като несъществуваща, но е налице съществено намаляване на нейния интензитет.

Решаващо значение има обстоятелството, че рисковите фактори, установени от вещите лица, са били тясно свързани с конкретната динамика на отношенията между обвиняемия и пострадалата, а не с трайна и универсална склонност към насилствено поведение спрямо неопределен кръг лица. Именно поради това настъпилата промяна в житейската ситуация на обвиняемия има пряко значение за актуалната оценка на риска.

Съдът отчита и изминалия период от време от първоначалното ограничаване на свободата на обвиняемия. През този период липсват данни за нарушения на действащата мярка за неотклонение, липсват данни за опити за осъществяване на контакт с пострадалата или за друго поведение, което да сочи непосредствена подготовка или намерение за възобновяване на предходния модел на поведение.

Наред с това продължителността на мярката и нейното значително ограничаване върху свободата на обвиняемия е от естество да има превантивен ефект върху бъдещото му поведение.

Относно пропорционалността на мярката

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека продължаването на ограничаването на свободата е допустимо само доколкото се основава на актуални и достатъчни причини, които продължават да оправдават намесата в правото по чл. 5 от ЕКПЧ.

Съдът отчита и позитивното задължение на държавата да осигури ефективна защита на пострадалите в условията на близки отношения (независимо дали същите покриват националният критерий за „домашно насилие“) и преследване чрез адекватна оценка на риска и предприемане на мерки, способни да предотвратят ескалация на насилието.

Практиката на ЕСПЧ, която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията 4 на Република България следва да бъде съобразена при решаване на въпроси, засягащи основни права и свободи на гражданите, през последните години значително еволюира по делата за домашно насилие и преследване, като вече не допуска формален подход при оценката на риска.

Изключително значимо е решението срещу България по делото Y. and Others v. Bulgaria (жалба №9077/18), постановено на 22 март 2022 г. ЕСПЧ приема, че при данни за домашно насилие и ескалиращо поведение властите са длъжни да извършат незабавна, конкретна и професионална оценка на риска, като преценят вероятността от повторно насилие, тежестта на заплахата и възможността за ескалация. Съдът подчертава, че когато рискът е висок, държавата следва да приложи мерки, които реално могат да предотвратят ново посегателство, а не само формални предупредителни действия.

В същата линия са и решенията на ЕСПЧ по делата Kurt v. Austria и Opuz v. Turkey, където е изведен принципът, че при известен на властите риск от насилие в близки отношения държавата трябва да действа превантивно, а не реактивно.

В конкретния случай и съобразно горния правозащитен стандарт, съдът прие, че към настоящия момент доказателства обосновават извод, че целите на чл. 57 НПК, включващи и ефективна защита на пострадалата, могат да бъдат постигнати и чрез по-малко интензивна намеса в правото на свобода на обвиняемия.

Съдът намира, че остатъчният риск може да бъде ефективно овладян чрез съчетаване на мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ и мярка за процесуална принуда по чл. 67 НПК, изразяваща се в забрана обвиняемият да доближава пострадалата, жилището

, местоработата и местата за социалните контакти, както и да осъществява контакт с нея по какъвто и да е начин. Тази ограничителна мярка зависи от волята на пострадалата, което налага на същата и съобразно правото й по чл. 75 НПК, да бъде информирана за това.

При такава комбинация от мерки за процесуална принуда защитата на пострадалата остава обезпечена, а намесата в правото на свобода на обвиняемия е съобразена с актуалната степен на риска и с принципа на пропорционалност.

Като съобрази тежестта на обвиненията, имущественото положение на обвиняемия и необходимостта да се гарантира участието му в наказателното 5 производство, съдът намира, че мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1000 евро е достатъчна за постигане целите по чл. 57 НПК и едновременно с това е в поносим размер с оглед материалното му положение.

Поради горното и на основание чл.65, ал. 4 вр. чл. 62, ал.2 и чл. 61 НПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на обвиняемия С. Г. Ш. с ЕГН 7308294124 по досъдебно производство № 4582/25 г. по описа на ОП - Плевен от „ДОМАШЕН АРЕСТ“ в „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ“ в размер на 1000 (хиляда) евро, с равностойност на 1955,83 лева, вносими по сметка на ОД МВР Плевен в 15-дневен срок от днес.

ДА СЕ ОСВОБОДИ обвиняемият от изпълнение на мярката за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ“ след представяне на доказателства по досъдебното производство за внесената гаранция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в тридневен срок от днес пред Апелативен съд - Велико Търново.

В случай на обжалване НАСРОЧВА открито съдебно заседание пред Апелативен съд - Велико Търново за 19.06.2026 г. о т 10:00 часа, за когато страните да се считат за редовно призовани от съдебно заседание.

ДА СЕ СЪОБЩИ на основание чл. 67а НПК на пострадалата за определението с указание, че може да поиска чрез прокурора или директно от Окръжен съд Плевен мерки за своята защита по реда на чл. 67 НПК (забрана за доближаване, за контакти и за посещение на определени места).

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 6