Решение № 7 от 07.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Кюстендил, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20251500900001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.25 ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Делото е образувано по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Свети Иван Рилски - 2003“ ООД, с ЕИК 109568877, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„Иван Вазов“ №26, подадена чрез пълномощника адв.И. Д. от АК-Кюстендил, против постановен от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията (АВ) отказ с №20220929132216/18.12.2024г., постановен по заявление с вх.

№20220929132216 от 29.09.2022г. за обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството - жалбоподател на следните актове: годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността за 2021г.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на постановения отказ, като се аргументира разбиране, че направения от длъжностното лице извод за липса на подадено заявление, изхождащо от лице, попадащо в някоя от категориите заявители по смисъла на чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, от една страна не кореспондира на факта, че към момента на подаване на заявлението за обявяване на актовете – 29.09.2022г., заявителят адв.Е.Й. е бил адвокат, надлежно вписан в АК-Кюстендил, притежаващ изрично пълномощно да подаде разгледаното заявление, а от друга страна се счита, че длъжностното лице е имало задължението служебно да провери този факт, след като към заявлението е било приложено пълномощно към адвокат. Моли се незаконосъобразният отказ за обявяване на актовете да бъде отменен и заявените за обявяване в ТР актове на дружество да бъдат надлежно обявени. Претендира се присъждане на сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Към жалбата са приложени: договор за правна помощ и представителство, пълномощно и списък с разноски.

Представен е отговор на жалбата, подаден от Агенция по вписванията, чрез гл.експерт М.П., с приложено пълномощно, в който се аргументира становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на постановения от длъжностното лице по регистрацията отказ за обявяване на актове; преповтарят се мотивите, 1 изложени в обжалвания отказ и се моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева; прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени представените документи поотделно и в тяхната съвкупност, включително, намиращите се в електронното досие на дружеството такива, намери за установено следното:

В Търговския регистър е вписано търговско дружество Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски - 2003“ ООД, с ЕИК 109568877, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„Иван Вазов“ №26, с предмет на дейност – осъществяване на болнична помощ, с управител от 2008г. насам - Е.М.Л., с капитал в размер на 5 000 лева.

На 29.09.2022г. в АВ, ТР е подадено заявление по образец, съгласно приложение №Г2 на Наредба №1/14.02.2007г. с вх.№20220929132216 за обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на горепосоченото дружество на годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността на дружеството за 2021г. вписаните данни за заявител са: Е.Д.Й. с ЕГН **********; качество – адвокат с изрично пълномощно. Към заявлението по образец са били приложени следните документи: годишен доклад за дейността, годишен финансов отчет, протокол от общо събрание, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, декларация по чл.62а от наредба №1/2007г. за водене на ТР и изрично писмено пълномощно. Видно от последното, Е.М.Л., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на МБАЛ „Св.Иван Рилски - 2003“ ООД, е упълномощил Е.Д.Й. с ЕГН ********** да го представлява пред ТД към Агенция по вписванията, където да подаде от името на представляваното от Л. дружество необходимите документи и заявления за вписване на Годишния финансов отчет за 2021г. и при необходимост допълнителни уточняващи молби.

На 13.12.2024г. длъжностно лице по регистрацията е дало указания по постъпилото заявление с вх.№20220929132216 /29.09.2022г., а именно – в срока по чл.19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ заявителят да представи подписани от ръководител и съставител приложение към ГФО и годишен доклад за дейността, с положен подпис на представляващ. Не е спорно, че дадените указания са изпълнени.

На 18.12.2024г. длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, в който е посочило, че заявител по подаденото заявление е лицето Е.Д.Й., по отношение на когото обаче е счело, че не се установява да попада в която и да било категория лица, които могат да подават заявления за вписване, заличаване и обявяване по смисъла на чл.15 ал.1 или ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ, от което е направило извод, че Е.Й. не може да бъде заявител в ТР, а вписване, заличаване или обявяване, заявени от лице, което не може да бъде заявител, е посочено, че е недопустимо. За яснота, длъжностното лице по регистрацията е изтъкнало и разликата, въведена от Закона, между лицата, които по смисъла на чл.15 ал.1 или ал.3 могат да бъдат заявители, и лицата, които по смисъла на чл.15 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, могат да бъдат приносители на заявлението. С тези доводи по обжалваното заявление е постановен отказ.

Постановеният отказ е съобщен на заявителя на 18.12.2024г., който в рамките на 7-дневния срок и в първия работен ден след почивния, в който е изтекъл срока – на 27.12.2024г., е подал разглежданата жалба. Държавна такса за обжалването не е дължима, съгласно чл.12 ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ.

Пред настоящия съд е представено удостоверение, а съдът е изискал и съответна справка, от които е видно, че към датата на подаване на заявлението – 29.09.2022г., и до 30.01.2024г. Е.Д.Й. е бил действащ адвокат, вписан в Регистъра на Адвокатска колегия – Кюстендил.

2

Окръжният съд, след като взе предвид гореизложеното, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.25 ал.1 от ЗТР и от лице, което има право на жалба - заявител в регистърното производство, имащ право и интерес от обжалването, с оглед необявяване на заявени и подлежащи на обявяване в търговския регистър актове относно дружеството.

Преценена по същество, жалбата е основателна, поради следното:

Правните аргументи, послужили като основание за постановяване на обжалвания отказ, не намират законова опора.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, включително длъжностното лице по регистрацията следва да провери и дали заявлението изхожда от оправомощено лице– чл.21 т.3. Надлежно легитимираните в регистърното производство заявители са регламентирани с изрична норма на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ, в която лимитивно са посочени лицата, които могат да заявяват вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговския регистър.

Съгласно чл.15 ал.1 от Закона, вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от: 1. търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел; 2. прокуриста; 3. друго лице в предвидените по закон случаи и 4. адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията.

Според чл.15 ал.3, обявяването в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на актовете по чл.6 ал.3 (сред които са и процесните) може да се заяви и от съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално заверено пълномощно.

Несъмнено е, че конкретното качество на заявителя, ако не произтича от обявени в ТР обстоятелства или от съдържанието на приложени документи, следва да бъде удостоверено, за да може да бъде извършена нужната проверка от длъжностното лице по регистрацията, по смисъла на посочената по-горе разпоредба на чл.21 т.3 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно – дали заявлението изхожда от оправомощено лице.

В настоящия случай, видно е от данните по делото, че заявлението е било подадено от Е.Д.Й., който се е обозначил като „адвокат с изрично пълномощно“. Изрично пълномощно в полза на Е.Й. е било приложено към заявлението и това е видно от представените документи. Неясното в случая обстоятелство е било дали упълномощеното с изрично пълномощно лице – Е.Д.Й. – е адвокат, за да попада в категорията лица по чл.15 ал.1 т.4 и да има качеството на заявител в регистърното производство.

Установяването дали упълномощеният заявител е адвокат, както е посочил в заявлението, предполага представяне на съответен документ от страна на заинтересования да получи благоприятен правен резултат. Такъв документ в конкретния случай е липсвал, длъжностното лице не е могло да извърши дължимата преценка при наличните данни, поради което е следвало да приложи процесуалните предписания на ЗТРРЮЛНЦ, уредени в чл.22 ал.5 и да изпълни там посоченото задължение, а именно: когато при извършване на проверка установи, че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дължи даване на указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба (и който в случая е бил напълно неприложим, а е следвало да тече от съобщаването на указанията). Вместо да процедира процесуално законосъобразно по посочения начин, длъжностното лице е 3 постановило отказ да обяви актовете по подаденото заявление, който е неправилен.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че разбирането на жалбоподателя, че длъжностното лице е следвало служебно да провери качеството на заявителя, не може да бъде споделено, тъй като Законът не му вменява подобно задължение, а приложимият ред за процедиране е разписан в чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Също така следва да се отбележи, че подробно обоснованото и в постановения отказ, и в отговора на жалбата разграничение между заявител и приносител на заявлението, макар и напълно вярно, е ирелевантно за случая.

Тъй като в хода на настоящото производство се установи, че към датата на подаване на заявлението – 29.09.2022г., Е.Д.Й. е бил действащ адвокат, вписан в Регистъра на Адвокатска колегия – Кюстендил, то несъмнено е, че същият е притежавал изискуемото се по смисъла на чл.15 ал.1 т.4 от ЗТРРЮЛНЦ качество и заявлението е изхождало от оправомощено лице, а именно от адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенцията по вписванията.

По изложените съображения постановеният отказ е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен, а заявлението да се върне на длъжностното лице, което – предвид осъществяването на всички останали предпоставки за обявяване на актовете, следва да стори това.

Заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски е неоснователно.

Аргументите в тази посока следват от наличието на изричната правна норма на чл.541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че в производството по обжалване съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези на чл.78 от ГПК), а именно към разпоредбата на чл.541 от ГПК. Ето защо разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Такива, с оглед основателността на жалбата, не се следват и на ответната страна.