Решение № 357 от 18.11.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. гр. Димитровград, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20245610101874 по описа за 2024 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. Ч., ЕГН:

**********, с адрес: град Димитровград, 6400, бул. Т.м., бл.** вх. ** ет. ** ап.

**, с ЛК *****, издадена от МВР – Димитровград, чрез адвокат П. С. П. – САК, срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, с която са предявени два обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл. чл.26, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.05.2022г. между доверителя му и ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № ***** от 30.05.2022г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 2600 лв. за срок от 15 месеца. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.24 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%. Договорената вноска по кредита е в размер на 223.08 лв., а общата дължима сума от потребителя – 3346.20 лв. Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 1

000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател 1 или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на неговото сключване (30.05.2022г.) на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем. Вторият договор се сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 102.92 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 15 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е формирана капитализирана вноска в размер на 326 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 102.92 лв. и вноска по кредит 223.08 лв. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 2600 лв. и за период на ползване от под 15 месеца от кредитополучателя се изисква да заплати 4890 лв., от които 3346.20 лв. към кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и 1543.80 лв. към гаранта "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. С Решение № 325 от 30.10.2024, постановено по ГД 20245610100643 по описа на Районен съд Димитровград е прогласена нищожността на Договора за потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство. По отношение на предявения осъдителен иск срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. като частичен иск от 746.20 лв., представляваща разликата между заплатената сума по прогласения за нищожен Договор за паричен заем № ***** от 30.05.2022 и чистата стойност на кредита, възлизаща на 2600 лв. По отношение на предявения осъдителен иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "Файненшъл България" ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. като частичен иск от 1543.80 лв., представляваща недължимо заплатена сума при начална липса на основание от ищеца на ответника 2

„Файненшъл България“ ЕООД по обявения за нищожен договор за предоставяне на гаранция № 1019197 от 23.09.2022г. Отговорността на ответните дружества за лихви е акцесорна и следва главните искове. Ето защо при условие, че съдът уважи главния иск, моли да се уважи и иска за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане.

След депозирана изрична молба по реда на чл.214 от ГПК за изменение на исковата претенция, съдът е уважил същата и с протоколно определение е е приел, че окончателаната фактическа искова претенция е следната: Съдът да постанови решение, с което да:

Осъди, на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН: ********** сума в размер на 722.89 лв. (седемстотин двадесет и два лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране настоящата искова молба до датата на окончателно заплащане.

Осъди, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН:

********** сума в размер на 1543.80 лв. (хиляда петстотин четиридесет и три лева и осемдесет стотинки), представляваща разликата до пълния размер на недължимо платените суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно заплащане.

Да се осъдят ответниците да заплатят направените разноски в настоящото производство ведно с адвокатско възнаграждение. На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК и с оглед дадените правомощия в адвокатското пълномощно, при евентуално уважаване на исковата претенция, моли присъдените суми да бъдат преведени по следната специална банкова сметка:

IBAN: BG45UBBS81551014243060 Титуляр: адв. П. С. П. - клиентска сметка на основание чл. 39 от ЗА.

В срока за отговор ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Петър Дамянов чрез процесуален представител юрисконсулт Мария Златанова, съдебен адрес за получаване на книжа: гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 35-46 депозира отговор, в който твърди следното: Ответникът не оспорва, че с Решение № 325 от 30.10.2024 г., постановено по гр.д. № 643/2024 г. по описа 3 на Районен съд Димитровград, сключеният можду страните договор за предоставяне на гаранция № ***** е прогласен за нищожен. Ответникът не е оспорил постановеното решение и е заплатил всички разноски, за които е осъден с това решение. До момента на подаване на исковата молба, ищецът в настоящия процес не отправял покана до „Файненшъл България“ ЕООД, самостоятелно или чрез представител, за възстановяване на платеното възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция в размер на 1 543.80 лв.. Предвид изложеното по-горе, Дружеството не оспорва, че дължи претендираната сума, която следва да се заплати в полза на ищеца, поради което на основание чл. 237 от ГПК са налице предпоставките за признание на иска. Предвид обстоятелствата, предявяването на осъдителния иск изглежда по скоро като недобросъвестно и превратно упражняване на процесуални права. В случай че постановите решение в полза на ищцовата страна, правим възражение за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв, адвокат може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие само на определени категории лица, а именно: на лица, които имат право на издръжка, или на материално затруднени лица, или на роднини, близки или на друг юрист. Дори процесуалният представител да твърди, че ищецът не може да заплати адвокатско възнаграждение за водене на делото или друго обстоятелство, за обосноваване на качеството по чл. 38 ЗАдв, то обаче по делото липсвали доказателства в подкрепа на това твърдение. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е необходимо: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, както и документ съдържаш заявление от ищеца, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и 1 липса на данни, които да го опровергават. В тази връзка моля да задължите ищеца да представи декларация за семейно и имотно състояние. Моли да се изиска служебно справки за ищеца за доходи от НАП и за имущество – от Дирекция ”Местни данъци и такси” при Общината по местоживеене. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с липсата на правна и фактическа сложност на делото.

Депозиран е отговор и от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров – изпълнителен директор чрез процесуален представител старши юрисконсулт Мария Кънева, съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, [email protected], в който се твърди следното:

Считам, че ищецът, чрез процесуалния си представител, превратно упражнява процесуалните си права. На 22.04.2024 г. ищецът е сезирал съда с искане да се 4 прогласи нищожността на договор за паричен заем № *****. Дружествотоответник, с оглед на трайната практика на ВКС, е направило възражение за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес за ищеца от установителен иск. ВКС в своята практика посочва, че разликата между осъдителния и установителния иск е в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск, съгласно практиката на ВКС, зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. „Наличието на правен интерес от предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.

Когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако ищецът не може да постигне целения правния резултат с провеждане на установителния иск, искът е недопустим.“ Решение № 31 от 14.06.2016 г. по т. д. № 3170 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение Съдебният състав, пред който се е развило и производството по гр.д. № 643/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград, оставя възражението на ответника за недопустимост на установителния иск без разглеждане. Но както се виждало от настоящата искова молба, с установителния иск по гр.д. № 643/2024 г. ищецът очевидно не е успял да постигне целения правен резултат.