Решение № 42 от 25.04.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 40/2024
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 25.04.2025
- Състав
- Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Враца, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Н. Х. при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Търговско дело №
20241400900040 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумите.
Постъпила е искова молба от В. В. В., с ЕГН **********, от гр. Враца, *** срещу „Дженерали застраховане" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Ю. К. К. и Р. Ц. Д. - изпълнителни директори.
Ищеца твърди, че на 20.10.2023 г., около 12,10 часа, на път II-81, в посока от гр. *** към гр. Монтана, се движи т. а. марка „Мерцедес", модел „1823L Аксор", с peг. № ****, управляван от В. С. С.. В района на км. 105+600 м., водачът на товарния автомобил предприема маневра „завиване наляво" за влизане в крайпътна отбивка, намираща се вляво от пътното платно за движение. В същото време, със същата посока на движение, се движи лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е270" с peг. № ****, управляван от Г. Л. Г., който предприема маневра „изпреварване" на товарния автомобил. Вследствие на така предприетите маневри, между двата автомобила настъпва страничен удар, при който лекият автомобил напуска платното за движение вляво и блъска намиращата се на отбивката пешеходка С. В. Р.. В резултат на пътния инцидент сериозно е пострадала пешеходката С. Р., която е транспортирана по спешност в „МБАЛ Д-р Стамен Илиев" АД, където по-късно на същия ден е починала. По повод произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1023-573/20.10.2023г., издаден от СПП към ОД на МВР - Монтана.
По случая е образувано ДП № 1071/2023 г., по описа на РУ - Монтана, съотв. пр. пр. № 1
1554/2023 г., по описа на ОП - Монтана. В. В. В. е брат на починалата при пътния инцидент С. Р.. Между двамата имало изключително силна връзка, която се запазила през годините.
Още от ранна детска възраст те били изоставени от своята майка, като първоначално били настанени в Дом за сираци в с. ***. Там живели до 6-7 годишна възраст заедно. Първите спомени на ищеца били свързани изцяло със сестра му, как двамата си играели, как си споделяли всичко и храна, и играчки. Въпреки че били заобиколени и от други деца, те винаги били неразделни. Впоследствие и двамата били прехвърлени в Комплекс за социални услуги за деца и семейства в гр. ***, където били все така задружни и разчитали един на друг. Година след настаняването им в комплекса двамата били прехвърлени в Дом за деца, лишени от родителска грижа в гр. Враца. В. и С. израснали заедно по домовете, без родители, като през цялото време разчитали единствено един на друг. Двамата си били взаимна опора във всеки един момент и си споделяли всичко. Когато станали пълнолетни всеки поел по своя път в живота, но близостта им останала, въпреки че вече не живеели заедно. Смъртта на близък човек винаги била много тежка. В случая ищецът загубил сестра си, която била най-близкият му човек. Той израснал с нея и не искал да признае фактът, че сестра му не е между живите. След първоначалния шок той изпаднал в депресия и се затворил в себе си и не искал да общува с околните. Загубата на толкова близък човек била обвързана с много безгранична болка, страдание и непрежалима мъка. В настоящия случай те били още по-силни, тъй като това било единственото семейство, което ищецът имал, с изключение на по-големия му брат. Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1023-573/20.10.2023 г. издаден от СПП към ОД на МВР - Монтана, който е официален свидетелстващ документ в тази си част, виновният за пътния инцидент водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката „Гражданска отговорност", сключена с „Дженерали застраховане" АД -застрахователна полица № BG/08/122002929547, валидна от 01.11.2022 г. до 31.10.2023 г.. Предвид гореизложеното, на 13.02.2024 г. ищеца подал молба с вх. № 310В003777/13.02.2024 г., по описа на „Дженерали застраховане" АД, с която претендирал изплащане по доброволен ред на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от смъртта на сестра му. Във връзка със заявената претенция, застрахователят образувал преписка № 211678346/13.02.2024 г.. С Уведомление с изх. № 310001964/05.03.2024 г., застрахователят се произнесъл с отказ по предявената претенция, тъй като счел, че от представените документи не се установява по безспорен начин, че застрахованият в дружеството водач е отговорен за настъпването на пътния инцидент.
Отделно, въпреки необичайната житейска съдба, която имали ищецът и сестра му, застрахователят счел, че техните взаимоотношения и претърпените от него моралните болки и страдания не надхвърляли по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствена връзка между брат и сестра, с което ищеца категорично не бил съгласен. Предвид гореизложеното, ищеца претендира осъждане „Дженерали застраховане" АД да плати на В.
В. В. застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие от смъртта на С. В. Р., в размер на 30 000 лева, предявен като частичен иск от 150 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени 2 вреди, считано от датата на завеждане на щетата пред застрахователя - 13.02.2024 г. до окончателното плащане на дължимата сума. Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Ответника оспорва основателността на исковата молба.
Излага, че договорната отговорност на ответното дружество е функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е налице деликтна отговорност, обаче, следва да има виновно извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на водача, от което трети лица да търпят вреди. Макар и по силата на закона вината да се презюмира, противоправността на деянието, както и причинноследствената връзка на последното с твърдените за настъпили като последица вреди, подлежат на доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения. по делото не били представени никакви доказателства, установяващи извършено противоправно деяние от страна на застрахован в дружеството водач, изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата, от което да са настъпили претендираните вреди, поради което оспорва твърденията на ищеца относно тези обстоятелства. Счита, че приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.10.2023 г., не допринася за изясняване причините за реализиране на процесното ПТП, тъй като компетентните органи, съставили цитираните документи, не са присъствали при реализиране на ПТП и не са възприели лично обстоятелствата, свързани с начина на настъпването му. Процесното ПТП настъпило вследствие на нарушение на правилата за движение от страна на водача на л.а. „Мерцедес", Модел „Е270", с рег. № ****, Г. Л. Г.. На първо място, същия извършил неправилно изпреварване, в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1, ЗДвП. Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, преди да подаде сигнал, да се убеди, че МПС-то, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В настоящия случай водачът на лекия автомобил не се съобразил с движещото се пред него превозно средство, което било с подаден сигнал за завиване на ляво. На второ място, водачът на лекия автомобил се движил с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, както и превишил максимално допустимата такава, като в този случай извършил нарушение на чл. 20, ал. 2, ЗДвП и чл. 21, ал. 1, ЗДвП. На трето място, водачът на лекия автомобил бил длъжен да упражнява непрекъснат контрол при управление на процесното МПС и своевременно да възприеме подадения мигач на товарния автомобил и да преустанови намерението си за извършване на изпреварването на движещото се пред него превозно средство, като с неизпълнение на това си задължение извършил нарушение на чл. 20, ал. 1, ЗДвП. На следващо място, водачът на лекия автомобил при приближаване на моторното превозно средство със специален светлинен сигнал бил длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, за да осигури безпрепятственото му преминаване, предвид подадения от него сигнал за извършването на маневра завиване на ляво. Счита, към момента на възникване на процесното ПТП застрахования в дружеството водач на т.а. „Мерцедес", Модел „Аксор" с рег. № **** не извършил нарушение на ЗДвП и не е виновен за настъпването на същото. В условията на евентуалност, счита, че процесното ПТП е настъпило вследствие на 3 неправомерното поведение и на двамата водачи на МПС, участвали в настъпването на събитието, с оглед извършеното от тяхна страна нарушение на правилата за движение по пътищата, при преобладаваща вина на водача на л.а. „Мерцедес", Модел „Е270", с рег. № ****, Г. Л. Г.. Счита, че процесното ПТП не би настъпило, ако водачът на лекия автомобил не е извършил неправилно изпреварване, в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, както и ако се е движил със съобразена с конкретната пътна обстановка скорост. Съдът следва да отчита поведението на всички участници в едно ПТП, довели до възникването на същото, а именно всички техни действия и допуснати нарушения, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи правилата за движението по пътищата. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта. В настоящия случай отговорността на водача на лекия автомобил е значителна, доколко на въпроса - щеше ли да настъпи вредоносния резултат, в случай, че бяха спазвани правилата за движение от негова страна, отговорът на същия най-вероятно би бил отрицателен. Счита, че в конкретния случай ищеца няма право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице, тъй като с ангажираните по делото доказателства не се установява наличието на всички нужни материално правни предпоставки получаването му. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2016 г., материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В ТР ВКС посочва и предпоставките, които следва да са налице, за да се приеме, че тези неимуществени вреди е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на ТР изрично се сочи, че правото да се получи обезщетение не е абсолютно, както за кръга лица, определен с Постановленията от 1961 г. и от 1969 г., така и на всички останали, а за да е налице „изключението" по смисъла на ТР, следва да бъде доказано кумулативното наличие на редица предпоставки за това. Анализирайки критериите, заложени в ТР за наличието на тази материалноправна легитимация, се налага изводът, че претендиращото обезщетение по изключение лице трябва посредством пълно и главно доказване да формира „несъмнен извод" у съда, че същото: е било създало трайна, близка и дълбоко емоционална връзка с починалия, съдържанието на която е годно да обуслови морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на найблизките (кръга лица очертан с Постановленията от 1961 г. и от 1969 г.); действително е претърпяло сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания; е било толкова силно привързано към пострадалия, че смъртта му е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Сериозните по интензитет и продължителност болки и страдания според ВКС предполагат установяване наличието на оправдани очаквания за взаимна грижа и 4 помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Има се предвид връзка, създадена в рамките на изключителна ситуация, следствие от особени (а не обичайните) житейски обстоятелства.