Решение № 398 от 03.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000476 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Белла България“ АД, ЕИК 115141090 срещу решение № 1506/04.11.2024 г. по т. д. № 94/2022 г., СГС, ТО, 23 състав, в частта в която, е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Мотив – 1“ ЕООД, ЕИК 131489654 иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД за сумата над 75 000 лв. до пълния размер на претендираната сума от 400 000 лв.

Въззивникът твърди, че решенето в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено.

Поддържа, че претендираната сума от 400 000 лв. не е предназначена за изграждане на изцяло нова сграда, а служи единствено за отстраняване на проявените недостатъци. Този извод намирал потвърждение в отговора на въпрос № 7 от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза. В него вещото лице изрично посочвало, че дефектите на конструкцията са отстраними, но необходимите за това разходи надхвърлят значително размера на предявения от „Белла България“ АД иск.

1

Позовава се на констатации на вещите лица, че за да се санират недостатъците на изградената от ответника конструкция, необходимо е наймалкото да се извърши частичен демонтаж на съществуващите елементи и последващ монтаж на нови, за да се гарантира надеждността и сигурността на сградата. Изтъква, че дори при само частичен демонтаж и последващ монтаж, стойността на възстановителните работи отново би надхвърлила размера на исковата претенция поради необходимостта от участие на множество специалисти и изпълнение на значителни по обем СМР.

Оспорва изложените от съда мотиви, че доколкото според експертизата възстановителните работи обхващат около 30% от конструкцията /тъй като не се засягали всички нейни елементи/, то същите следва да се изчислят върху общата стойност на конструкцията от 406 325 лв., а не само върху стойността на основната стоманена конструкция от 286 084, 50 лв.

Заявява, че първоинстанционният съд изцяло е игнорирал факта, че посочените в КСС стойности са относими за изграждане на ново съоръжение, а не за поправка на дефекти в съществуващо такова. Санирането поначало оскъпявало процеса, а освен това цените по КСС били актуални към датата на сключване на договора (31.07.2019 г.), която предхождала с повече от пет години момента на приключване на съдебното дирене в първа инстанция.

В допълнение отрича правилността на становището на вещите лица, че възстановителните работи възлизат на около 30%. От една страна липсвала яснота върху коя база е изчислен този процент, а от друга – касаело се за изключително съществени дефекти, които компрометират устойчивостта на цялата конструкция при сеизмични събития или обилни снеговалежи.

Ответникът по жалбата „Мотив -1“ ЕООД не изразява становище.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В частта, в която решението не е обжалвано, първоинстанционният съд е уважил предявения иск за обезщетение за неизпълнено гаранционно задължение, а именно, за стойността на разходите необходими за поправка на некачествено изпълнени СМР в „Хладилен център за хранителни продукти“, изразяващи се в отваряне на фуги, допускащи навлизане на топъл въздух и 2 обледеняване на хладилната камера, деламиниране на паН.те и неизпълнено антикорозионно покритие, довело до корозия на стоманените елементи на конструкцията.

С исковата молба се твърди, че освен средствата необходими за поправянето на описаните в горния иск некачествено изпълнените СМР е налице и неточно в качествено отношение изпълнение на договора за изпълнение на СМР касаещо самата конструкция на обекта, която била с недопустимо отклонение от предвиденото в строителната документация.

Според приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза в частта , изготвена от вещото лице М., въз основа на извършеното от проектанта „Кондера“ ЕООД геодезическо заснемане на анкерните групи и измерване на отклоненията на центровете им спрямо проектните оси, е констатирано, че при изпълнението на бетоновите работи са допуснати недопустими отклонения в центровете на анкерните групи, спрямо проектните. Отклонението от оста достигало до 21см, при допустимо от 10 до 30 мм., вследствие на което, при стъпването на колоните на стоманобетонните фундаменти се е получило и несъответствие на отворите за монтаж и на някой от противоветровите връзки в опорите. При създалата се ситуация изпълнителят е използвал ел. заварки за монтаж на съответната противоветрова връзка, вместо да изпълни предвидената по проект връзка с болтове и гайки. Вещото лице изтъква, че сочените от ищеца дефекти и повреди в конструкцията, като отклонения в геометрията на конструкцията – вертикално и хоризонтално изместване на основните възли; изкривяване и деформация в резултат от свързването на отделните елементи от конструкцията, изкривяването на анкерните съединения, увеличаване на отворите в опорните точки, наличието на болтове с различна дължина, не могъл да опише при проведения оглед, тъй като те представлявали подлежащи на закрИ.е работи, не били видими и било невъзможно да се установят на настоящия етап.

Експертът сочи, че технически изпълнимо е в рамките на гаранционния срок изпълнителят да демонтира Х връзките изградени в отклонение на проекта и да възстанови проектното състояние на тези връзки. Целесъобразно било да се направи от проектанта – конструктор изчислителна проверка на анкерните групи, като въз основа на установените с геодезичното измерване 3 съществени отклонения, да се установи с колко е намалена проектната и респективно експлоатационната сигурност на използваните анкери в стоманените колони.

Не може да даде отговор на каква стойност биха възлизали ремонтните СМР, необходими за отстраняване на недостатъците на конструкцията, защото тя трябвало да се определи след провеждане на техническо обследване с точни проверки и изготвяне на проект за възстановяване проектната и експлоатационна пригодност на засегнатите елементи от носещата конструкция.

В откритото съдебно заседание допълва, че изкривяването на колоните, отклонението от оста на всеки един елемент води до това, че равнинно не може паН.те по фасадата да се монтират правилно. Счита, че проблемът с паН.те може да се оправи, като се демонтират и се изгради основа за т.нар.“окачена фасада“, която да отговаря на вертикалността и хоризонталата.

По този начин, повторният монтаж на паН.те щял да елиминира допуснатите деформации при които към момента винкелите се огъват, за да се напаснат в рамките между отделните колони. Точно кой елемент, колко е отклонен обаче, можело да се установи само в хода на техническото обследване за установяване на действителното състояние.

Допуска, че е възможно, не всички елементи да са монтирани по този начин и някъде да са компенсирани недостатъците, поради което да е необходимо да се демонтира само част от фасадата, но и този извод подлежал на доказване единствено чрез специализирано обследване. Добавя, че не може да си представи, цялата конструкция да се изгражда наново. Грубо преценявал, че повредените елементи са около 30 % /с някакъв резерв/ от конструкцията. Отново категорично подчертава, че само техническо обследване от лаборатория може да установи еднозначно броя на елементите които трябва да бъдат поправени.

Според заключението на в.л. Т. замерените отклонения при монтажа на анкерните групи многократно надхвърлят изискуемите по наредбите за монтаж и приемане на СМР, поради което е трябвало проектант, строител, надзор и възложител в лицето на „Белла България“ АД да решат как да продължат строително – монтажните работи, след установяване на проблема.

Всички конструктивни недостатъци е следвало да бъдат отстранени преди 4 подписване на акт обр. 14 по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. Очевидно било обаче, че монтажът е продължил и това е рефлектирало впоследствие при монтажа на отделните елементи на стоманената конструкция и изграждането на хладилната камера. Поправката на тази грешка в настоящия момент била невъзможна за инвеститора. Недостатъците можели да се отстранят чрез частичен или цялостен демонтаж на съществуващата конструкция и последващ монтаж на нова такава, за което необходимите за реализацията средства, щели да надхвърлят многократно сумата от 400 000 лв.

В съдебно заседание вещото лице изтъква, че лошо са изпълнени конструктивните възли и ако трябва да се оправи цялата конструкция, то тя цялата трябвало да се демонтира и да се направи нова. С конструкцията нямало друг вариант за справяне. Конструкцията можела да бъде поправена само с нова конструкция. Конструкция, която не била изпълнена както трябва, влечала след себе си като проблем най – вероятно крива геометрия и от там идвал и проблема с монтажите на паН.те и изкривяването им. Пояснява, че без допълнителни анализи няма как да се каже дали конструкцията съответства на действащите нормативи или не. По строителните книжа, щом стояла, значи сградата изпълнявала нормативите. Възможно било например при силен снеговалеж конструкцията да се деформира толкова много, че да се наруши работата на хладилната камера, както и проблемните детайли да се проявят при динамични въздействия като земетресения. Вещото лице е категорично, че някой недостатъци не подлежат на отстраняване от гледна точка на геометрията на сградата, но тя можело да се ползва с тези недостатъци.

При така установеното по фактите, съдът намира от правна страна следното:

При изпълнена с недостатъци работа, разпоредбата на чл. 265 ЗЗД дава възможност на поръчващия да иска заплащане на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците или съответно намаление на възнаграждението, ако възнаграждението е заплатено и недостатъците са неотстраними. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.

Недоказано се явява твърдението на ищеца, че дефектите на сградата са 5 отстраними, но необходимите разходи за това надхвърлят 400 000 лв.

Съобразно изложените по – горе констатации в съдебните експертизи, пълно саниране на недостатъци може да се постигне само при демонтаж на сградата и изграждането на нова. Тогава според в.л. Т., разходите ще надхвърлят сумата от 400 000 лв. Тази хипотеза обаче е неотносима към обстоятелствата поддържани с иска, защото демонтажа на сградата е обективен израз на пълно неизпълнение, а последното е предпоставка за разваляне на договора, а не за обезщетение за отстраняване на недостатъците, какъвто е петитума на предявения иск.

И двете вещи лица по делото са категорични, че точен отговор за обема на недостатъците в конструкцията и отстраняването им не е по възможностите на съдебна експертиза, а може да бъде даден само от специализирана лаборатория въз основа на техническо обследване с инструментални проверки и изготвяне на проект за възстановяване. Няма гаранции с оглед процесните дефекти при изграждането на колоните, за устойчивостта при динамични въздействия, като силни снеговалежи и земетресения, но разрешението на този проблем било също в пряка връзка с цялостното проучване на сградата.

Едновременно с това, експертите заявяват, че след като сградата е въведена в експлоатация и може да се ползва, то очевидно, че тя изпълнява функциите си и въпреки, че някой недостатъци може и да не могат да бъдат отстранени, това не означава, че сградата не може да функционира. Според в.л. М., повредените елементи са около 30 % от конструкцията. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно дадено и обосновано, въз основа на което счита, че обезщетението за некачествено изпълнени работи е дължимо в посочения от вещото лице размер от 30 % спрямо стойността на конструкцията. Съобразно представената по делото количествена сметка – етап 1 към процесния договор за изпълнение на СМР от 31.07.2019 г., общата сума на СМР, включващи изграждането на опорните части, основната стоманена конструкция, стоманената конструкция за второстепенни елементи и контактно заваръчни решетъчни скари и стъпала /лист 34, том 1/ е 406 325 лв. Съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 30 % върху тази стойност на СМР и изчислено по този начин, възлиза на 121 897,50 лв. Искането за увеличение на обезщетението с инфлационния индекс на НСС представлява недопустимо изменение на иска и следва да бъде оставено без уважение.