Решение № 206 от 29.01.2014, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 292/2013
- Вид
- Решение № 206
- Подписан
- 29.01.2014
- В сила
- 17.08.2023
- Състав
- ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б."а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 152 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 194, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 199 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 203 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 203, ал.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 212 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 212, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 227 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 227, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
Р Е Ш Е Н И Е
№ 206 29.01.2014 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева при секретаря К.К. като разгледа докладваното от съдия Мавродиева гражданско дело № 292 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С.Ч.Ч., ЕГН **********, постоянен адрес в гр. Бургас против Министерството на отбраната на Република България, адрес: град С., ул. ...., с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 14 736. 89 лв., представляваща стойността на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 3 656 часа в периода от 01.04.2004 г. до 29.12.2012 г. вследствие на полагащи се и неизползвани почивки, ведно с мораторна лихва в размер на 8 392. 98 лв., дължима за всяко плащане по месеци, считано от датата на падежа – 1-во число на месеца, следващ този, през който е следвало да му заплатено възнаграждението до датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 522 лв., представляваща частично неизплатено трудово възнаграждение за периода от 12.05.2009 г. до 29.12.2012 г. или по 12 лв. за всеки от месеците в горния период, ведно с мораторна лихва в размер на 92. 70 лв., дължима за всяко плащане по месеци, считано от датата на падежа – 1-во число на месеца, следващ този, през който е следвало да му заплатено възнаграждението – 01.07.2009 г. до датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 228 лева, представляваща частично неизплатено обезщетение на основание чл. 227 от ЗОВСРБ за отработени 19 години или по 12 лв. за всяка година, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 49. 02 лева, представляваща частично неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 199 от ЗОВСРБ за 86 дни неизползван отпуск или по 0.60 лв. за всеки ден, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е назначен на длъжност „електротехник на минен заградител” в поделение на ВМС 26970- гр. Бургас на 22.02.1993 г. със звания „с. І-ва степен”. От 1998 г. бил повишен със звание “г. с.” и назначен на длъжност „с. на е.б. част” .
През 2000 г. бил повишен в звание “м.”. През 2008 г. вследствие на организационно-щатни промени бил преназначен в поделение ****-гр. Бургас на длъжност “м. на к.”, пряко подчинено на Военно формирование **** – гр. Бургас.
Със заповед от 11.12.2012 г. бил прекратен договора му, бил освободен от военна служба и зачислен в запаса.
Ищецът сочи, че въпреки, че основната функция на заеманата от него длъжност не е била носене на дежурство за процесния период поради некомплектованост по щат с кадрови военнослужещи и /или заболяване, участие в планови мероприятия, свързани с бойната подготовка, ползване на полагаем годишен отпуск на голяма част от кадровия състав и др. причини, е бил назначаван да носи 24- часови дежурства и наряди. Твърди, че му се дължи възнаграждение за извънреден труд, поради превишаване продължителността на служебното му време, като се сочи, че по различни причини не му е било разрешено ползването на приблизително 423 дни почивки, представляващи компенсации за дежурство. Излага, че продължителността на служебното време през работния ден, в който кадровия военнослужещ ползва междуседмична почивка, се приспада при определяне на фактическата месечна продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ за месеца, през който е изпълнявал дежурството.
Съобразно чл. 203, ал.3 от ЗОВСРБ и Наредба за определяне на възнагражденията за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/23.03.2001 г. година фактически отработеното време над месечната продължителност на служебното време по чл. 152, ал.6 от ПКВС е извънреден труд. Обосновава се и с това, че начинът, организацията и разпределението на служебното време на кадровите военнослужещи, включени в месечен график за изпълнение на дежурства, се извършвала съгласно Заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ -313 /08.05.2001 г.
При условията на евентуалност се претендира осъждането на Военно формирование **** – гр. Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България.
Правното основание на исковете е чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ респективно чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ във вр. с чл. 158, ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба /ПКВС/ и чл.
250, ал. 1, изречение 2-ро от ЗОВСРБ /отм./, чл. 212, чл. 227, ал. 1 и чл. 199 от ЗОВСРБ.
В законовия едномесечен срок ответниците са депозирали отговори на исковата молба, като с тях оспорват исковете. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете.
Твърдят, че положеният труд не е извънреден, тъй като е положен в служебно време, включващо и отработено по време на дежурство, поради което не следва да бъде заплащан. Заявява се, че нормативните актове не предвиждат парично обезщетение за неизползвани почивни дни, с каквото следва да се депозират дежурствата, както и че ищецът сам не е заявил желанието си да ползва полагащите му се почивки. Твърди се също така, че при дежурство по график военно служещия получава допълнително възнаграждение и не следва да му се заплаща повторно. Отделно от това депозират възражение за погасяването по давност на основание чл. 111, б.”а” от ЗЗД на възнагражденията за труд в периода от 01.06.2008 г. до 14.11.2008 г. Също търси присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е договор за кадрова военна служба № *** ОТ 29.07.1996 г., сключен между представляващ Министъра на отбраната и ищецът с предмет уреждане на отношенията между страните по повод приемането на ищеца на кадрова военна служба, реда и условията за повишаване в длъжност и във военно звание, обучението и назначаването му на длъжност, преминаването му на служба и освобождаване от кадрова военна служба, както и последиците от неизпълнение на договора. Със същия С.Ч. е назначен за главен с.
– м. в поделение ****. Представено е и допълнително споразумение от 20.01.2006 г., както и такова от 29.07.2006 г. – съгласно което срокът за кадрова военна служба се продължава с 5 години – до 25.07.2011 г. С договор за военна служба, сключен между страните на 20.05.2010 г., са уредени отношенията им по повод заемането от ищеца на длъжността механик на катер, със звание м. в поделение 34 590 – гр. Бургас за срок от пет години с основно месечно възнаграждение от 646 лв. с надбавка от 2 на 100 за всяка прослужена година военна служба.
Със заповед № 106/11.12.2012 г. на командира на военно формирование ***– гр. Бургас е прекратен договорът за кадров военна служба на ищеца, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Със заповед № 124/21.12.2012 г. на командира на военно формирование 32 890 – гр. Бургас ищецът е отчислен от списъчния състав на военното формирование.
Вещото лице по изпълнените по делото съдебно-икономически експертизи, които съдът изцяло кредитира като изхождаща от лице с нужните специални познания, допълнени с изявленията на експерта в съдебно заседание, е установило, че за част от процесния период част от положените наряди са компенсирани с почивки. Нарядите за които няма данни за ползването на компенсации, както и относно тези за които липсват данни коя компенсация конкретно кой наряд компенсира, поради което се компенсират най-старите, възлизат общо според вещото лице на съгласно последното изготвено по делото заключение /като при изготвянето на предходните се установени неточности и пропуски/ на 3 656 часа за процесния период от 01.04.2004 г. до 29.12.2012 г., като дължимата за същите главница е в размер на 13 931. 71 лв. и лихва съответно в размер на 7 837. 30 лв. Същите изчисления на база възнаграждението за сержант І-ва степен е в размер на 14 763. 89 лв. за главницата и 8 392. 98 лв. за лихвата.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че надлежен ответник по предявените искове е съответното поделение, където е служило лицето, тъй като орган по назначението на кадрови военнослужещ е министърът на отбраната. Заплатата обаче, както и всички допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е назначен. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, дадена с Решение
№ 416 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 128 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2009 г., IV г. о., ГК.
Ето защо исковете срещу
Министерството на отбраната с явяват недопустими и делото следва да бъде прекратено спрямо този ответник.
По същество по исковете срещу поделението, съдът намира следното:
Съгласно чл. 158, ал.2 от ЗОВСРБ
/отм./, относим по делото за периода до 12.05.2009 г., когато е приет новия ЗОВСРБ, извънреден е трудът, с който се превишава продължителността на служебното време, определена, съобразно чл. 203 от ЗОВСРБ /40 часа седмична продължителност/ и е положен над определената месечна продължителност на служебното време, определена, от своя страна, по реда на чл. 152 от ЗОВСРБ.
Съгласно чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ в случаите на превишаване на продължителността на служебното време, се отдава писмена заповед на командира или началника, и на кадровия военнослужещ се определя възнаграждение, определено от Министерски съвет. Метода за определяне на размера му е посочен в чл. 26, ал. 1 от заповед № ОХ -313. Съгласно чл. 7 от заповедта фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 6 се отчита като извънреден труд.
За периода на претенцията след 12.05.2009 г., когато е приет новия ЗОВСРБ следва да се отбележи, че съгласно чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от него извънреден е трудът, с който се превишава продължителността на служебното време, определена, съобразно чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /40 часа седмична продължителност/ и е положен над определената месечна продължителност на служебното време.
Съгласно чл. 195 от същия закон военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа. Ал. 3 от същата норма предвижда, че времето за дежурство е служебно време. Съгласно чл. 194, ал. 3 от закона в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.
1, т. 3. Отдава се писмена заповед на командира или началника, и на кадровия военнослужещ се определя възнаграждение, определено от Министерски съвет.
Метода за определяне на размера му е посочен в чл. 26, ал. 1 от заповед № ОХ -313, а след 19.05.2011 г. от заповед № 296 на министъра на отбраната на Република България, като вещото лице изрично е заявило, че е ползвало и двете такива съобразно периода на претенцията при определяне на възнаграждението за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл. 7 от първата заповед и чл. 39 от втората фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време се отчита като извънреден труд.
Разпечатката съдържа 37 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e1847db-a406-43cc-b7f1-ec277db95f6c