Решение № 161 от 18.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

П. Н. Славчев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от П. Н. Славчев Въззивно частно наказателно дело № 20241100606929 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Делото е образувано по постъпила частна жалба от П. В. А., чрез защитника му адв. С. П. срещу определение от 09.10.2024г., постановено по НОХД №8934/2024г. по опис на Софийски районен съд, 97 състав, Н.О., с което на осн. чл. 343б, ал. 5 от НК жалбоподателят е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 26 460, 00 /двадесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща равностойността на моторно превозно средство с рег. №СВ **** РС.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу обжалваем съдебен акт и в срока на обжалването му, поради което разглеждането е процесуално допустимо.

В жалбата се поддържа неприложимост на разпоредбата на чл. 343б, ал.

5, предложение второ от НК, поради противоречие с Конституцията на Р.България, ЕКЗПЧ, на общата част на НК и правни принципи, залегнали в наказателноправната доктрина. Поддържа се, че транспортното средство представлява предмет на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като елемент от структурата на транспортната безопасност. В това отношение намира противоречие с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК, която поставя като условие вещта, предмет на престъпление да принадлежи на виновния, като присъждане на равностойността в полза на държавата не се 1 предвижда. Обсъжда законовия израз в чл. 343б, ал. 5 от НК, касаещ превозното средство „послужило“ за извършване на престъплението, придаващ му значение на средство на престъплението, за да се позове в този случай на разпоредбата на общата част от НК на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, която не допускала такъв вид осъждане, тъй като отново е налице изискване за собственост на отчужденото средство на престъплението. Твърди, че присъждането на равностойността на превозното средство противоречи на принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, обсъждайки чл. 2, § 1 и чл. 5 от Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпление и чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Р.България. Иска се да се отмени оспореното определение и да се постанови ново, с което да се приеме да не се присъжда в полза на държавата равностойността на управляваното от осъдения моторно превозно средство.

В съдебно заседание защитникът е поддържала частната жалба, като допълва, че при противоречие на общата и специалната част на НК се прилагат правилата на общата част. Жалбоподателят е поддържал изложеното от защитника си.

Представителят на СГП намира за несъстоятелни възраженията на защитата. Счита, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, предложение второ от НК подлежи единствено на буквално тълкуване. Иска да се потвърди оспореното съдебно определение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, материалите по делото и закона, намери следното:

Със споразумение, одобрено в съдебно заседание на 09.10.2024г. по НОХД №8934/2024г. по опис на Софийски районен съд, 97 състав, Н.О. П. В.

А. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а страните са постигнали съгласие да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години и лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от десет месеца.

Моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението лек автомобил марка „Шкода“, модел „Ситигоу“ с рег. №СВ **** РС към момента на извършване на деянието и към момента на издаване на справката с регистрационни данни е собственост на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, а именно не е собственост на жалбоподателя. Пазарната стойност на автомобила към момента на извършване на престъпното деяние 12.01.2024г. е определена от вещото лице, изготвило съдебно-оценителна експертиза на 26 460 лева.

С обжалваното определение от 09.10.2024г. на осн. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 343б, ал. 5 от НК П. В. А. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 26 460 /двадесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, представляващи равностойността на моторно превозно средство с рег. №СВ **** РС, като моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението.

2

С разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК законодателят е навлязъл с висок интензитет в конституционно установената правна сфера на гражданите, относно правото на собственост, като е предвидил, че в случаите на чл. 343б, ал. 1-4 от НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, собственост на дееца, послужило за извършване на престъплението, а когато деецът не е собственик, присъжда равностойността му. Законодателят е създал непозната до момента на въвеждането в наказателното право юридическа конструкция, по отношение на която е налице правна полемика за същината и съответствието с общата част на НК, на международните договори, с които страната ни е обвързана и Конституцията на Р.България. По въпроса е образувано конституционно дело №15/2024г. по предложение на ВКС за обявяване на противоконституционност на разпоредбата, в частта , касаеща присъждането равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъплението, когато то не е било собственост на дееца.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид на първо място, че наказателният процес не съдържа аналогично основание на предвидените в ГПК и АПК, касаещи случаите, когато Конституционният съд е допуснал по същество искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2 от НПК изчерпателно определят случаите, когато наказателното производство следва да бъде спряно и разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК е неприложима по аналогия.

Поради изложеното, съобразявайки че от образуване на делото пред Конституционния съд до произнасянето му оспорената пред него разпоредба е част от позитивното действащо право в страната, същата подлежи на изпълнение.

Съдът намира, че с оглед императивния характер на задължението на съда за присъждане на паричната равностойност на превозното средство, възражението за непропорционалност на наказателната мярка е неоснователно. Същото би имало практическо значение в случаите, когато налагането е определено факултативно или когато съдът има дискреция относно размера на наказателната мярка, което не е налице при разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК.

Действително, за разлика от случаите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, касаещи превантивната мярка на отнемане на предмета или средството за извършване на престъплението, при обсъжданата хипотеза се има предвид случаите когато превозното средство не е собственост на дееца. Наблюдава се различие на правната същност на обсъжданата наказателно правна мярка и с най-близкото по своята природа наказание глоба, предвидено в НК, доколкото в настоящия случай съдът не е оправомощен да индивидуализира по справедливост размера на наказателната мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК, както отбелязва защитата. Тези отлики добре илюстрират своеобразния правен характер на осъждането по чл. 343б, ал. 5 от НК.

Обсъжданата разпоредба е пределно ясна с оглед императивно въведеното задължение на съда и начина на определяне на паричната санкция.

Установи се, че въззивният жалбоподател се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. чл. 343б, ал. 1 от НК, съгласно одобреното споразумение по делото от 09.10.2024г. В настоящата хипотеза деецът е 3 осъден да заплати равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъплението, определена към момента на извършване на деянието, съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза.

Същото превозно средство не е било собственост на дееца, според регистрационните му данни.

Поради изложеното и след извършената на осн. чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на оспореното определение, въззивната инстанция не установи наличие на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от изложеното и на осн. чл. 306, ал. 3, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, във вр. с чл. 338 от НПК Софийски градски съд, VII въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 09.10.2024г., постановено по НОХД №8934/2024г. по опис на Софийски районен съд, 97 състав, Н.О., с което на осн. чл. 343б, ал. 5 от НК П. В. А. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 26 460, 00 /двадесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща равностойността на моторно превозно средство с рег. №СВ **** РС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4