Решение № 2091 от 07.03.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2091

Хасково, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20257260700301 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. И. М., действащ лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете Л. И. М. насочена срещу Решение № 745 от 21.01.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Сочи се, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Постановен бил при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съгласно разпоредбата на чл.9.ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не можела или не желаела ефективно да противодейства.

Причините, поради който оспорващия напуснал [държава] бил изложил подробно пред административния орган, но били възприети от същия неправилно. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че жалбоподателя не му е заявил да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне т.е хипотезата на чл.9 ал.1 т.2 от ЗУБ.

Такъв риск за бил налице и оспорващия не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му нямало да търсят убежище в България на хиляди километри от дома си. Наред с това за да достигне до този извод органът се бил позовал на справки, които вече не били актуални към момента.

В практиката си ЕСПЧ приемал, че чл. 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато - делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия.

Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени по-горе факти преценени в тяхната съвкупност сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, който за съжаление касаел живота и сигурността на оспорващите .

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците не ангажира писмено становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците под рег.№ УП-33420 от 09.07.2024г. М. И. М. поискал закрила за него и малолетното му дете Л. М. И..

Тъй като не разполагали с документ за самоличност последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ с рег. № УП – 33420 от 09.07.2024г. На същата дата жалбоподателите са регистрирани с регистрационен лист УП - 33420 от 09.07.2024г. както следва: М. И. М., роден на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], етническа принадлежност-***, религия ***, с начално образование, общ работник, [семейно положение] и Л. И. М., родена на [дата]от женски пол. В приложение към регистрационният лист са обективирани данни за роднините на жалбоподателите и тяхното местоживеене, вкл. за съпругата на М. И. М. – З. М. М., за която е посочено че се намира в Република България.

С писмо рег. № УП 33420 от 11.07.2024г. Началника на отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли поискал от Директора на СД“М-ДАНС“ писмено становище по молбата за закрила.

С писма рег. №№ М-12317 от 22.08.2024г. и М-12319 от 22.08.2024гна ЗА Директора на Специализирана Дирекция“М-ДАНС“ било отговорено, че агенцията не възразява да бъде предоставена закрила на чужденците.

На 13.09.2024г. е проведено интервю с М. И. М. обективирано в протокол от същата дата.

При интервюто жалбоподателят посочил, че съпругата му и децата му се намират в България. Напуснал [държава] със семейството си на 15.06.2024г.и нелегално преминали Турция, където останали около 15 дни. В Република България влезли незаконно на 07.07.2024г., качени били на кола и близо до едно село били задържани от полицията. Роден бил и живял в [населено място] и оттам напуснал [държава]. Напуснали [населено място] понеже домът им бил разрушен от снаряд.В [населено място], обл. Д* живеели лошо от финансова страна. Нямало работа и доходи. Населеното му място се намирало в обл.Хомс.Брак със съпругата си З. М. М. сключили през 2014г. и имали три деца. Пояснил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Не бил подавал молба за закрила в друга държава освен България. Не бил арестуван, не бил осъждан, нямал проблеми в страната си във връзка с етническата си принадлежност, нямал проблеми във връзка с изповядваната от него религия – ***, както и такива с властите в страната си. Не бил членувал в политически партии или организации. Причината да напусне [държава] била войната, а освен това искал децата му да учат и да се образоват. Икономическото положение в страната било много лошо, а и се страхувал за децата си. Уточнил, че последният инцидент свързан със сигурността в района му бил, когато турските сили поели контрола над града, което било през 2017г.Не бил отбил военната си служба и не бил получавал призовка за редовна военна служба. В [държава] не бил преследван от групировки, срещу него и семейството му не било оказвано насилие и не били заплашвани.

В хода на административното производство е приобщен социален доклад по отношение на малолетното дете, както и протокол от проведеното на 13.09.2024г.интервю с майката на детето и съпруга на М. И. М. – З. М. М.. За разлика от съпруга си същата посочила, че се е преместила да живее в [населено място] на шестгодишна възраст и от там е напуснала [държава], а последния инцидент свързан със сигурността в района им бил през 2012г., когато държавата хвърляла бомби.

С Решение №745 от 21.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. И. М. и малолетното му дете Л. И. М.. На 04.02.2024г. решението е връчено на жалбоподателя М. И. М. срещу подпис, като същия е запознат с текста му на език, който разбира с помощта на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 05.02.2024г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца и малолетното му дете не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателите данни в бежанската им история, така и обстановката в страната им на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред компетентен интервюиращ орган с М. И. М. действащ лично и като законен представител на малолетното си дете Л. И. М. е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице в присъствието на преводач на разбираем за него език. При проведеното интервю е присъствал и социален работник от отдел“ЗД“ при Д“СП“-Харманли. Изготвен и представен пред административният орган е и социален доклад, касаещ малолетната жалбоподателка. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи.

Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

Съдът намира, че не е допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на оспорващите лица. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от М. И. М. действащ лично и в качеството си на баща и законен представител на малолетното си дете Л. факти от бежанската им история, като и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът приема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на чужденците преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната им на произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.