Протоколно определение № 5878 от 27.10.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5878 гр. София, 27.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Б. Русева

Съдебни

Красимир М. Кръстев заседатели: Петя Д. Костадинова при участието на секретаря Галина Д. Маринова и прокурора Н. С. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно дело № 20261100206883 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор А.

МОЛИТЕЛЯТ Б. П. А. – редовно уведомена за датата и часът на днешното съдебно заседание, чрез нейния защитник адв. А. Д., не се явява.

Същият е подал два пъти молба, че поради тежкото си здравословно положение - 94% инвалидност, не може да пътува до гр.София и това го възпрепятства да се яви в съдебно заседание. Поддържа молбата, с която се иска съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК на Б. А.. Изложил е в молбата си доводи защо счита, че настъпили всички законови предпоставки за постановяването й и моли съдебното заседание да се проведе в отсъствието му и в отсъствието на молителката Б. А.. Същата е уведомена и знае за днешното съдебно заседание. Моли да се гледа делото без личното й участие.

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, естеството на настоящото производство налага присъствието на защитника, който да защитава интересите на молителя. Предлагам да не се дава ход на делото.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

Като изслуша становището на страните и, след съвещание и, като взе предвид, че участието на защитника, както и на самият молител в съдебно 1 заседание по настоящото производство не е задължително, а и заявеното в молбата от адв. Д., че молителят е уведомен и не желае да присъства лично, а самият защитник също не възразява да се разгледа делото в съдебно заседание, без негово участие поради здравословното му положение и това е трайно състояние и не подлежи на излекуване,а и предвид, че подробно в молба,адв. Д. е изложил становището си по същество, Съдът намери, че следва да даде ход на делото. Воден от горното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи на състава на съда, прокурора и секретаря. Нямам искания по реда на чл. 275 от НПК. Нямам други искания.

СЪДЪТ, с оглед липсата на искания по реда на чл. 274 - 275 от НПК, както и на основание чл. 276 НПК,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА СЕ молба Б. П. А. подадена чрез защитника й адв. А. Д. за реабилитация, относно осъждането й по дело НОХД № 5039 от 2015 г. на СГС, споразумение № 201/21.12.2015, влязло в сила на 21.12.2015 г., с което е била осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, които е изтърпяла.

Адвокатът поддържа молбата и моли да бъде постановена съдебна реабилитация.

ПРОКУРОРЪТ: Смятам, че молбата е основателна. Да се уважи.

СЪДЪТ, след съвещание, като изслуша становищата на страните и, като взе предвид относимостта на докладваните по-горе писмени материали към делото, намира, че същите допринасят за разкриване на обективната истина, поради което и следва да се приемат като писмени доказателства по делото.

Воден от горното и на основание чл. 107, ал. 2 НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЛАГА писмените доказателства по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства.

СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените писмени доказателства по делото.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

СЪДЪТ прочита заявеното от защитника адв. Д. и молителката Б. А. чрез него по съществото на делото, а именно, че Б. А. е подала молба за реабилитация на основание чл. 87 ал. 1, т. 1 от НК и чл. 433 и следващите от НПК, тъй като на основание чл. 242, ал. 2, пр. 1, хип. 1 от НК, вр. пар. 1, т.21, пр.3, ал.2, вр. чл. 47 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т.2 НРКРВН и при условията на чл.

381, ал. 4 от НПК, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от седем години при първоначален „строг режим“, същата е освободена условно предсрочно с определение 22/14.04.2020 г. по ЧНД №138/2020 г. на ОС-Сливен с остатък от наказанието 9 месеца и 25 дни.

Условията за реабилитация по чл. 87 от НК са конкретно посочени в Закона. Към тях не могат да се прибавят допълнителни, а установеният в разпоредбата тригодишен срок, започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда наказание.

След края на срока на наложеното с последната присъда наказание поведението на осъдената през този срок в двата му аспекта: отрицателен – да не извършва друго, наказуемо с „лишаване от свобода“ или по-тежко наказание престъпление и положителен – да има добро поведение следва да бъдат отнесени, осмислени и преоценени не само като последна, влязла в сила присъда, но към предхождащи осъждания, за които осъдения не е реабилитиран на друго основание, когато такива са налице. Предвид на изложеното и на удовлетворяването на законовите изисквания за липса на извършени други престъпления, наказуеми с „лишаване от свобода“ и липсата на невъзстановени вреди от престъпленията и за добро поведение на осъдената, и след изтичане на тригодишния срок от изтърпяване на последното наложено наказание, молбата на Б. П. А. е основателна и следва да бъде уважена. В настоящия случай предпоставките са налице. Изтекъл е тригодишния срок от изтърпяното осъждане. В този А. не е осъждана, имала е добро поведение. В случая липсват невъзстановени имуществени вреди от деянието, тоест – няма формална пречка и съобразно трайната съдебна практика, преценката за наличие или не на добро поведение се базира на събраните характеристични данни за личността на осъдения от близки приятели и колеги, както и справка от държавни институции – полиция, прокуратура, относно наличие на противообществени прояви и престъпни деяния. Доброто поведение следва да се възприема като цялостно поведение 3 на лицето, насочено към спазване на законите и добрите нрави и въздържане от всякакви противообществени прояви и неморално поведение, което следва да бъде през целия период, визиран в чл. 87 от НК, до постановяването на съдебния акт.

В тази насока безспорно в събраните пред настоящата инстанция доказателства се установява, че през реабилитационния срок Б. А. е работила, грижила се е за дъщеря си, няма извършени престъпни прояви. Считам, че доброто поведение е доказано, установено е безспорно и несъмнено. При това положение следва да се допусне реабилитация.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че молбата за съдебна реабилитация е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание и, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 433 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Б. П. П. А., ЛНЧ: **** за съдебна реабилитация относно осъждането й по НОХД №5039/2015г., по описа на СГС.

Защитата на молителката поддържа молбата, с която се иска съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК, като счита, че са настъпили всички законови предпоставки за постановяването й.

Молителката поддържа становището на защитника.

Становището, формирано от представителя на СГП е за основателност на молбата и уважаване на искането за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на осъждането по НОХД № 5039/2015г. по описа на СГС.

Като се запозна с материалите по делото, Съдът установи следното:

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че със Споразумение по НОХД №5039/2015г., по описа на СГС, влязло в сила на 21.12.2015 г., молителката Б. А. е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години.

С оглед разпоредбата на чл.433, ал.1 от НПК, компетентен да се произнесе по молбата за реабилитация е Софийски градски съд.

Съобразно разпоредбата на чл.87 от НК, съдебна реабилитация може да настъпи, ако в течение на 3 години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ или с потежко наказание. Видно от представените справка за съдимост и справка от ГД „ИН“ - МП, с определение от 14.04.2020 г. по ЧНД №138/2020г., по описа на 4

ОС-Сливен по отношение на Б. А. е постановено условно предсрочно освобождаване с остатък 9 месеца и 25 дни, като същата е била освободена от Затвора – гр.Сливен на 22.04.2020 г., а изпитателният й срок е изтекъл на 16.02.2021 г. С оглед изложеното, съдът констатира, че в конкретния случай е налице формалната предпоставка на чл.87, ал.1 от НК, а именно изтичане на минимално определения тригодишен срок, считано от изпълнение на наложеното наказание, през който тригодишен срок осъдената се е въздържала от извършване на престъпления, наказуеми с „лишаване от свобода“. Този срок е изтекъл на 16.02.2025 г.

С извършеното от Б. А. умишлено престъпление по чл.242, ал.2 от НК не са били причинени съставомерни имуществени или неимуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

За да прецени дали спрямо Б. А. е налице и материалната предпоставка на чл.87, ал.1, т.1 от НК, а именно демонстрирано от нея добро поведение през срока за реабилитация, съдът следва да съобрази дали и доколко са налице доказателства, сочещи за поправяне и за превъзпитание на осъденото лице и обосноваващи извод за постигната нейна ресоциализация в обществото.

От представената от СГП справка № 3765/01.07.2026г. се установява, че към 30.06.2026г. по отношение на Б. А. няма обвинения по неприключили наказателни производства.