Решение № 99 от 27.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Враца, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500119 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 17/13.01.2025 г. по гр. д. № 423 от 2024 г. по описа на РС Бяла Слатина, съдът на основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 45, ал. 1 е осъдил „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на Г. Г. В., ЕГН ********** сумата от 1022,58 евро (2000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 27.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2023 г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 1022,58 евро (2000 лв.) до предявения размер от 2045,17 евро (4000 лв.), като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски на страните съобразно уважената и отхвърлена част от иска.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Г. Г. В., ЕГН ********** от гр. ***, действащ чрез пълномощника си адв. Ж. Д. – К. от АК Хасково, с която се обжалва частично постановеното от съда решение – в частта, в която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД за сумата над 1022,58 евро (2000 лв.) до претендирания от ищеца размер от 2045,17 евро (4000 лв.). В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е изразено недоволство срещу анализа на доказателствата от страна на съда. Твърди се, че не е спазен принципът за определяне на справедливо обезщетение за претърпените от въззивника неимуществени вреди, съобразно чл. 52 от ЗЗД. При тези аргументи е заявено искане за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и уважаване на предявения иск в пълен 1 размер от 2045,17 евро (4000 лв.), с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна и е отправена молба за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилна преценка на съда при определяне на справедливо обезщетение, като последното в размер на 2000 лв. напълно съответства на установения в разпоредбата принцип на чл. 52 от ЗЗД да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за въззивника от непозволеното увреждане. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС - Бяла Слатина в обжалваната му част, с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд – Бяла Слатина е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищеца Г. Г. В., ЕГН ********** осъдителен иск срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 27.02.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 27.02.2023 г. около 06:45 часа на път П-13 км. 5.000, с посока на движение от гр. Бяла Слатина към с. Борован, при управление на лек автомобил „Мазда 6", с peг. № ВР **** ВТ водачът Е. Ц. К. е предприел маневра „завиване надясно", навлязъл е в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП в лявата част на движещия се срещу него лек автомобил, марка „Шкода", модел „Фабия", с peг. № В **** РК, управляван от Г. Я. В., при който удар лекият автомобил „Шкода" се завъртял. Сочи се, че по време на инцидента ищецът е бил пасажер в лекия автомобил, като вследствие на удара му били причинени болки и страдания - охлузни рани в областта на гърдите, болки в шийните прешлени и главата - челно. Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП-то спрямо управлявания от виновния за катастрофата водач Е. Ц. К. автомобил „Мазда 6" с peг. № ВР **** ВТ е била налице валидна полица по застраховка гражданска отговорност BG/06/122001430621, с период на действие от 27.02.2022 г. до 28.02.2023 г., издадена от ответника и ищецът претендира от неговия застраховател обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното „ДЗИ – 2

ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, в който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се фактическият състав на деликта и уврежданията на ищеца. Изложени са възражения за прекомерност на претенцията и възражение за съпричиняване на вредоносния за ищеца резултат, поради липса на поставен от негова страна обезопасителен колан.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща част от повдигнатия спор, свързан само с определяне на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер се обжалва по отношение на отхвърлената част от претенцията (или за сумата от 1022,58 евро). С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се произнася само по релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение (арг. от чл. 269 от ГПК), при липса на конкретни оплаквания относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил л.а. „Мазда“, модел 6 , с рег. № ВР **** ВТ към момента на настъпване на процесното ПТП, както и по отношение на реализирането на това ПТП като механизъм, претърпени вреди, причинна връзка между описаното ПТП и уврежданията на ищеца, въззивният съд следва да приеме за доказани всички тези правопораждащи предявеното парично притезание юридически факти, като в тази част препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на Районен съд – Бяла Слатина, които стават част от правните съждения, изложени в настоящия съдебен акт, без необходимост да бъдат преповтаряни. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. заключенията на приетите по делото експертизи, при което във връзка с въведеното във въззивната жалба оспорване относно правилното прилагане на нормата на чл. 52 от ЗЗД по отношение на размера на претенцията за претендираните неимуществени вреди, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по отношение на аргументите, обосноваващи определянето на размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от негова страна неимуществени вреди – контузия на главата, която му е причинила болки в шийните прешлени и челната област на главата.

Не е установено проведено лечение съгласно заключението на СМЕ, като възстановителният период на ищеца е преценен с продължителност около 1-2 седмици. От показанията на свидетелите, които съдът преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК се установява, че ищецът е изпитал стрес и уплаха, придружен с безсъние и болка от получената контузия. Установено е пълно възстановяване на ищеца, като същият по време на настъпване на процесното ПТП е бил с поставен предпазен колан и не е налице съпричиняване на получените от него травми и увреждания. Последните са получени в следствие на съприкосновение с отворената въздушна възглавница на автомобила, при настъпване на удара.

Съдът подробно е анализирал критериите за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне размера на обезщетението за 3 причинените на ищеца неимуществени вреди. В този аспект справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, причинени морални страдания, отражение, което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице, допълнително влошаване състоянието на здравето, прогнози за бъдещо развитие на увреждането и др.

Критерият по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Това е свързано с нивата на минималната работна заплата и инфлация в страната. В последните години минималната работна заплата в страната ежегодно се увеличава, като през 2023 г. (годината на увреждането) е била 780 лв., през 2024 г. е била 933 лв. и т.н., като към настоящия момент е 620,20 евро (1213 л в . ) . В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд се е съобразил с нивата на минималната работна заплата и на инфлация в страната към датата на настъпване на процесното ПТП, видно от размера на присъденото в полза на въззивника обезщетение.

Именно поради това съдът намира, че в конкретния случай определената от първоинстанционния съд сума от 1022,58 евро (2000 лв.), представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД с оглед вида, характера и тежестта на установените травми, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането, относително краткия възстановителен период от около 1-2 седмици, който не включва конкретно лечение, не е налице болничен престой, не е налице обездвижване, като липсват усложнения или трайни последици от уврежданията и са взети предвид социално икономическите условия на живот в страната към момента на деликта (2023 г.). Изложените доводи дават основание за извода, че сумата от 1022,58 евро (2000 лв.) като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД за причинената уплаха, стрес и кратковременни болки по отношение на ищеца.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част, а въззивната жалба - оставена без уважение.

При този изход на производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемата страна има право на разноски пред въззивната инстанция, които съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17/13.01.2025 г. по гр. д. № 423 от 2024 г. по описа на РС - Бяла Слатина – в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО в останалата необжалвана част е влязло в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Г. Г.

В., ЕГН ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в ***, общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от главния изпълнителен директор К. Ч., заедно с всеки един от изпълнителните директори Б. В., Е. Б. и И. Г., сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.