Решение № 3871 от 28.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8494/2023
- Вид
- Решение № 3871
- Подписан
- 28.06.2024
- В сила
- 28.06.2024
- Състав
- Мариана Георгиева, Виктория Мингова, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3871 гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: М.ана Г.а
Членове:
Д. Ковачев
Виктория Мингова при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100508494 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 6397 от 25.04.2023 г., постановено по гр. д. № 43768 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 32 състав, е осъден К. В. Д., ЕГН ********** да плати на М. К. Д., ЕГН **********, чрез законния представител К. П. Д.,
ЕГН ********** сумите: 3500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 12.2.20022 г., до плащането и 200 лева – обезщетение за имуществени вреди – такси за психологически консултации и за изготвяне на писмено психологическо консултиране, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.8.2022 г., до плащането, които вреди са причинени на 12.2.2022 г. в Южен парк, гр. София от нападение на куче, порода „Белгийска овчарка“, собственост на ответника – К. Д.. С решението е отхвърлен предявеният от М.
К. Д., ЕГН **********, чрез законния представител К. П. Д., ЕГН
********** срещу В. П. П., ЕГН ********** иск за солидарното му осъждане за заплащане на сумите: 3500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 12.2.20022 г., до плащането и 200 лева – обезщетение за имуществени вреди – такси за психологически консултации и за изготвяне на писмено психологическо консултиране, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.8.2022 г., до плащането, които вреди са причинени на 12.2.2022 г. в Южен парк, гр. София от нападение на куче, порода „Белгийска овчарка“, собственост на ответника – К. Д..
1
Срещу решението, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – К. В. Д., ЕГН **********, който го обжалва в цялост с оплаквания за неправилност, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Конкретно поддържа, че липсва причинно-следствена връзка между процесния инцидент и твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Счита за неправилни изводите на съда, които почиват единствено на свидетелските показания на майката на ищцата, относно спорния между страните въпрос дали ищцата е ухапана от куче, което от своя страна обусловило уважаване на предявените искове. Излага, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Д.а, а е кредитирал показанията на свидетелката К., след като родствена връзка със съответната страна по делото имала всяка от свидетелките. Освен това счита, че свидетелката К. е дала уклончиви и неясни отговори при нейния разпит.
Излага, че от заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че травмата не е причинила макар и временно разстройство на здравето, както и че не може да се приеме еднозначно, че се касае за въздействие имено от кучешки зъби по механизъм на захапване с травматично притискащо въздействие в областта, които обстоятелства неправилно не били кредитирани от съда. Поддържа, че фактът, че във фиша за спешна помощ е записано, че ищцата е ухапана от куче, не следва да се кредитира, защото в този тип медицински документи травмите, получени от пациента се записват въз основа на снета по техни данни анамнеза. В тази връзка излага, че в медицинската експертиза от 14.02.2022 г., изготвена от съдебен лекар, не е посочено травмата да е получена вследствие на ухапване от куче. Поддържа, че неправилно е отхвърлен предявеният солидарно иск срещу ответника В.
П.. Счита, че процесният инцидент е следствие на непрофесионалните команди и обучение от страна на ответника П.. Излага, че след като кучето се е отскубнало от повода и побягнало, П. се е скрил в близкия храст, а не положил усилия да хване кучето като компетентно лице. Поддържа, че определеният размер на обезщетението за вреди не съответства на техния действителен размер и на интензитета на същите. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно изхода на спора.
Въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното производство – М.
К. Д., ЕГН **********, чрез законния представител К. П. Д., ЕГН
**********, с писмен отговор, депозиран по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Претендира разноски.
Въззиваемата страна-ответник в първоинстанционното производство – В. П. П., ЕГН **********, с писмен отговор, депозиран по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва въззивната жалба като недопустима в частта, с която се обжалва решението на СРС в частта, с която предявените срещу него 2 искове са отхвърлени респ. като изцяло неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. К. Д., ЕГН **********, чрез законния представител К. П. Д., ЕГН
**********, с която са предявени искове с правно основание чл. 50 ЗЗД за солидарното осъждане на К. В. Д., ЕГН ********** и В. П. П., ЕГН ********** да платят на ищеца сумите: 3500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 12.2.20022 г., до окончателното плащане на вземането и 200 лева – обезщетение за имуществени вреди за психологическо консултиране, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на вземането, които вреди са причинени на 12.2.2022 г. в гр. София, Южен парк от куче, собственост на ответника К. Д. по време на обучение на кучето от ответника В. П. – лицето, под чийто надзор се е намирало кучето.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Неоснователни са възраженията за недопустимост на въззивната жалба на ответника Д. в частта, с която се обжалва първоинстанционното съдебно решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника П. искове поради липса на правен интерес, като аргументите за това са следните:
Съгласно задължителните за настоящата съдебна инстанция постановки на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, което е запазило действието си в тази част и след приемането на действащия ГПК, при обикновеното другарство, каквито се явяват ответниците по настоящото дело (солидарните длъжници са обикновени другари в процеса), поради възможността, а не наложителността на еднакво решение по делата на другарите, е възможно предмет на въззивното производство да не бъде само основният спор между насрещните главни страни, а и вътрешните отношения между обикновените другари, който спор е породен от различното решение по делата им. При пасивната солидарност на задължението за поправяне на вреди от неколцина – физически или юридически лица, когато един от ответниците е бил осъден да заплати обезщетение, а по отношение на другия ответник – искът е бил отхвърлен, при тази хипотеза осъденият, може да обжалва не само уважаването на иска срещу него, а и отхвърлянето му срещу другия ответник с оглед солидарното му осъждане с него, без първоинстанционното решение да е било обжалвано от ищеца. В този случай във въззивното производство 3 като насрещна страна ще бъде конституиран и обикновеният другар на въззивника, на който в това му качество – на насрещна страна, се връчва препис от въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС намира следното:
По иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже кой е собственик на кучето, защото за вреди от питомно животно отговаря неговият собственик, на основание чл. 50 ЗЗД. Отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е обективна – каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение (така Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК).
По делото не се спори, че ответникът К. Д. е собственик на куче, порода „Белгийска овчарка“, което на 12.02.2022 г. се е намирало в гр. София, в Южен парк и по отношение, на което се твърди, че е причинило вреди на ищцата.
Спорни на етапа на въззивното производство са въпросите относно: под чий надзор е било кучето, осъществено ли е нападение от страна на кучето по отношение на ищеца, механизма на увреждането, причинно-следствената връзка между нападението и вредите, размерът на вредите.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключение на вещо лице по допусната СМЕ, прието като неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
От показанията на свидетелката А. Д.а, дъщеря на ответника К. Д., дадени пред първоинстанционния съд, които съдът цени при условията на чл.
172 ГПК с оглед нейната евентуална заинтересованост от изхода на спора, като намира същите за логични и последователни, обективно и 4 безпристрастно дадени се установява, че на 12.2.2022 г. в гр. София, в Южния парк ответникът Д. и дъщеря му св. Д.а били с кучето си, порода „Белгийска овчарка“, което не било с намордник, но било вързано с каишка на повод, който държал ответникът Д.. Срещнали се за първи път с ответника В. П., за да се уговорят с него да обучава кучето. Разговорът продължил не повече от 10-15 минути. Приближили се до място, където деца играели с топка, тъй като ответникът П. искал да види как се държи кучето. Кучето започнало да лае.
Ответникът Д. държал кучето, когато нашийникът на кучето се скъсал и то побягнало, взело топката на децата, спукало я, бутнало едно момченце и продължило да тича. Настанала суматоха, хората започнали да викат и да гонят кучето, то било много уплашено и напълно неконтролируемо.
Свидетелката Д.а посочва, че за нея кучето не е ухапало нито едно дете, предвид възрастта му и защото не е агресивно, а само е бутнало едно дете.
От показанията на свидетеля П.М., дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира ката логични, последователни, обективно и безпристрастно дадени, се установява, че кучето е било на повод, който е държал ответникът Д., а ответникът П. не е държал кучето, като двамата и св.